Р Е Ш Е Н И Е №134 Гр. София, 27 ноември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 525/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград срещу въззивна присъда № 1355/16.03.2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по в.н.о.х.д. № 59/2018 г. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на новата оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се твърди, че в резултат на неправилна и в нарушение на закона оценка на събраните по делото доказателства от страна на въззивния съд, степента на обществена опасност на извършеното деяние е оценена като незначителна и подсъдимият е оправдан на това основание, с което е нарушен материалния закон. Навежда се и довод за превратно тълкуване на доказателствата от значение за характера на деянието и начина на извършването му, както и за игнориране на тежестта на настъпилите вредни последици, които се изразяват в засягане на различни по вид обществени отношения. Счита се, че тезата на съда за прилагане на чл.9, ал.2 от НК при квалификацията на деянието е формирана в нарушение на изискването за комплексен подход при оценката на всички елементи от състава на престъплението и личността на дееца, въведен в трайната съдебна практика на ВКС като критерий за преценяване дали едно деяние е малозначително. Твърди се, че от данните по делото относно цялостната обстановка по извършване на процесното деяние и личността на дееца може да бъде изведена само маловажност на случая, но не и малозначителност на деянието, като се сочи и липса на аргументация относно приемането на тази правна квалификация от въззивната инстанция. Отделно от това се навежда и довод за несъответствие на мотивите към въззивната присъда с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, което се оценява като самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по подробните съображения, изложени в него. Застъпва становището, че с обвинението деянието е било квалифицирано като маловажен случай, по причина на ниската му степен на обществена опасност, като не намира законови основания за определянето му като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази връзка се позовава на естеството на предмета на престъплението и връзката му с околната среда, което с оглед настъпилите екологични вредни последици от погиването му, оценява като определящ фактор в сравнение с ниската му стойност. Позовава се и на негативните данни за личността на подсъдимия, които счита, че го определят като системен нарушител и изключват възможността за прилагане на чл.9, ал.2 от НК по отношение на инкриминираното деяние. Пред касационната инстанция подсъдимият К., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от служебно назначен защитник, адв. Н. П., който оспорва протеста и моли да бъде оставен без уважение, като се остави в сила въззивната присъда. Намира изложените в протеста съображения относно завишена степен на обществена опасност на деянието за неподкрепени от конкретни доказателства и в тази връзка за основани на предположения. В частност счита, че местността, в която са били отсечени дърветата не е туристическа местност, както и че тяхната сеч не може да доведе до ерозия на почвата, поради което няма пряко отражение върху състоянието на горския район. Подържа тезата за липса на годен предмет на престъпление, като се позовава на неприобщаването по делото на отсечения дървесен материал като веществено доказателство, както и на обстоятелството, че в протокола за оглед, който е с дата шест месеца след деянието, не са описани процесните дървета. В подрепа на тезата си се позовава на отменен нормативен акт /Закон за горите /, за който сочи, че е определял в кои случаи незаконния добив на дървен материал следва да се квалифицира като престъпление или като административно нарушение, в зависимост от стойността на причинените с деянието вреди. Поради липса на аналогична норма в действащия закон счита, че определящ фактор за малозначителността на деянието е размера на вредите и поради ниската стойност на отсечената дървесина, /в размер значително под минималната работна заплата за страната / същото следва да бъде оценено като малозначително. Застъпва становището, че настъпилите от деянието неимуществени вреди следва да са значителни по размер, за да бъдат отчитани при преценката за обществената му опасност. Отделно от това акцентира върху тежкото семейно и социално положение на подсъдимия, които са го мотивирали да извърши деянието. В заключение моли да се остави в сила оправдателната присъда на окръжния съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 328/15.01.2018 г. на Районен съд - Разлог, постановена по н.о.х.д. № 170/2017 г., подсъдимият М. К. К. е признат за виновен в това, че на 11.03.2016 г., около 12.00 часа, в отдел 167 „в“ от горски фонд, находящ се в местността „име“, землището на [населено място], попадащ в охранителен участък „име“ и стопанисван от ТП ДГС – /населено място/, [населено място], е отсякъл без редовно писмено позволително 10 /десет / броя дървета от бял бор с обща кубатура 2.12 куб. м., разпределени по категория и класове дървесина, подробно описани в присъдата, на обща стойност 140.80 лв., като случаят е маловажен, престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за същото и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 / хиляда / лв. Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С въззивна присъда № 1355/16.03.2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по в.н.о.х.д. № 59/2018 г., присъдата на Районен съд - Разлог, № 328/15.01.2018 г., по н.о.х.д. № 170/2017 г. е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият К. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.235, ал.6, вр.ал.1 от НК, на осн. чл.9, ал.2 от НК. С присъдата на окръжния съд на подсъдимия К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 266, ал.1, вр. чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, тъй като извършеното от него деяние представлява административно нарушение. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустим, като разгледан по същество се прецени и за основателен. Основното оплакване срещу въззивната присъда е относно неправилно оценената степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, определена като незначителна и в тази връзка за наушение на материалния закон при квалификацията на същото, която е по чл.9, ал.2 от НК и е послужила като основание за постановяване на оправдателна присъда. ВКС намира за основателно направеното в протеста възражение за липсата на комплексен подход от въззивния съд при определянето на обществената опасност на деянието, както и за неправилната оценка на обстоятелствата по делото от значение за същата относно начина и средствата на извършването му, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон с постановената оправдателна присъда. Внимателният прочит на въззивната присъда установява, че тезата на съда за малозначителност на деянието е основана преимуществено на данните по делото относно ниската стойност на отсечената дървесина и обстоятелството, че същата е останала в притежание на горския фонд, / без да се отчита причината за това, която е извършената навременна проверка от охраната на горската местност / с което се обосновава и липсата на настъпили от деянието вредни последици от имуществен характер. Отделно от това съществени обстоятелства за начина на извършване на престъплението са останали недооценени като фактор за обществената опасност на извършеното деяние. Съдът е игнорирал наличните доказателства относно извършената от дееца предварителната подготовка за отсичане на дървесината чрез снабдяването му с моторен трион, използването на непълнолетно лице за целите на реализиране на неправомерната сеч, както и за прикриване на извършването й, /чрез предоставяне на триона на непълнолетния брат на подсъдимия, за да го изнесе от района на престъплението и да осуети разкриването на дееца / при проверката от служителите на горския фонд. Едновременно с това личната обществена опасност на подсъдимия, която е оценена като изключително ниска, без обективно да е такава, също неправилно е послужила като довод за прилагането на чл.9, ал.2 от НК при квалификацията на деянието. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК декриминализира деянията, които формално осъществяват признаците на дадено престъпление в два случая - когато същите не са обществено опасни, т.е. елемента „обществена опасност“ при тях изобщо липсва или когато обществената им опасност е явно незначителна и с извършването им не могат да бъдат засегнати защитените от нормата обществени отношения. В настоящият казус въззивният съд е оправдал подсъдимия К., като е приел, че обществената опасност на извършеното от него деяние е явно незначителна и от това следва неговата малозначителност. Изводът не може да бъде възприет. В правната теория и практика е последователно застъпвано разбирането, че липсата на настъпили вредни последици от деянието не води задължително до извод за неговата малозначителност. От значение в този случай са причините за това обстоятелство и поведението на дееца като значима или не предпоставка за тяхната липса. В конкретният случай липсата на вредни последици, изразяваща се, според въззивния съд в наличността на отсечените дървета / прието е, че дървеният материал е останал във владение на горския фонд / е изцяло извън поведението на дееца, а се дължи на активната намеса на служителите на горското стопанство, които са предотвратили както изнасянето на вече отсечените дървета, така и последващото отсичане на нови, предвид данните по делото, че сечта е преустановена именно поради появата им на