1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 379 гр. София, 13.05.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3818/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби на ищеца и на ответниците по делото. Касационната жалба на ищеца по главния иск „Далсия България“ ЕООД със седалище в [населено място] е подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.М. Б. срещу въззивното решение от 28.1.2019 г по гр.дело № 4885/17 г, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.2020 г, както и с решение № 10518/1.8.2021 г на САС, ГО, 2 състав в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Авалон Груп“ЕООД на основание чл.92 ЗЗД неустойка в размер на 20 335, 59 евро за периода от 30.9.2014 г до 17.3.2015 г.В касационната жалба се подържа, че решението е недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл свръхпетитум, присъждайки неустойка за период на забава от 167 дни, за времето от 30.9.14 г до 17.3.2015 г, вместо както е поискано за период от 30.11.14 г до 17.3.2015 г за период от 106 дни, отделно от това е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон в частта, с която искът е уважен за сумата 20 335, 59 евро. Касационната жалба на ответниците по главния иск „Авалон Груп“ ЕООД, със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.С. М. от САК и от физическите лица П. П. И. и Д. Н. М.-И., чрез процесуалния им представител адв.М. Д. от САК е насочена срещу въззивното решение от 28.1.2019 г по гр.дело № 4885/17 г, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.2020 г, както и с решение № 10518/1.8.2021 г на САС, ГО, 2 състав в частта, с която след отмяна на решение № 5386/17 г по гр.дело № 15967/15 г по описа на СГС касаторите са осъдени да заплатят на „Далсия България“ ЕООД неустойка за забава в размер на 54 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2015 г до окончателното плащане, както и в частта, с която предявения от касаторите срещу „Далсия България“ ЕООД иск за присъждане на неустойка по чл.92 ЗЗД вр.чл.7.2 от предварителния договор от 5.8.2012 г за учредяване на право на строеж срещу построяване на жилищна сграда, за периода 30.9.2014 г до 17.3.2015 г е отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро.В касационната жалба се подържа, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Страните си оспорват касационните жалби по съображения, изложени в писмени отговори, подадени чрез процесуалните им представители.Подържат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по подадената от насрещната страна касационна жалба.Претендират разноски. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. От данните по делото се установява следното : Ищецът „Далсия България“ ЕООД е предявил срещу П. П. И., Д. Н. М.-И. и „Авалон груп“ ЕООД иск по чл.92 ЗЗД за сумата 54 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение на ответниците за заличаване на учредена върху недвижими имоти договорна ипотека, обезпечаваща изпълнението на договора.Видно от данните по делото на 15.8.2012 г между ищецът „Далсия България“ЕООД–приобретател и строител, а от друга-съпрузите И. и „Авалон Груп“ ЕООД като учредители е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда в собствения на последните имот в [населено място],[жк]на [улица], с изключение на обектите, за които собствениците са учредили право на строеж на трети лица и за обектите, които запазват за себе си.Съгласно договора строителят ще осъществи строителството със свои средства и за своя сметка, като сключи договори за строителство с други лица.По силата на предварителния договор учредителите получат в собственост 8 паркоместа, 4 гаража, апартаменти и магазин.Срокът за построяване е определен на 23 месеца и 20 дни.За обезпечаване на вземането ищецът е учредил в полза на ответниците договорна ипотека върху 4 апартамента, която последните е следвало да заличат в 30-дневен срок от подписване на акт образец 15 за установяване на годността и приемане на строежа, което се е осъществило на 28.11.2014 г.В случай, че ипотеката не бъде вдигната в посочения срок, страните са уговорили, че учредителите дължат обезщетение в размер на по 300 евро на ден, но не повече от 54 000 евро. От своя страна „Авалон Груп“ЕООД е предявил насрещен иск по чл.92 ЗЗД за сумата 31 800 евро, представляваща неустойка за забава по т.7.2 от предварителния договор поради невъвеждане на обекта в експлоатация в уговорения срок до 30.11.2014 г, а по-късно на 17.3.2015 г.Ответникът по този иск „Далсия Груп“ ЕООД го е оспорил с твърдението, че правото на неустойка не е възникнало, доколкото уговорения 30-дневен срок започва да тече от подписването на акт образец 15, което не е направено по вина на противната страна, а се е осъществило при условията на заместваща процедура-подписан е от лицето, издало разрешението за строеж.