6 6 Решение по т. д. № 733/12 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 733/2012 г. на ВКС, ТК, І-во т. о. P. 1 Р Е Ш Е Н И Е №93 София, 24.07.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 733 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби от Д. З. и Ц. З. С. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. М. И. срещу решение № 848/30.05.2012 г. по гр. д. № 261/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 1758/19.01.2011 г. по гр. д. № 1566/2008 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ и чл. 96 ЗЗД за заплащане на сумата от по 20 000 лв. на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тях вследствие на смъртта на майка им А. Т. З., настъпила при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 08.04.2003 г. В жалбата са въведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съдържат се доводи за несъобразяване текстове от Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, Търговска колегия. Ответникът по жалбата ЗК [фирма] в писмен отговор поддържа неоснователност на касационната жалба, както и, че липсва правен интерес, тъй като материалноправното притезание е получило своята защита по реда на уважаване на гражданския иск в наказателното производство и е било удовлетворено чрез плащане от солидарно задължения въз основа на съдебния акт работодател на длъжника. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 276/25.03.2013 г. по делото, с оглед проверка за съответствие на постановеното въззивно решение с Тълкувателно решение № 2 /06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС по въпроса за евентуалната основателност на исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, при наличие на изпълнителен титул и настъпило плащане на обезщетението, определено с влязлата в сила присъда от солидарно осъдения с присъдата работодател. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК ,приема следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за допустими предявените преки искове за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди по съображения, че отговорността на делинквента и на застрахователя е самостоятелна, но е отхвърлил исковете, поради тяхната неоснователност, преценявайки, че е налице плащане от страна на възложителя на работата на делинквента на присъдените, в рамките на наказателното производство срещу него, обезщетения на увредените трети лица - ищци в производството. Отчитайки задължителната сила на присъдата срещу причинителя на увреждането Н. М. Г. и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, от чието покритие е обхванат делинквента, въззивният съд е счел исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за неоснователни, позовавайки се на извършени четири превода на парични суми от [фирма], [населено място] - възложител на работата на виновния водач , задължен на основание чл. 49 ЗЗД солидарно по гражданския иск в наказателното производство. Решението е правилно. По поставения правен въпрос: Съгласно ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което са дадени отговори на процесуалноправния въпрос – дали при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ и на материалноправния - за правните последици от изплащане на присъденото на увредения обезщетение по чл.45 ЗЗД, е прието, че прякото право има вторичен характер спрямо деликтното, че прякото право и деликтното право възникват в един и същи момент и съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се, както и че се погасяват едновременно, макар законът да не е уредил с изрична правна норма връзката между тези две права, които имат различни основания. Основанието на деликтното право е непозволеното увреждане, а на прякото право е фактически състав, включващ наличието на застрахователен договор и непозволено увреждане, извършено от застрахования. Тази функционална обусловеност има своето проявление, както в създадената процесуална възможност в производството по прекия иск да е допустимо застрахователят да въвежда всички възражения, свързани с деликтната отговорност на застрахования, така и при определяне на размера на обезщетението. Безспорно е, че един и същи юридически факт поражда гражданската отговорност и правото да се иска застрахователното обезщетение, както и че в един и същи момент става изискуемо правото на увредения срещу застрахованото граждански отговорно лице и правото да получи застрахователно обезщетение. Третото лице разполага в момента на непозволеното увреждане и с двете права и има възможност за избор - да предяви прекия иск срещу застрахователя или срещу граждански отговорното лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно постановките на тълкувателното решение с упражняването на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя, както и ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската отговорност. Известно е, че правният интерес за предявяване на иск срещу застрахователя, при наличието на успешно приключило исково производство по чл. 45 ЗЗД се обуславя както от липсата на реално извършено плащане, така и от осъдителния характер на самия пряк иск. И доколкото вредата се счита за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а само при окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане пълния размер на тази вреда, то поради обезщетителния характер на прякото право, реалното обезщетяване от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна последица неговото погасяване, какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право /същото е относимо и при обратната хипотеза/. Ако увреденото лице упражни едното си право и то бъде погасено, поради изпълнение на задълженото лице чрез плащане , се погасява в съответния размер и другото право, защото в случая сме пред хипотезата на липса на вреда подлежаща на обезщетяване. В този смисъл плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на иска на увреденото лице срещу застрахователя, но би имало евентуално значение при преценка на неговата основателност, защото погасяването на правото не е процесуална пречка за предявяване на един неоснователен иск. Или констатацията за погасяването на правото на изложеното по-горе основание, при отсъствие на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди - елемент от фактическия състав на чл. 407, ал. 1,ТЗ / отм./, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ, несъмнено обуславя неоснователността на предявената срещу застрахователя претенция. По основателността на касационната жалба : Според въззивния съд отговорността на застрахователя е функционална от тази на застрахования, и възниква само когато е налице отговорност на застрахования за заплащане на обезщетение на трети лица. Съдът се е позовал на присъдени обезщетения на ищците за претърпени от тях, вследствие смъртта на майка им А. З., настъпила при пътно транспортно произшествие, реализирано на 08.04.2003 г., неимуществени вреди въз основа на влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1057/2007 г. на СГС. Посочено е, че със сила на пресъдено нещо е установен размера на отговорността на делинквента Г. за причинените на ищците вреди в резултат от смъртта на майка им, както и за възникналото по силата на чл. 49 ЗЗД, съгласно присъдата при условията на солидарност задължение и на възложителя на работата [фирма] за обезщетяване на причинените неимуществени вреди в посочените размери. Не се е спорило, че гражданските ищци не са обжалвали присъдата, в частта относно размера на присъдените обезщетения по гражданските искове, а са предявили претенции по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, както и че са се снабдили с изпълнителен лист за присъдените суми, че са образувани изпълнителни дела № 373/2008 и 374/2008 на ЧСИ и че са постъпили плащания от солидарно задълженото лице [фирма] с четири банкови превода - на 10.12.2008 и 18.12.2008 г. за пълния размер на присъдените в наказателното производство обезщетения. Следователно, чрез извършеното плащане от възложителя на работата, солидарно задължен наред с делинквента /съгласно диспозитива на влезлия в сила съдебен акт по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, всеки един от ищците е получил присъдените обезщетения в пълните им размери. Или правилно въззивният съд е приел, че плащането на едно от задължените лица води до погасяване на вземането на увредените и по отношение на останалите задължени лица. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 848/30.05.2012 г. по гр. д. № 261/2012 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: