Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 27 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретаря ...........И. ИЛИЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 372/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. С. срещу въззивна присъда № 15 от 28.01.2014 г., постановена от Видински окръжен съд по ВНОХД № 334/2013 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда №14/24.06.2013 г. по НОХД № 80/2013 г. по описа на Кулския районен съд и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 02.02. срещу 03.02.2013 г. в [населено място] колиби, общ. Бойница, обл. В. чрез използване на МПС отнел чужди движими вещи на стойност 603 лв. от владението на Л. В. Н. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т. 4 вр. чл. 194 ал.1 му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години. Касационната жалба съдържа доводи за наличие на всички касационни основания. В допълнението към нея се излагат съображения за нарушение на материалния закон предвид алтернативните съображения за липсата на намерение за своене на вещите, за наличие на „явна незначителност” на деянието, поради което то не е престъпление, както и поради неприлагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 197 от НК. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с непосочването във въззивната присъда на доказателствата, въз основа на които съдът е достигнал до правния извод за съставомерност на деянието. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс.С. да бъде оправдан, или алтернативно - да се извърши преквалификация на престъплението в по-леко. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата с оглед искането за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е частично основателна. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед изясняване на всички спорни обстоятелства по делото и в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е разпитал пострадалия Л. Н. и св. Д. К. – очевидец на престъплението. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници /л. 27-л.29/ и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира всички, с изключение на обясненията на подсъдимия. За последния и за неговата защита от мотивите е напълно възможно да се узнае волята на въззивния съд, поради която не са приети за достоверни обясненията на С. за това, че е взел вещите на Н., за да се погрижи за тях и да ги опази от чужди неправомерни действия. Аргументирано и съобразно изискването на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК окръжният съд е посочил кои доказателствени източници формират убеждението му да доказаност на намерението на подсъдимия за своене на чуждите вещи и защо съдържащите се в тях доказателства не биха могли да бъдат в подкрепа на тезата на подсъдимия. Обстойно са обсъдени показанията на св. В. В. – кметски наместник на селото, на св. Д. К. – очевидец на деянието, както и обясненията на подсъдимия. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си Видинският окръжен съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Доказателственият анализ в случая е напълно законосъобразен, а в преценката на съда ВКС не би могъл да се намесва, освен ако не констатира нарушение на процесуални норми при анализа на доказателствата. Както се посочи, такива не са налице, поради което фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не може да бъде подложена на контрол от настоящия съд, доколкото тя не представлява касационно основание. ВКС не констатира да е допуснато нарушение на материалния закон поради това, че по делото е прието наличие на елемента от субективната страна престъплението „кражба” – намерение за своене на чужди вещи. Намерението за своене на една чужда движима вещ, която деецът отнема без съгласието на собственика, се обективира не в неговите обяснения, а във фактически предприетите и осъществени действия от негова страна. Такова намерение ще е налице винаги, когато деецът би желал след отнемането да се разпорежда с вещта в свой или чужд интерес, като лиши пострадалия трайно от възможността да ползва своята вещ. По делото е установено, че инкриминираните вещи са взети от подсъдимия и от св. К. „от яхъра” на пострадалия Н., а не са били намерени изнесени на пътя пред дома му /показания на св. Д. К./. Обратно на твърденията му, подсъдимият не е потърсил и получил съвет от св. В. /кметски наместник/ как да постъпи с вещите, които сочи, че е намерил. От показанията на св. К. се установява, че той и подс. С. целенасочено са отишли до къщата на пострадалия и то в малките часове на денонощието с автомобил, снабден с ремарке, което опровергава тезата на подсъдимия за случайното намиране на вещи, подготвени за кражба от другиго. Липсата на намерение за своене на същите и същевременно наличие на воля за тяхното опазване е опровергана както от обясненията за произхода на вещите, които самият подсъдими е дал пред спрелите го за проверка служители на полицията, така и от факта, че в непосредствена близост до дома, от който са взети тези вещи, се е намирала къщата на подсъдимия, в която в този момент е пребивавала неговата майка. Опазването на вещите, ако действително такова намерение е имало у подсъдимия, е могло да стане с далеч по-малко усилия от негова страна и по-незначителни вредни последици за пострадалия. Аргументирано са били изведени заключенията на въззивния съд, че в случая не е налице намиране на чужди вещи, а тяхното отнемане от владението на другиго. След установяване на своя фактическа власт подсъдимият е транспортирал вещите до дома си в друго населено място, където ги разтоварил. Тези негови действия, осъществени без съгласието на пострадалия Н., демонстрират намерение за преустановяване на упражняваната до този момент фактическа власт върху вещите от пострадалия и установяване на своя такава. Отнемането на възможността пострадалия да упражнява своя власт на разпореждане с вещите, превозването им на разстояние, достатъчно далечно от населеното място и къщата, в която са били съхранявани те, върху която има фактическа власт пострадалия, закарването им на място, което би могло и да не бъде установено от него, са все обективирани действия на подсъдимия по разпореждане с вещите като със свои, което е признак за тяхното „своене ” от подсъдимия. За наличието на „своене” на отнетите вещи е достатъчно, че подсъдимият е лишил досегашния им владелец от възможността да се разпорежда с тях и то на мястото, където този владелец е преценил, че те трябва да се намират. С оглед на това въззивният съд е направил верен правен извод върху правилно установените факти, с което е приложил правилно материалния закон, тъй като действията на подс. С. са били обективно и субективно съставомерни по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК. Не е основателно възражението на защитата за липса на престъпление поради „явната незначителност” на обществената опасност на инкриминираното деяние, поради което на осн. чл. 9 ал.2 от НК деецът да бъде оправдан. Степента на обществена опасност на поведението, осъществено от С., е типична за престъплението „кражба”. Подбудите му са чисто користни, а не благородни, каквито той е направил опит да изтъкне, но които не са били кредитирани с основание от въззивния съд. Начинът на извършване на деянието чрез въвличане и на друго лице в него, обстоятелството, че са отнети вещи от лице, с което подсъдимият е в роднински отношения, успешната заблуда, която подсъдимият е създал у спрелите го за проверка полицаи, че превозва свои вещи, не могат да обосноват наличие на по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на кражба. Обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността, са били съществено засегнати, още повече, че като пряка последица от деянието пострадалият е следвало да положи допълнителни усилия за да придвижи вещите обратно в своя дом. Поради това липса „явна незначителност” на обществената опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК на конкретното деяние и то съставлява престъпление. Основателен е доводът на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон с оглед отказа да бъде приложена разпоредбата на чл. 197 от НК. По делото е установено, че на следващия ден след извършването на кражбата подсъдимият е установил телефонна връзка с пострадалия и го е информирал, че вещите се намират у него. Предал ги е на полицията с протокол за доброволно предаване и те са възстановени на пострадалия. Няма съмнение при това положение, че още в рамките на досъдебното производство откраднатите вещи са били върнати благодарение на собствените действия и инициативност на подсъдимия. Налице са били предпоставките за прилагане на намалената отговорност на жалбоподателя, предвидена от законодателя в чл. 197 от НК. Като не е бил приложен законът, който е следвало да бъде приложен, е допуснато нарушение на материалния закон. То е отстранимо от касационната инстанция чрез преквалификация на престъплението от такова по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК в по-леко наказуемо по чл. 197 т.3 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК. Това правомощие на касационния съд да измени въззивната присъда на осн. чл. 354 ал.2 т.2 от НПК не изисква никакви допълнителни усилия за защита на подсъдимия по по-лекото престъпление, тъй като на него са му известни всички фактически обстоятелства по него, както и елементите, обуславящи намалената му отговорност, които сам с касационната си жалба е обосновал. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде изменена и приложен правилният материален закон. Неговото прилагане по необходимост е свързано и с обективното отражение върху намаляването на наложеното наказание, което законодателят е предвидил в рамките на до осем години лишаване от свобода. Като напълно се съгласява с наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които въззивният съд е индивидуализирал наказанието на С., касационният съд няма основание да не намали наказанието за престъплението по чл. 197 т.3 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК по начин, че то отново да бъде определено към минималния размер. За справедливо и отговарящо на изискванията на чл. 36 от НК ВКС намери наказанието от четири месеца лишаване от свобода. В този смисъл следва да бъде изменена въззивната присъда. С оглед на това и на основание чл. 354 ал. 2 т.1 и т.2 вр. ал. 1 т.1 и т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда №15 от 28.01.2014 г., постановена от Окръжен съд – Видин по ВНОХД № 334/2013 г., като преквалифицира престъплението в такова по чл. 197 т.3 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 от НК и намалява наложеното наказание лишаване от свобода от една година на четири месеца. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.