местопрестъплението. Следователно, вероятността за настъпване на общественозначим негативен ефект от деянието не е била изключена по време на извършването му, а е била напълно реална, като вредните последици в по-голямата им част са предотвратени по изцяло независещи от дееца причини. От друга страна характерът на защитените от разпоредбата на чл.235 от НК обществени отношения, свързани с опазването на горския фонд на страната определят този вид посегателства като типично обществено опасни, поради което малозначителността на такъв род деяния е поначало изключение. В тази връзка съществена за оценката на обществената им опасност се явява конкретната характеристика на деянието като механизъм и средство на извършването му. Възприетата от контролираните инстанции фактология не сочи на явно незначителна обществена опасност на деянието. Не може да бъде споделена тезата на въззивния съд, че незаконната сеч по правило се осъществява с моторни триони, за което винаги е необходима предварителна подготовка, поради което този факт е ирелевантен към обществената опасност на деянието. Касае се до средство, с което е възможно да се осъществи изсичането на значителен брой дървета с голям размер, каквото е невъзможно да се извърши с друг инструмент, примерно брадва, която обективно също може да послужи като средство за извършване на престъпленията от този вид. Неоснователно е възражението на защитата, че „тъй като от незаконната сеч на процесните дървета не са настъпили значителни вредни последици от неимуществен характер“, деянието следва да се определи като малозначително.Както се посочи по-горе, липсата на вредни последици от извършването на дадено деяние не го определя а приори като обществено неопасно или с явно незначителна обществена опасност, която се определя от мотивите и поведението на дееца. В още по-голяма степен този извод важи за престъпленията на формално извършване, каквото е и инкриминираното на подсъдимия деяние по чл.235, ал.6 от НК. Съществено значение в тази връзка имат причините за това вредните последици да не настъпят, комплексната характеристка на самото деяние и степента на засягане на обществените отношения, обект на защита с конкретната правна норма. Отделно от това личността на дееца и характеристиката на обществената му опасност нямат определяща роля за тежестта на деянието, а представляват второстепенен фактор при оценката на обществената му опасност. В тази връзка следва да се посочи, че изложените от въззивния съд съображения в насока ниската степен на обществена опасност на К. като деец не са напълно коректно поднесени, доколкото извършените от него посегателства от същия вид, квалифицирани като административни нарушения са били игнорирани единствено поради факта, че към датата на настоящото деяние наказателните постановления, издадени спрямо К. не са били влезли в сила. При постановяването на присъдата административно наказателната отговорност на К. е била реализирана, наказателните постановления са влезли в сила, като се касае за деяния, извършени преди инкриминираната дата и това обстоятелство не следва да бъде пренебрегвано при оценката на личната обществена опасност на подсъдимия, която не може да се оцени като занижена. Неоснователно се явява възражението на защитата за липса на годен предмет на престъплението. По делото са налице достатъчно взазиомосвързани доказателства относно местонахождението и индивидуализацията на отсечената дървесина като вид и количество - съставен е констативен протокол от датата на извършване на деянието, показания на свидетелите А. и Х., които лично са възприели отсичането на процесните дървета, протокол за оглед на мястото на произшествието. По-късната дата на съставяне на протокола за оглед не препятства установяването на обстоятелствата по делото относно предмета на престъплението, предвид оставените трайни следи от сечта в района на на местопрестъплението и наличието на поставена маркировка върху пъновете на отсечените дървета след тяхното изсичане. С оглед изложеното, лишени от обективна опора са правните изводи на въззивния съд, че извършеното от подсъдимия неправомерно отсичане на дървета само формално осъществява признаците на престъплението по чл.235, ал.6 от НК, поради явно незначителна обществена опасност на деянието. При тези данни е налице неправилно приложение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда, което налага същата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото е необходимо да бъдат оценени в пълнота обстоятелствата от значение за обществената опасност на извършеното деяние, като се извърши съвкупен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Предвид изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1355/16.03.2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по в.н.о.х.д. № 59/2018 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: