Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 16 септември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 751/ 2015 година Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Б., подадена чрез неговия повереник, срещу решение №31 от 05.03.2015г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, обявено по внохд №297/2014г., с което е изменена присъда №12 от 25.03.2014г. на Старозагорски окръжен съд /ОС/, по нохд №317/2013г. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Б. се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при реализирания доказателствен анализ, довели до неправилно приложение на материалния закон, с произтичащите от това наказателни и граждански санкционни последици за подсъдимия С.. Поставя се акцент на повърхностната интерпретация на изтъканите от противоречия свидетелски показания на Ж. И., обосновали приетата от въззивната инстанция, недоказана фактология за осъществено от пострадалия Б. непосредствено противоправно нападение спрямо подсъдимото лице и предпоставили преквалификацията на инкриминираното деяние от чл.115, вр.чл.18 от НК, в престъпление по чл.119, вр.чл.18 от НК. Излагат се фрагментарни съображения и за прекомерна заниженост на наложеното на Р. С. наказание, несъответно на обществената опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, отмерено при пренебрегване на установеното за преживяните „силни болки и страдания от жертвата, по време на проведеното продължително и трудно лечение”. Предлага се отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивски АС за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.115, вр.чл.18 от НК, и за увеличаване на определената наказателна санкция и на размера на неимуществената обезвреда. Недоволство от посоченото въззивно съдебно решение, с което е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на Р. С. за престъпно деяние по чл.119, вр. чл.18, ал.1 от НК обективират и депозираните от упълномощените защитници на подсъдимото лице касационни жалби. В тях се аргументира наличие на изискуемите се предпоставки за приложение на визираните в чл.12, ал.1 и ал.4 от НК институти на неизбежната отбрана и на превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и смущение, като декларативно се оспорва и предвидения при приключилото в стадия на опита престъпление пряк умисъл. Очертават се бланкетни доводи за явна несправедливост на наказанието, което е следвало да бъде лимитирано в обсега на смекчената отговорност по чл.58, б.”а” от НК, или редуцирано по размер, с последващо правоприлагане на условното осъждане по чл.66 от НК. При условията на алтернативност се претендира упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 3, вр.ал.2, т.т.1 и 3 от НПК. В съдебно заседание на 08.09.2015г., частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен не се явява пред касационната инстанция и се представлява от упълномощен повереник, който поддържа жалбата. В настоящото производство подсъдимият участва лично и с договорен адвокат, който пледира за неправилност на решението, което трябва да бъде отменено и Р. С. оправдан, или изменено в санкционната част. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваният съдебен акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №12 от 25.03.2014г., постановена по нохд №317/2013г., Старозагорският ОС е признал Р. А. С., за виновен в това, че на 14 януари 2012 година, в [населено място], се опитал умишлено да умъртви В. К. Б., като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК го осъдил на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, с последващо приложение на разпоредбите на чл.25, вр.чл.23 и на чл.59, ал.1 от НК. Със съдебния акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия В. Б., в пряка причинна връзка с инкриминираното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева. По жалби на частния обвинител и граждански ищец, и на подсъдимия С., е инициирано производство по внохд №297/2014г., финализирало с решение №31 от 05.03.2015г., с което първоинстанционната присъда е ревизирана, чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК/ опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана/, като наложеното му наказание за инкриминираното престъпно посегателство и по чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е намалено на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип, и размера на присъдената в полза на В. Б. неимуществената обезвреда редуциран на 10 000 /десет хиляди/ лева . Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не установи дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14, 107 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган относно значимите за повдигнатото обвинение обстоятелства, предпоставили наказателната и гражданска отговорност на Р. С. за инкриминираното престъпление по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК . Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на подсъдимия С., свидетелските показания на В. Б., Р. Р., Р. И., Ж. И., С. С., И. С., И. С., Н. П., Д. Б., Й. К., И. К., Р. Б., К. М. и Б. М.; чрез писмените протоколи за оглед и следствен експеримент, и веществения материал; и назначените съдебни експертизи, обосновава с изискуемия се интензитет - извършване на престъпното посегателство против личността на В. Б., при осъществено от жертвата спрямо подсъдимия непосредствено противоправно нападение и явна несъответност на предприетите отбранителни действия на неговия характер и на опасността му. При обективирания във въззивния съдебен акт доказателствен анализ, с проявен юридически усет, са обсъдени твърденията, депозирани в хода на наказателното разследване от Ж. И. - очевидец на инцидента на 14.01.2012г., пред дома й в [населено място], [община], като инкорпорираните чрез тях фактически данни са ценени с оглед съществуващите между свидетеля и Р. С., и пострадалия Б. взаимоотношения, предвид характеристиките на съдържанието им, наличната корелация и кореспондираща връзка с останалата доказателствена маса. Безпристрастна и непредубедена Ж. И. добросъвестно пресъздава зрителните си и слухови възприятия за инкриминирания акт. Разпитана в досъдебната фаза на наказателното производство /на 31.09.2012г. и 27.02.2013г./, пред първостепенния съд /на 23.09.2013г., 13.02.2014г. и 13.03.2014г./ и пред въззивната инстанция / на 09.12.2014г. и 10.02.2015г./, тя логично и последователно очертава хронологията на случилото се преди престъпното деяние против живота на В. Б., в обсега на която правдиво описва предизвикателното и провокиращо ответна реакция поведение на пострадалия спрямо Р. С., изразило се в отправяне на закачливи реплики и закани за саморазправа, и в замахване с ръце през опитващата се да го отпрати и отдалечи от мястото на вербалното и физическо стълкновение И., с цел нанасяне на удари на подсъдимия, непосредствено преди инкриминираното нараняване на жертвата с носения от С. нож. Съмнения в достоверността на заявеното от свидетеля не внасят акцентираните от защитата в касационната жалба доводи за съществуващи несъответствия и противоречия в детайлите, обясними с липсата на спомен за подробностите в развитието на конфликта, поради изтеклия продължителен период от време и с особеностите словесния изказ на лицето. Истинността на коментирания доказателствен източник е професионално проверена и чрез съпоставянето му с разказа на подсъдимия Р. С. и пострадалия В. Б., и с твърдяното от свидетелите Р. Р. и Р. И., присъствали по време на извършване на инкриминираното престъпление, и в периода, предхождащ и последващ същото, вблизост до участниците в процесния физически сблъсък, пред къщата на Ж. И., в [населено място], [община]. В подкрепа на показанията на И. са и констатациите, отразени в писмената документация и фотоалбума към нея за проведения следствен експеримент и компетентното становище на вещото лице д-р Т., изготвил съдебномедицинските експертизи, за възможното местоположение на телата на С. и Б. при нанасянето на удара, с оглед траекторията на движение на ножа, направлението на раневия канал, механизма на причиняване на телесната повреда и медикобиологичните й характеристики. Логическа последица от изложеното е заключението на настоящия състав за несъстоятелност на релевираните оплаквания в касационната жалба за тенденциозност при интерпретацията на визираното гласно доказателствено средство, обосновало осъждане на подсъдимото лице по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК, при доказателствена необезпеченост. При приетата за категорично доказана фактология правилно е лимитирана правната квалификация на извършеното от Р. С. инкриминирано посегателство по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК- опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Институтът на неизбежната отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалия, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при осъществена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, както и при инициирана или предизвикана такава чрез обществено укорими прояви спрямо нападателя, е неприложим. Недопустимо е правоприлагане на материалноправната норма на чл.12, ал.1 от НК и при предприет отбранителен акт по отношение на трети лица, неучаствуващи в общественоопасното деяние, предхождащо защитата. Във визираните случаи на предполагаемо, съответно прекратено нападение, или на реализирано и възобновено в резултат на противоправни действия, респективно с насоченост спрямо други лица, деянията на “нападнатите” могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, съответно в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирана реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, реализирани при законовата отбрана. Очертаната от въззивния състав конкретика сочи на непосредствено противоправно нападение срещу личността на Р. С., обективирано в замахване с ръце и нанасяне на удари от В. Б., предхождащо инкриминираните престъпни действия на подсъдимия. Обликът на разгърналата се конфликтна ситуация и проявите на съпричастните към нея лица, не съдържат белези на предхождаща инкриминирания акт, съзнавана неправомерност в поведението на Р. С., с характер на субективно отразена в представите на подсъдимия, провокация към упражнената агресия, поради което и мотивирана от грозящата неговия