Р Е Ш Е Н И Е № 148 Гр.София, 22 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1067/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д. 30197/09 г.по описа на РС-Монтана /МРС/ , В.Н.О.Х.Д.131/10 г.по описа на ОС-Монтана /МОС/ Б. М. П., за възобновяване на посоченото наказателно производство. Набляга се на присъствие на две касационни основания-такова по чл.348, ал.1,т.1 и такова по т.2 НПК. Посочва се и необходимост от събиране на нови доказателства, поради което се иска възобновяване и на основание чл.422, ал. 1, т.3 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и присъдата на първостепенния такъв и връщане на делото на прокурора за изправяне на допуснати в хода на досъдебното производство нередности. В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява, редовно призован, като не представя годни доказателствени материали за отсъствието си. Представителят на ВКП намира, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази доводите на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с ценимите в настоящата процедура материали, намира за установено следното: Присъдата по настоящото производство е влязла в сила с постановяване на второстепенното потвърждаващо я решение на МОС-22.07.10 г. Искането за възобновяване е с дата 21.01.11 г.и следователно е в прогласения от НПК шестмесечен срок за активиране на процедура по чл.422, ал.1,т.5 НПК. Затова искането в тази му част е допустимо. Същото обаче не може да се каже за частта му, с която се настоява за възобновяване на наказателното производство по реда и на чл.422,ал.1,т.3 НПК. Видно от разпоредбата на чл.420,ал.1 НПК, искане за възобновяване на посоченото основание може да се прави единствено от окръжния, респективно военния прокурор, не и от осъдения. Ето защо съображенията на П., касаещи соченото условие за възобновяване, няма да бъдат въобще предмет на настоящата проверка на наказателното производство от страна на ВКС на РБ. По същество погледнато,искането е неоснователно. Първо, според осъдения е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК, като съдът не бил съобразил разпоредбата на чл.303,ал.1 и 2 НПК, задължаваща го да постанови осъдителна присъда само по обвинение, доказано по несъмнен начин. Като оставим настрана, че словното обективиране на твърдението насочва не на нарушение на материалния, а на процесуалния закон, липсва каквото и да е конкретно оплакване за същността на порока на съдебните актове с оглед него. Отправени са само общи възражения за едностранчиво оценяване на събраните в хода на производството доказателства във вреда на осъдения, за установяване на фактическа обстановка на базата на предположения, което е относимо и към субективната страна на деянието. Не е изтъкнато обаче нито едно съображение защо приетото от съдилищата по фактите е превратно тълкувано и е довело до незаконосъобразно формирана съдебна воля. Затова настоящата инстанция ще остави третирания довод без повече разяснения, като само желае да отбележи, че процесните съдебни актове не страдат от противоречие с нормите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК.. Второ, твърди се,че при изземването на подписите на свидетелите, станали база на изследване на назначената в хода на производството графологическа експертиза, образците от подписите са иззети не от експерт-графолог, а от разследващия полицай. Макар и да не е нарочно изказано, очевидно се счита, че по посочения начин е допуснато тежко нарушение на съдопроизводствените правила, рефлектирало и върху правото на защита на П.. Твърдяното недопущение не се съзира сред наличната процесуална действителност, защото е спазена повелята на нормата на чл.146,ал.2 вр.ал.1 НПК. Разследващият полицай именно е органът, назначаващ експертизата и той изисква от обвиняемия и от свидетелите образци за сравнително изследване, за проверка за оставяне на следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства, когато такава доказателствена база не е възможно да се набави по друг начин. Трето, най-същественото възражение касае изземването и експертната оценка на документите, предмет на процесното производство-заверени пълномощни. За него /изземването/ се твърди, че е извършено в нарушение на НПК. Тъй като пълномощните са иззети от нотариалната кантора на осъдения, който е изпълнявал качеството на нотариус и в това му качество е прието,че е извършил вмененото му престъпление, самите те с техния съдържателен план са в ксерокопия. Дали оригинали са търсени от органите на досъдебното производство или не, този съд не може да знае и за категоричен отрицателен извод не е достатъчно само твърдението на осъдения. Факт е обаче,че коментираните документи са с ясен произход на набавяне. Факт е и това,че въз основа на тях вещо-лице графолог се е ангажирало абсолютно категорично да даде отговор по отправените му относими към производството въпроси, излагайки достатъчно убедителна аргументация, станала основа на възприетото от съдилищата по фактите. Ето защо ВКС не намира аргументи, за да отхвърли присъствието и оценката на цитираните пълномощни, предмет на престъплението, като осъществени при нарушаване разпоредбите на НПК. Посоченото от осъдения решение № 190/30.03.93 г., постановено от 2 н.о. на ВС на РБ по К.Н.Д.113/93 г., визира недопустимост на постановяване на осъдителна присъда за документно престъпление, но при липса на инкриминирания документ въобще. В случая иде реч за негово наличие, макар и не в оригинал. Силата на казаното е още по-голяма, когато /като в процесния казус/ е ясен механизмът на снабдяване с документа от органите на досъдебното производство и е несъмнена експертната оценка по подписите на свидетелите. Освен това безусловно е установено, че лицата не са присъствували лично пред нотариуса при удостоверяване на тяхното упълномощаване, а на голяма част от тях подписите нямат ни най-малка графическа идентичност с тези по процесните пълномощни. Следователно лъжливото документиране е осмислено на базата цялостно събраната доказателствена маса,не само с оглед коментираните документи. По-нататък, за да подкрепи позицията си за осъждане на база негодни документални източници, осъденият дава за пример чл.344 НК /отм./, който предпоставял липса на предмет на престъпление,когато е приложено копие,а не оригинал. Актуалният текст на чл.344 НК,макар и изменян, се отнася за друг тип обществени отношения,чието накърняване се преследва от НК. Това важи и за стария НК. Справката с отменения НПК, а и с настоящия, не променя несъстоятелността на обсъждания довод, чиято същина остава неясна. В контекста и на изложеното току-що, прави впечатление, че в искането си П. формулира претенциите си цифрово, без да се съобразява с актуалните, а и точни, законови текстове. Въпреки това, при сочене като основание за отмяна на присъдата чл. 328 вр.чл.330,ал.1 НПК, ВКС прави явен извод, че се има предвид отмененият вече НПК /в сила до 29.04.06 г./. Оценявайки аргументацията в съдържателен план, съставът на съда извлича желанието на осъдения да се възприеме съществено нарушение на процесуалните правила чрез ограничаване на правото му на защита, по какъвто начин биха са изпълнили условията на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Но предвид гораизложеното, липса основа, на която да се стъпи, за да се направи такава преценка от съда по правото, какъвто е върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Всъщност, обратно на твърдяното от П., той е бил обект на максимално благоприятно, макар и незаконосъобразно третиране от страна на съдилищата по същество, след като не е пристъпено към налагане на наказание по силата на чл.37,ал.1, т.6 НК-лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност. Тълкуваното на Закона за нотариусите и нотариалната дейност нееднократно са дали повод на съдилищата да отстояват позиция, че нотариусите изпълняват държавна длъжност, тъй като те действуват по поръка на държавата за извършване на предвидените в закона нотариални дейности. ВКС на РБ също е имал повод да се произнася по въпроса, при това еднопосочно. Само като проста илюстрация може да се посочи решение № 437/20.11.08 г.,постановено от 3 н.о.на ВКС по К.Н.Д.463/08 г. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения по Н.О.Х.Д. 30197/09 г. по описа на РС-Монтана , В.Н.О.Х.Д.131/10 г.по описа на ОС-Монтана, Б. М. П., за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/