Възразили са, че съгласно акт обр.15 строежът е извършен в съответствие с инвестиционните проекти, но представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва от материална доказателствена сила.Следователно срокът за заличаване на ипотеката започва да тече от момента на точното изпълнение, а не просто от дата на съставяне на посочения акт.Неизпълнението се изразява в това, че вместо уговорените 4 гаража в действителност са изградени 4 паркоместа, както и, че при изграждане магазина, вместо прозорец-тип витрина е осъществен плътен зид, на който е монтирано ел.таблото на сградата.Несъответствия са налице и при монтиране на прозорците и балконските врати, както и отклонения в размерите на дограмата.Ответниците са възразили, че съгласно предварителния договор, учредителите могат да откажат да подпишат акт образец 15 до отстраняване на констатираните в имотите недостатъци.Те са упражнили това свое субективно право, поради което са изправна страна и не дължат неустойка. С решение № 5386/20.7.2017 г по гр.дело № 15967/15 г на СГС, ГО, 1-21 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Далсия България“ ЕООД срещу П. П. И., Д. Н. М.-И. и „Авалон груп“ ЕООД иск по чл.92 ЗЗД за сумата 54 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за заличаване на учредена върху недвижими имоти договорна ипотека, обезпечаваща изпълнението на договора.Със същото решение „Далсия България“ ЕООД е осъдена да заплати на „Авалон груп“ ЕООД на основание чл.92 ЗЗД сумата 31 800 евро, представляваща неустойка по т.7.2 от предварителния договор от 15.8.12 г.Решението е обжалвано в уважителната и отхвърлителна част. С обжалваното въззивно решение и последвалите го решения за допълване и за отстраняване на ЯФГ е прието по отношение на главния и насрещния искове, че сградата е въведена в експлоатация на 17.3.2015 г, а ипотеката не е вдигната в уговорения срок.Съгласно сключения на 15.8.12 г предварителен договор срокът за завършване на строежа, удостоверен с акт образец 15 е не по-късно от 30.9.2014 г.Съгласно чл.3.3 собствениците-учредители имат право лично или чрез представител да осъществяват контрол по отношение на качеството на материалите, извършваната работа и завършването на отредените имоти.При некачествено изпълнение те следва писмено да уведомят приобретателя-строител, като посочат в какво се изразява некачественото изпълнение.След отстраняване на недостатъка се съставя протокол.Съгласно чл.3.4 на базата на направените писмени уведомления, ако за тях няма подписани протоколи, чрез които се констатира, че са отстранени посочените недостатъци, собствениците-учредители имат право да откажат да подпишат образец 15.На л.169 от делото се съдържа уведомление, за което липсват данни да е достигнало до строителя, в което са изброени недовършени работи, които не позволяват съставянето на акт обр.15.Разпечатките от електронната кореспонденция са оспорени от противната страна, с твърдения, че не са достигнали до нея.Доказателства във връзка с това оспорване не са ангажирани.На л.175 се съдържа уведомление от ответника-физическо лице до ищцовото дружество, връчено чрез нотариус, в което се сочи, че недовършените работи и отклоненията не са коригирани.Предлага се подписване на споразумение между страните за уреждане на взаимоотношенията чрез преговори.С последващо нотариално връчено уведомление от 16.11.15 г се възразява относно приемането на обекта, доколкото на мястото на предвидените гаражи са изпълнени паркоместа, следователно възложената работа е неизпълнена.От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /л.300/ се установява, че уговорените с нотариалния акт за делба и учредяване на право на строеж гаражи, в действителност не са изградени, а на място има паркоместа, при изпълнение на дограмата-прозорци и балконски врати има отклонения, предвидената витрина на магазинното помещение е заместена от плътен зид, към който е прикрепено ел.табло.По искане на ищеца обектът е въведен в експлоатация на 20.3.2015 г.При тези факти въззивният съд е приел, че липсват доказателства за правновалидно отправено от ответниците до противната страна искане за отстраняване на недостатъци в строителството.Получаването на електронните съобщения не е безспорно установено, а нотариалните покани са съставени след датата на действителното служебно въвеждане на обекта в експлоатация.Отделно от това е прието, че клаузата, с която възложителят може да спре чрез неподписване на акт 15, въвеждането в експлоатация на цяла сграда е в противоречие с императивни законови разпоредби-чл.176 ЗУТ и чл.7 и чл.8 от Наредбата за строителните актове и протоколи и открива възможност за злоупотреба с право.Съгласно договора за учредяване на ипотека /л.25/, строителят гарантира със стойността на обектите на правото на собственост отговорността си за неизпълнение на строителството.Възбраната, съгласно т.3 от акта, гарантира изпълнението на вземане на възложителите в размер на 260 000 евро, дължими в случай на неизпълнение на задължението на строителя да завърши сградата до 30.9.2014, удостоверени с акт образец 15.Доказателства за връчване на издадения акт образец 15 са налични по делото и този факт е осъществен на 20.3.15 г.От този момент са налице предпоставките по чл.5.2.4 от предварителния договор за заличаване на ипотеката в 30-дневен срок, като е уговорено, че ако това задължение не бъде изпълнено, собствениците-учредители дължат на приобретателя-строител обезщетение в размер на 300 евро на ден, но не повече от 54 000 евро.Следователно това обезпечение е наложено за обезпечаване единствено на задължението за пълно неизпълнение-/неизграждане на сградата до степен на завършеност, удостоверена с акт образец 15/, но не и за забава.При наличие на акт образец 15, възложителите имат задължение да вдигнат наложената ипотека.Забавата тече от 30.4.2014 г до 17.3.2015 г.При бездействие възложителите носят имуществена отговорност по чл.92 ЗЗД.Дните на забавата умножени по стойността на неустойката на ден, надхвърля максимално уговорения размер, затова следва да бъде присъден последният, а именно сумата 54 000 евро или за 167 дни. Прието е, че съобразно квотното участие на ищеца по насрещния иск в правото на строеж-40, 59 % следва да бъде му присъдена сумата 20 335, 59 евро, поради което този иск е уважен до размера на тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 31 800 евро.Приет е за неоснователен доводът на ищеца по насрещния иск, че неустойката се дължи солидарно на всички учредители на правото на строеж.Тази неустойка е уговорена за изпълнение на договор за строителство като разновидност на договора за изработка и има обезщетителна функция.Затова претендирана само от „Авалон груп“ ЕООД следва да покрие само неговите вреди, а претенцията му за присъждане на обезщетение в полза на другите ищци е упражняване на чуждо право, за което не е овластен.Дали другите възложители ще потърсят обезщетение и в какъв размер е тяхно лично решение. Предвид изложеното с въззивното решение и тези за отстраняване на ЯФГ и допълване, на основание чл.92 ЗЗД вр.чл.5.2.4 от предварителния договор, ответниците физически лица и „Авалон груп“ ЕООД са осъдени да заплатят на „Далсия България“ ЕООД неустойка за забава в размер на 54 000 евро, поради невдигане в срок на наложената ипотека.За частично основателен е приет иска по чл.92 ЗЗД вр.предварителен договор-чл.7.2, предявен от „Далсия България“ ЕООД срещу „Авалон груп“ЕООД за неустойка за забава за периода от 30.9.14 г до 17.3.15 г в размер на 20 335, 59 евро като за разликата над този размер до сумата 31 800 лв е отхвърлен като неоснователен, с оглед квотното участие на тази страна в правото на строеж от 40, 59 %. По касационната жалба на „Далсия България“ЕООД-ищец по главния иск. В касационната жалба на „Далсия България“ ЕООД е посочено, че въззивното решение е недопустимо, в частта, с която искът по чл.92 ЗЗД е уважен за периода 30.9.2014 г 30.11.2014 г, вместо както е поискано за периода 30.11.2014 г до 17.3.2015 г, като постановено свръхпетитум за 167 дни, вместо за 106, а в останалата част до пълния уважения размер от 20 335, 59 евро сумата е недължима, поради което решението е и очевидно неправилно. 1/ Относно въпроса „прекратява ли се неустоечната клауза, предвидена в предварителен договор, когато с окончателния договор страните са преуредили отношенията си във връзка с последиците от същото неизпълнение и изрично са уговорили, че предварителния договор запазва действието си само за неуредените въпроси“ се сочи противоречие с решение № 210 от 2.5.2012 г по гр.дело № 884/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С това решение е прието, че клаузите за неустойка, включени в предварителния договор не се заличават и прекратяват и не изгубват действието си само поради факта на сключване на окончателния договор.Те запазват своето действие и продължават да обвързват страните и след сключването на последния, стига да не са изменени и отменени с окончателния договор-изрично или мълчаливо.В този смисъл са и решение № 805 от 22.1.2004 г по гр.дело № 46/2003 г на ВКС, Второ ГО и решение № 149/16.4.2015 г по гр.дело № 5105/2014 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО. Въпросът е поставен от касатора във връзка с уговорената с предварителния договор в чл.7.2 неустойка.Съгласно тази разпоредба, ако приобретателят-строител не изпълни задължението си за изграждане на сградата до етапите и в срокововете по т.2.4 и т.2.5 /срокът за завършване на сградата е 25 м и 20 дни, удостоверено с акт обр.15 и срокът за въвеждането й в експлоатация е не по-късно от 30.11.14 /, то строителят дължи неустойка в размер на 300 евро на ден, но не повече от 54 000 евро.Тези уговорки са възпроизведени в т.1.2 и т.1.3 от съставения на 17.10.12 г нотариален акт за делба и учредяване на право на строеж № 87, т.6, рег.№ 10461, д.965/12 г, както и в т.5 от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90, т.6, рег.№ 10479, н.д. 968/12 г. А съгласно т.7 всички въпроси, свързани с изграждането на сградата, които изрично не са уредени в нотариалния акт се уреждат по начина и в сроковете на предварителния договор от 15.8.12 г. При тези факти не може да става дума за каквото и да е преуреждане /“изрично или мълчаливо“ според касатора/ на въпросите относно неусточентата клауза.Напротив същата не е нито изменена, нито отменена, а е буквално и изрично е възпроизведена и съхранена в същия вид в посочените в нотариалните актове пунктове.Следователно въззивното решение не противоречи, а съответства на цитираната съдебна практика. Относно въпрос 2. Дължи ли се неустойка за забавено изпълнение, ако кредиторът е могъл да избегне вредите от забавянето, в случай, че би действал с необходимата грижа. Сочи се противоречие с решение № 630/4.11.2010 г по гр.дело № 461/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, съгласно което „когато задължението е за заместими действия, обезщетението за неизпълнение не може да обхване всички вреди /загуби и пропуснати ползи/, за времето, през което кредиторът е търпял неизпълнението.Съгласно чл.83 ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добър стопанин.Добрият стопанин не търпи неизпълнението на задължението за заместими действия, тъй като може да поиска да бъде овластен, той да ги извърши за сметка на длъжника.Затова обезщетението за неизпълнение на заместими действия обхваща разходите за извършването на дължимите действия, плюс разноските по овластяването.Всички други загуби и пропуснати ползи /напр.тези от забавяне на изпълнението/, добрият стопанин може да избегне и ако ги е понесъл, обезщетение не се дължи. Според касатора дружество „Авалон Груп“ЕООД е изрично овластено от самия закон, при уредена възможност за въвеждане на сградата в експлоатация да предприеме действия в тази насока, поради което няма право да претендира вреди от забавата.На първо място въззивният съд изобщо не е обсъждал подобен въпрос в мотивите си и съответно същият нито е обусловил, нито е предпоставил крайния изход на спора.На следващо място възможност, за която говори касатора е съществувала и за самия него и би могъл да се възползва от нея, действайки с грижата на добър стопанин, за да не изпадне в сочената забава.След като обаче въпросът не е обсъждат от въззивния съд, същият е неотносим и не може да обуслови приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, още повече, че ТР № 128 от 25.3.1986 г по гр.дело № 96а/85 г не притежава задължителен, а единствено тълкувателен характер.В този смисъл с ТР № 1/2009 г от 19 февруари 2010 г по т.1/2009 на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че извън обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата са и Тълкувателните решения на общото събрание на колегиите на Върховния съд, постановени при действието на чл. 52, ал.1 ЗУС (отм.), които решения служат за ръководство на съдилищата.Възприетите в тези актове разрешения по тълкуването на правни норми не са задължителни, поради което след постановяването им е създадена противоречива практика – явление, обяснимо не само с незадължителния им характер, но и с настъпилите след приемането им промени в обществено политическия живот и законодателството.Това разграничение в практика на ВКС (задължителна практика и практика по отделни казуси) е отчетено и в уредбата на касационното производство в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., която е насочена към осъществяване на правораздаване, чрез което да се преодолява ефикасно противоречивата съдебна практика при решаване на аналогични правни спорове.Именно с оглед разграничаване на вече уеднаквената практика от всички останали актове в обхвата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се включват единствено тълкувателните решения на ВКС и постановления на Пленума на ВС. Относно въпроси 3, 4 и 5. -Следва ли длъжникът да бъде освободен от отговорност, когато забавеното изпълнение се дължи на причини, свързани с поведението на кредитора. -Какви са последиците, ако кредиторът който знае и очаква изпълнението, пречи на длъжника да изпълнява задълженията си. -Има ли значение какви са причините, поради които длъжникът е допуснал забава и как тя се е отразила върху изпълнението-дали му е попречила или го е отложила. Във връзка с тях се сочи противоречие с -Решение № 31 от 22.3.12 г по гр.дело № 1393/10 г на ВКС, Четвърто ГО, съгласно което когато длъжникът не изпълнява по причина за която не отговаря, той не дължи обезщетение съгласно чл.81 ал.1 ЗЗД.Ако причините, поради които длъжникът не изпълнява са различни : за част от тях отговаря той, а за друга част-кредиторът, съдът може да намали обезщетението и дори да освободи длъжника от отговорност.Когато неизпълнението се дължи на различни причини, съдът преценява в тези рамки, като съобразява какви са причините и в каква степен всяка страна е попречила на изпълнението. -решение № 205 от 17.3.2006 г по т.д.№ 491/2005 г на ВКС, ТК, първо ТО, решение № 90 от 5.4.2016 г по гр.дело № 5205/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 570 от 2.11.2010 г по гр.дело № 1389/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 147 от 16.7.2013 г по гр.дело № 1372/12 г на ВКС, Четвърто ГО. Същите са свързани с намаляване на отговорността на длъжника, поради допринасяне на вредите от страна на кредитора, относно добросъвестността на изпълнение на двустранните задължения, както и относно освобождаване на длъжника от последиците на забавата, при забава от страна на кредитора. Върховният касационен съд Четвърто ГО намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси, предвид липсата на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно чл.7.2, ако приобретателят-строител не изпълни задължението си за изграждане на сградата до етапите и в сроковете по т.2.4 и т.2.5 /срокът за завършване на сградата е 25 м и 20 дни, удостоверено с акт обр.15 и срокът за въвеждането й в експлоатация е не по-късно от 30.11.14 /, то строителят дължи неустойка в размер на 300 евро на ден, но не повече от 54 000 евро. В случая не е установено, забавеното изпълнение да се дължи на поведението на кредитора.Всички доводи на касатора, свързани с този въпрос се отнасят до строителна документация, която според него ответниците са отказали да подпишат към 2011 и 2012 г.Тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и решението няма подобни мотиви. Следователно същите не са обусловили крайния изход на спора.Процесното неизпълнение касае последващи факти-настъпването на уговорени в т.7.2 от предварителния договор срокове със забава, поради поведението на самия длъжник.Неподписването на акт образец 15 е предоляно от законовоуредената заместваща процедура по чл.170 ЗУТ, поради което относно неустойката по чл.7.2 от предварителния договор не може да става дума за кредиторова забава, както и за изключване или ограничаване на неговата отговорност.Забавеното изпълнение при предаване в срок на обекта се дължи на собственото му поведение и следва да бъде ангажирана отговорността му. Относно процесуалноправния въпрос, свързан с насрещния иск, а именно : длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал по делото с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи.Мотивите на въззивния съд трябва ли да обхващат всички спорни въпроси и да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното : В случая твърдяното противоречие не е налице, тъй като въззивния съд е обсъдил всички доказателства и фактите по спорното материално право, както и доводите на страната.Изложил е конкретни мотиви, които макар и кратки са ясни и са дали отговор на поставените въпроси.Доводите на касатора обаче са свързани единствено с несъгласие с формираното от съда вътрешно убеждение по съществото на спора, което не дава основание за прилагане на посоченото касационно основание-противоречие с практиката на ВКС, тъй като такова не е налице. Относно твърденията за недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение в частта, с която дружество „Далсия България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Авалон Груп“ЕООД на основание чл.92 ЗЗД неустойка в размер на 20 335, 59 евро.От една страна съдът е длъжен да извърши служебна проверка за допустимост на обжалвания акт, а отделно от това в случая в касационната жалба е и наведен конкретен довод.Ако решението е недопустимо, като постановено „свръхпетитум“ това е тежък порок на акта, чието наличие съдът е длъжен да изследва.Тежките пороци на актовете са свързани и с основанието „очевидна неправилност“ и в тази насока, с оглед твърденията на касатора в касационната жалба следва да бъдат разгледани с оглед проверка дали това основание е налице.Поради това в тази част въззивното решение следва да бъде допуснато до касаионен контрол за проверка на неговата допустимост и очевидна неправилност. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК в подадената от „Авалон Груп“ ЕООД и П. и Д. И. касационна жалба срещу въззивното решение, в частта относно главния и насрещния иск са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и основанието „очевидна неправилност“, релевирано във връзка с главния иск. Относно основанието по чл.280 ал.2 ГПК във връзка с конкретните твърдения на този касатори главния иск. Подържа се, доколкото въззивният съд е приел за безспорно между страните обстоятелството, че датата на издаване на разрешението за ползване на сградата е 17.3.15 г, а в действителност копие от разрешението за ползване е предоставено на касаторите на 20.3.15 г, което противоречи на действителното положение на нещата е налице основанието „очевидна неправилност“.