телесен интегритет опасност при предизвиканата от Б. физическа разправа, постъпката на Р. С. по пробождане на пострадалия с притежавания от него нож в гръдния кош, с оглед фактическата последователност и времевите й измерения, представлява защитна дейност. Обоснована, базираща се на доказателствата по делото за значимостта на охранявания и увреден обект на посегателство, проявяваща се обективно в липсата на видими увреждания на подсъдимия С. и в особеностите на причинените телесни повреди на жертвата, създали реална заплаха за неговия живот; и за интензитета на опасността, предопределен от вероятността за увреждане на застрашените интереси и съобразен с участващите в конфликта, техните личностни качества, сили и възможности, с използуваните средства за нападение и защита, с времето /тъмната част на денонощието/ и публичното място / на улица, в [населено място]/ на осъществяването им, и с присъстващите на инцидента лица, е преценката на контролираната инстанция, по отношение на явната несъответност на отбраната на характера и опасността на нападението, което лимитира правните очертания на инкриминираното престъпление по чл.119, вр.чл.18, от НК, с произтичащите наказателни и граждански санкционни последици. По справедливост, при спазване на принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, и с цел постигане на предвидените в чл.36 от НК специална и генерална превенция, е диференцирана и отговорността на подсъдимия С. за извършеното престъпно деяние. Наказателната санкция - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода е отмерена при съблюдаване степента на обществена опасност на престъпното посегателство /инкриминираните неправомерни действия, конкретизирани чрез техните времеви и пространствени параметри, начин на осъществяване, използваното хладно оръжие (нож), чрез насочеността им по отношение на най-ценното човешко благо, и чрез причинения вредоносен резултат (прободно-порезно нараняване на гръдния кош с входна рана в основата на шията, засягане на горния дял на левия бял дроб и излив на кръв в кухината)/; при отчитане на каузалния принос на пострадалия В. Б. в процесния конфликт, довел до настъпилите общественоопасни последици. При определяне на наказанието е отдадено нужното внимание и на данните за личността на дееца - младата възраст на Р. С.; неговото тежко семейно положение - сирак, като след смъртта на баща му е отглеждан и обгрижван от дядо и баба; чистото му съдебно минало към момента на извършване на инкриминираното престъпление и последвалото на 14.08.2013г. осъждане по нохд №1120/2012г.; характеристиките за подсъдимия- дружелюбен, трудолюбив, готов да се притече на помощ на своите близки, познати и съселяни, но системно злоупотребяващ с алкохол и незачитащ законовите порядки, видно и от неправомерните отклонения при изпълнение на взетата спрямо лицето в хода на проведеното разследване по делото мярка за процесуална принуда – „домашен арест”. Предложената аргументация мотивира касационния съд да приеме несъстоятелност на релевираното от частния обвинител оплакване за прекомерна заниженост на наложената санкция, обосноваващо процесуалното искане за връщане на делото на АС - Пловдив за увеличаване на лимитираното на подсъдимия С. наказание - лишаване от свобода. Атакуваният акт е законосъобразен и в гражданско-осъдителната част. След задълбочен преглед на фактите, относими към предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, въззивният състав е очертал основанието и определил присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. . В изпълнение на изискванията на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, и спазвайки установените в съдебната практика критерии за справедливост, Пловдивски АС е заключил, че сумата от 10 000 /десет хиляди / лева е съответна на понесените от жертвата на инкриминираното посегателство против телесната неприкосновеност болки и страдания при причинените травми и животоспасяващата операция; на претърпените ограничения и неудобства през тримесечния възстановителен период; на настъпилите усложнения, изразили се в получено срастване на плеврата на левия бял дроб и околосърцевата торбичка; и отмерена при оценка на приетото в разглеждания казус съпричиняване на общественоопасния резултат; като в посочените предели ще репарира настъпилите за В. Б. вреди. НЕОСНОВАТЕЛНИ са и депозираните по делото касационни жалби на подсъдимия Р. С.. Изложените съображения от настоящият състав, във връзка с визираното от частния обвинител и граждански ищец касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, мотивират необоснованост на доводите на процесуалните представители на Р. С. за нарушен материален закон при очертаване на правната квалификация на инкриминираното престъпление по чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК, и на съпровождащите ги алтернативни претенции за оправдаване на подсъдимото лице, поради извършване на инкриминираното деяние при условията на неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК или за ревизия на въззивното решение, чрез приложение на института на чл.12, ал.4 от НК /превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължаща се на уплаха и смущение/. Обстойно интерпретираната конкретика, очертаваща насоченост на защитата към отнемане на човешки живот и причинени увреждания на пострадалия Б., несъответствуващи на обекта на посегателство от нападателя, чиято агресия има за цел нанасянето на телесни повреди, както и комплексната оценка на всички установени обстоятелства, относими към опасността на нападението и отбраната, и интензивността на същите, свързани с времето, мястото, механизма на осъществяване, използуваните средства, участвуващите в сблъсъка и присъствалите лица, обуславя категорични изводи за превишаване пределите на неизбежната отбрана, и изключва правоприлагане на института на чл.12, ал.1 от НК. Описаната и доказателствено обезпечена фактология по делото, и прецизният анализ на особеностите на психическото състояние на Р. С., към момента на инкриминираното престъпно деяние, основан на изготвеното експертно становище, закрепено в комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза №19 от 06.03.2013г., формират заключение, че подсъдимият не е действувал, и при уплаха и смущение, предпоставящи предвидената в нормата на чл.12, ал.4 от НК ненаказуемост. Визираните в цитираната разпоредба характеристики на психиката на автора на престъпното посегателство, сочещи на наличие на силен страх, дезориентиране и объркване, вследствие на внезапно и неочаквано нападение, обективирани в значително ограничаване възможностите за правилна преценка на обстановката и за адекватен избор на поведение, и обосноваващи неналагане на наказателна санкция, не се констатират в настоящия случай. Видно от научните мнения на вещите лица, словесно представени в съдебната психиатрично-психологична експертиза, структурата на личността на Р. С. очертава нетърпелив, раздразнителен и самонадценяващ се емоционално незрял човек. Според експертите психичното състояние на дееца непосредствено преди, по време и след престъплението е повлияно от два основни фактора - приетото колчество алкохол, довело до отпадане на корективните функции на съзнанието и развитието на конфликта му с В. Б., който има продължителна предистория, като те са убедителни, че стремежът на Р. С. да защити себе си от пострадалия съответства на преживяване на гняв, а чувството му на страх с характер на паническо отреагиране се е „появило като водеща емоция след инцидента и ескалирало при мисълта, че е станало нещо нередно”. Доказан е и изискуемият се за приключилото в стадия на опита престъпно деяние по чл.119 от НК и оспорван от защитата на подсъдимото лице пряк умисъл при извършване на инкриминирания неправомерен акт. Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и вредоносните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за същностните белези и особености на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпно посегателство, да отчете предшествуващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни контакти, използваното средство на престъплението, характеристиките на упражненото насилие /броя, честотата и силата на ударите/, тяхната насоченост и медико-биологичния облик на причинените телесни наранявания на жертвата. Доктрината и съдебната практика са последоватлени и в разбирането си, че за да бъде налице субективният състав на опит за убийство, безспорно е необходимо деецът да е искал настъпването на смъртта на пострадалия, или целейки друг резултат, да е съзнавал, че леталният изход е бил неизбежен. В конкретния казус фактологията за враждебните отношения между В. Б. и Р. С., след побоя на последния на 17.12.2011г., и за действията на подсъдимото лице на инкриминираната дата /14.01.2012г./, изразяващи се в провокирано от пострадалия, и ориентирано към защита на охраняваната от закона телесна неприкосновеност, но несъответно на характера и опасността на нападението, неправомерно пробождане в гърдите, ценена при съблюдаване на ползваното хладно оръжие /нож с обща дължина 29,3см и размер на острието 17 см/, на механизма на нанесения удар и неговото отправление към жизненоважна част на човешкото тяло /сърдечната област/, и на медицинските характеристики на получените травми /застрашаваща живота прободно-порезна рана на гръдния кош със засягане на горния дял на левия бял дроб и излив на кръв в кухината/, води до несъмнен извод, че деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вина. При реализирания инстанционен контрол, настоящият съд не установи релевираното в жалбите на подсъдимия С. касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.т.1 и 2 от НПК, предпоставящо упражняване на процесуалните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 3 от НПК. Претендираното от упълномощения адвокат Радост К. индивидуализиране на санкцията на Р. С. в обсега на смекчената наказателна отговорност на чл.58, б.”а”, вр.чл.55 от НК е несъстоятелно. Цитираната материалноправна норма има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на престъпното посегателство. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбата, във взаимовръзка с установения от чл.18, ал.2 от НК регламент обосновава наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради които инкриминираното посегателство е останало недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл.55 от НК, при наличие на посочените в чл.58, б.”