На следващо в мотивите въззивният съд приема, че не е доказано надлежното уведомяване на възложителите за приемане на строителната дейност и готовност за съставяне на акт обр.15 и, че обезпечението, поето с ипотека, касае пълно неизпълнение-неизграждане на сградата до степен на завършеност, удостоверена с акт обр.15.Според касаторите не става ясно как съдът е стигнал до тези изводи. Подържа се, че „Авалон груп“ЕООД и И. имат задължение за заличаване на договорната ипотека от датата на „валидното“ подписване на акт обр.15, а не просто от подписването и издаването му, както и, че обезпечението чрез ипотека гарантира само пълното неизпълнение, но не и забавеното изпълнение.Но дори да е така, то неизграждането на предвидените обекти-гаражи, представлява именно пълно неизпълнение, като предпоставка за неподписването на акт образец 15.Следователно страната не е изпаднала в забава.В това се изразява очевидната неправилност на въззивния акт. За да е налице посоченото основание като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая с оглед конкретните твърдения не се касае за очевидна неправилност, поради тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.Съдът е изложил конкретни мотиви защо приема, че страната не е доказала да е спазила уговорената в договора процедура за предявяване на недостатъците на противната страна, поради което поведението й е довело до забава за която дължи уговорената с договора неустойка.Обстоятелството, че съдът е приел за безспорно, че копие от разрешението за ползване е предоставено на касаторите на 17.3.15 г, а в действителност това е станало три дни по късно, не представлява тежък порок на въззивния акт. Във връзка с касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и главния иск са формулирани следните въпроси : 1/Допустимо ли е съдът, от един приет като безспорен факт, който не се включва в предмета на делото, да приеме за безспорен друг факт, който формира и се включва в предмета на спора и на това единствено основание да формира решаващата си воля, при постановяване на решението. 2/Може ли съдът да приеме за установено, че задължението за изграждане на самостоятелни обекти, договорени и индивидуализирани чрез договор, извършен във формата на нотариален акт, се счита за точно изпълнение, със самото съставяне на акт 15, въпреки установената от съда липса на валидна договорна или законова процедура по уведомяване и съставяне на акт 15, включително липса на валидно съгласие между страните за промяна на договорените и индивидуализирани обекти. 3/Може ли са се приеме, че издаването на разрешение за ползване при нередовна процедура по съставяне и подписване на акт 15, съгласно чл.170 ал.2 вр.чл.176 ЗУТ и Наредба № 3 от 31.7.2003 г за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, е основание да се направи извод, че възложителят е приел строежа без забележки с всички произтичащи от това правни последици. Въпроси №№ 1,2 и 3 са преповторени на стр.17 от касационната жалба отново във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като е добавен и въпрос № 4, а именно : 4/Може ли съдът да приеме, при договорена неустойка за забава от изпълнителя в полза на възложителите, без да е изрично изразена воля за разделност на неустоечното задължение, предявяването на иска за цялата сума на неустойката от единия възложител е упражняване на чуждо право.Следвайки логиката на изложението по този въпрос съдът ще се произнесе по-долу, с оглед факта, че е свързан с резултата по насрещния иск. Относно приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, свързано с резултата по предявения главен иск са формулирани въпросите : 1.Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество с решението си да извърши самостоятелна преценка на релевираните от страните твърдения и възражения, формиращи предмета на спора. 2.Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да основе решението си само на избрани от него доказателства , без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля. 3.Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля. Относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, формулирани във връзка с главния иск. По първия от поставените въпроси. В случая, отговора на формулираният въпрос, макар и неясен не би довел до изход по спора различен от този, приет от въззивния съд и в този смисъл не е обуславящ. Не е налице критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по следните съображения : това основание се свързва с необходимостта да се даде тълкуване на неясни правни норми с цел да се осигури еднаквото им прилагане от съдилищата, или да се преодолее противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика. Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В настоящия случай касаторът само формално се е позовал на посоченото основание, без да изложи конкретни доводи за обосноваването му, но не е посочил и не е аргументирал защо въпроса е от значение за точното прилагане на закона или от значение за развитие на правото. По същия въпрос относно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Твърди се, че по същия решението противоречи на формираната константна практика относно индивидуализацията на обекти и изпълнението на задължението на приемателя-строител по договор за учредяване на право на строеж с нотариален акт.Противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с представена от касатора практика не е налице.Отделно от това соченото твърдение, макар и неясно би могло да се тълкува като касационен довод по чл.281 ГПК, а не за въпрос по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Относно въпроси №№ 2 и 3. Въпросите не обуславят нито приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика, нито по съображенията, изложени относно въпрос 1 за липсата на обосновка относно предпоставките за приложение на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Отделно от това са некоректно формулирани, тъй като не е налице нередовна процедура по съставяне и подписване на акт 15, съгласно чл.170 ал.2 вр.чл.176 ЗУТ и Наредба № 3 от 31.7.2003 г за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.Напротив приложена е заместащата законово предвидена процедура по смисъла на чл.170 ал.2 вр.чл.176 от ЗУТ.Несъгласието на касаторите с този извод на съда е довод по същество на спора, а не основание за допускане на решението до касационен контрол. Относно касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулираните 3 бр.процесуално-правни въпроси : длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество с решението си да извърши самостоятелна преценка на релевинаните от страните твърдения и възражения, формиращи предмета на спора ; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля и Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля. Основното твърдение в случая се свежда до това, че съдът не е обсъдил волеизявленията на страните в нотариалното производство и отново е преповторил доводите си, че процедурата по съставяне на акт обр.15 е нередовна, което не отговаря на фактите по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че по така формулираните въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.Мотивите на въззивния съд, макар и кратки са дали отговор на спорните въпроси.Доказателствата са преценени и е посочено кои и защо са отхвърлени.Изводите на съда се свеждат до това, че с оглед оспорване на получаването на уведомленията до ответниците, счита за недоказано същите да са достигнали до адресата.След като счита, че не са достигнали до адресата, съдът законосъобразно не обсъжда тяхното съдържание.Относно уведомленията, за които е налице данни да са достигнали до адресата, съдът е приел, че същите не съдържат правно валидно искане за отстраняване на недостатъци, съобразено с изискванията за спазване на уговорената в този смисъл в предварителния договор процедура за уведомяване на строителя.Тези изводи са по съществото на спора и не следва да се обсъждат в настоящото производство.Доводите в тази насока не сочат на необсъждане на доказателства и доводи от страна на съда, както и за неизпълнение на задълженията му като въззивна инстанция, а сочат единствено на несъгласие на касаторите със изводите на съда по съществото на спора и правилността на съдебното решение, които не могат да бъдат обсъждани във фазата по дискреция на касационната жалба. Въпрос № 4 ще бъде разгледан по-долу, тъй като е идентичен с формулирания въпрос относно предявения насрещен иск и касае именно него. Относно насрещния иск са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулиран е въпросът : Може ли съдът да приеме, при договорена неустойка за забава от изпълнителя в полза на възложителите, без да е изрично изразена воля за разделност на неустоечното задължение, предявяването на иска за цялата сума на неустойкаата от единия възложител да се счита за упражняване на чуждо право. Сочи се, че въпросът е разрешен в противоречие с приложеното към касационната жалба решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 146/6.6.2011 г по гр.дело № 1127/2010 г на ВКС, Трето ГО. С решението е прието, че неделимост на задължението е налице когато дължимото е неделимо било по своята природа, било поради намерението на договарящите.Неделимостта като характеристита на задължението се състои в това, че предметът на задължението не може да бъде предаден на части, а само изцяло.