а” от НК, условия. В делото, предмет на разглеждане конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на общественоопасното деяние не обусловят субсумиране на факултативната възможност за правоприлагане на чл.58, б”а”, вр.чл.55 от НК. Инкриминираните действия по нанасяне на удар с нож от подсъдимя в гръдната област на В. Б., характерът на причинените на пострадалия телесни увреждания, неминуемо и закономерно водещи до настъпване на смърт, и обстоятелството, че леталният изход е предотвратен единствено поради своевременно оказаната лекарска помощ на жертвата и осъществената спешна оперативна интервенция препятстват извеждане на заключение за наличие на изискуемите се предпоставки по чл.58, б.”а” от НК, и за замяна на определената на Р. С. санкция лишаване от свобода с предвиденото в чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание пробация. Предложената аргументация при обсъждане на касационната жалба на частния обвинител, в контекста на очертаните оплаквания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не позволява и редуциране на санкционните последици в желаната посока от процесуалния представител на подсъдимия – адвокат К.. Индивидуализиращите инкриминираното престъпление обективни и субективни признаци, сочещи на времето, мястото, начина на извършване на посегателството с хладно оръжие и на телесните травми на В. Б.; предхождащите и последващи неправомерния акт събития; и данните за личността на дееца са обективно ценени при отмерване на наложеното на Р. С. наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. Очертаните и значими за наказателната отговорност фактически обстоятелства, с поставен акцент на тежестта на престъпното посегателство, насочено срещу най-ценното човешко благо - живота и при специално внимание на последвалото инкриминираното поведение осъждане на подсъдимия по чл.343б от НК с влязъл в сила съдебен акт и на неговите противообществени прояви /системна употреба на спиртни напитки и незачитане на законовия ред в хода на проведното наказателно разследване/, са анализирани и при определяне начина на изпълнение на лимитираната наказателна санкция – ефективно изтърпяване, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. В коментирания смисъл възраженията на защитата за неправилен отказ на съда да приложи института на условното осъждане са необосновани. За отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е необходимо наличие на предвидените в чл.66 от НК изисквания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е оправомощен да цени в съвкупност с възможната реализация на визираните в чл.36 от НК цели. Обстоятелствата, че подсъдимият Р. С. не е бил осъждан към момента на извършване на инкриминираното престъпление и с контролираното въззивно съдебно решение е санкциониран с наказание - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, са задължителни формални условия, но недостатъчни за правоприлагане на разпоредбата на чл.66 от НК. Характеристиките на осъщественото от Р. С. престъпно посегателство, консумиращо състава на чл.119, вр.чл.18, ал.1 от НК, в което като поведенчески акт се отразяват социалните, психологически и индивидуални качества на извършителя, и доказателствата по делото за подсъдимия изключват института на условното осъждане, поради преследваното от закона предупредително, поправително и възпитателно въздействие на определената санкция спрямо осъденото лице. Материалноправната норма на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не означава пренебрегване и на генералните възпитателни, и предупредителни функции на наказанието. Необходимост от корелиращи на разпоредбата на чл.36 от НК, санкционни последици обосновава и актуалният облик, динамиката и честотата на този вид престъпни деяния против личността на гражданите. Своеобразни престъпни посегателства с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за най-строго охраняваните човешки права и юридически защитени ценности, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота и телесната неприкосновеност, тези престъпления мотивират висока степен на социална укоримост и предпоставят нужда от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен и предупредителен ефект по отношение на другите членове на обществото. Тежестта на конкретно престъпно деяние и личната опасност на дееца, социалният отзвук от престъпния акт, и очакванията на гражданите за справедливо възмездие сочат, че за удовлетворяване целите на наказанието, Р. С. трябва да бъде поставен в изолация от обществото. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира липса на основания за отмяна или ревизия на атакувания въззивен акт от 05.03.2015г., обявен по внохд №297/2014г. на Пловдивски АС, с който е изменена присъда №12 от 25.03.2014г., по нохд №317/2013г. на ОС-Стара Загора. Воден от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №31 от 05.03.2015г., постановено по внохд №297/2014г., по описа на АС-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.