Спорно е било дали намерението на договарящите е било да предвидят неделимост на задължението като допълнителна гаранция и по специално независимо, че това не е изрично вписано в договора от характера и съдържанието и от цялата фактическа обстановка дали не следва подобно намерение на договарящите.Прието е, че извършването на такава преценка е необходимо, тъй като законът не изисква волята на страните по договора за неделимост на задължението да е изрично отразена.Тълкувано е, че определящи са смисълът на поетите задължения и начинът, по който те са формулирани от страните.Никъде в договора някое от задълженията не е персонифицирано и конкретизирано до определено лице, а другите да са изключени от поемането му.Поради което е прието, че в този случай отговорността на задължилите се лица е солидарна, като касае за определен в закона случай на солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ал.1 ЗЗД, съобразно който е постигната договореност между страните, при която всеки един дължи едни и същи престации и противната страна. При това положение Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : Преценката дали задължението е делимо или неделимо се извършва въз основа на конкретния договор, предвид природата на задължението или намерението на съконтрахентите.Тази преценка е от значение за изхода по конкретното дело и в случая е обусловила решаващата воля на съда.Поради това в тази част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, като въпросът бъде конкретизиран и уточнен от настоящата инстанция, съобразно дадените с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС правомощия, а именно : Следвал ли, с оглед формулираните в конкретния договор, клаузи всички ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят договорната неустойка, при положение, че искът е предявен само от единия от кредиторите.Касационна проверка следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед преценката за противоречие на въззивния акт с посочената практика на ВКС. С оглед гореизложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато в частта, с която е уважен предявения главен иск, като „Авалон Груп“ ЕООД и физическите лица П. и Д. И. са осъдени да заплатят на „Далсия България“ ЕООД на основание чл.92 ЗЗД вр.чл.5.2.4 от предварителния договор, сключен между страните на 15.8.12 г, неустойка за забава в размер на 54 000 евро. Касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде допуснато в частта, с която е отхвърлен и уважен насрещния иск по чл.92 ЗЗД за сумата 31 800 евро, както и в частта относно присъдените по делото разноски. Дружество „Авалон Груп“ЕООД следва да заплати държавна такса във връзка с допускане на касационната жалба до разглеждане по същество в размер на 447,11 лв, а „Далсия България“ЕООД в размер на 793, 09 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.1.2019 г по гр.дело № 4885/17 г на САС, ГО, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.2020 г и поправено с решение № 10518/1.8.2021 г на САС, ГО, 2 състав по касационната жалба на „Далсия България“ ЕООД, в частта с която дружеството е осъдено да заплати на „Авалон Груп“ЕООД на основание чл.92 ЗЗД сумата 20 335, 59 евро, на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.7.2 от сключения между страните предварителен договор от 5.8.12 г, представляваща неустойка за периода 30.9.2014 г до 17.3.2015 г. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.1.2019 г по гр.дело № 4885/17 г на САС, ГО, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.2020 г и поправено с решение № 10518/1.8.2021 г на САС, ГО, 2 състав по касационната жалба на „Авалон Груп“ЕООД, П. П. И. и Д. Н. М.-И., в частта, с която предявения от дружеството иск срещу „Далсия България“ ЕООД иск за присъждане на неустойка по чл.92 ЗЗД вр.чл.7.2 от предварителния договор от 5.8.2012 г е отхвърлен за разликата над сумата 20 335, 59 евро до сумата 31 800 евро. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.1.2019 г по гр.дело № 4885/17 г на САС, ГО, поправено и допълнено с решение № 12063/8.10.2020 г и поправено с решение № 10518/1.8.2021 г на САС, ГО, 2 състав, по касационна жалба на „Авалон Груп“ ЕООД, П. П. И. и Д. Н. М.-И., в частта са осъдени да заплатят на „Далсия България“ ЕООД на основание чл.92 ЗЗД вр.чл.5.2.4 от предварителния договор, сключен между страните на 15.8.12 г, неустойка за забава в размер на 54 000 евро. ЗАДЪЛЖАВА „Авалон Груп“ЕООД да заплати държавна такса във връзка с допускане на касационната жалба до разглеждане по същество в размер на 447,11 лв, а „Далсия България“ЕООД в размер на 793, 09 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба на страната ще бъде върната, а производството по нея прекратено. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.