Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * възражение за погасителна давност * периодични плащания * прекъсване на давност * договор за управление * признаване вземането от длъжника


7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

[населено място], 26.03.2013


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито съдебно заседание на дванадесети декември , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 145 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 445 / 07.12.2011 год. на Окръжен съд - Велико Търново по гр.д.№ 1011 / 2011 год., с което частично е потвърдено решение № 58 / 19.05.2011 год. по гр.д.№ 868 / 2010 год. на Свищовски районен съд, в частта , в която със същото е осъден касатора да заплати на Е. Ж. Х. , на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 4 413,60 лв. – възнаграждение, дължимо й като член на надзорния съвет , за периода м. септември – м.декември 2007 год. , месеците януари, май , юни 2008 год. и за периода август - декември 2008 год. , ведно с обезщетение за забава , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, в размер на 1043, 20 лв., както и частично е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част , като касаторът е осъден да заплати сумата от 5 847,40 лв. - възнаграждение за остатъка от процесния период и 2 922,45 лв. , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД , върху така присъдената главница . К. намира въззивното решение неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.116 б.”а” ЗЗД , по възражението на страната за погасяване предявените от ищцата искове по давност, чл.231 ал.1 ТЗ и чл.223 ал.4 т.5 ТЗ - по възражението на страната за нищожност на решението на ОС на дружеството от 21.07.2003 год. , за определяне размера на възнаграждението на ищцата като член на надзорния съвет , както и чл. 242 ал.6 от ТЗ – относно формата на договора между дружеството и член на надзорния съвет . Твърди се съществено нарушение на съдопроизводствените правила при прилагане чл.272 от ГПК, тъй като с препращането към мотивите на първоинстанционния съд не се изчерпват дължимите от въззивния съд мотиви по всички направени във въззивната жалба доводи .
С определение № 537 / 10.07.2012 год. е допуснато касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , по материалноправния въпрос , свързан с произнасянето на въззивния съд по възражението за погасителна давност , предявено от ответника - касатор : „ плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”а „ ЗЗД „. Прието е, че по така поставения правен въпрос въззивното решение противоречи на решение № 2894 / 23.11.1972 год. по гр.д.№ 1927 / 72 год. на І г.о. на ВС , с което е прието , че „ признанието на вземането прекъсва погасителната давност само за дължимото от длъжника по време на това признание , но не и за това, за което той в бъдеще може да стане длъжник „ .
Ответната страна - Е. Ж. Х. - оспорва касационната жалба , като счита , че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика , относима към възраженията на ответника и следва да бъде потвърдено .
Върховен касационен съд, ТК , второ търговско отделение , като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на релевираните основания по чл.281 т.3 ГПК , приема следното :
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД , от ищцата Е. Ж. Х. против [фирма] , за осъждане ответника да заплати възнаграждение на същата в качеството й на член на надзорния съвет на дружеството , избрана като такава с решение на ОС на дружеството от 21.07.2003 год. , с което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС . Ответникът е противопоставил възражението , че по силата на решението на ОС правоотношение по възмезден договор с ищцата не е възникнало , тъй като : не се доказва взетото решение от ОС , предвид непредставяне протокола от същото в оригинал ; в евентуалност - решението на ОС е нищожно, тъй като въпросът с определяне възнаграждението на членовете на НС не е предварително включен в дневния ред за същото и съответно обявен, в противоречие с чл.231 ал.1 ТЗ и чл.223 ал.4 т.5 ТЗ ; взетото решение не определя конкретна или определяема сума на възнаграждението , посочено в протокола само като „ две минимални работни заплати „, без пояснение за М. за страната ли се касае или за определен стопански сектор, вкл. за работни заплати в дружеството ; поради липса на сключен в писмена форма договор с ищцата, съгласно чл. 242 ал.6 пр. първо ТЗ , независимо от взетото решение , между страните не е възникнало възмездно правоотношение с мандатен характер . Възразено е и , че възнаграждението не е дължимо , предвид неизпълнение задълженията на ищцата като член на НС . Ответникът е противопоставил и възражение за погасяване по давност на исковете , на основание чл.111 ЗЗД и чл.119 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е уважил само възражението за погасителна давност и то частично - за предявени възнаграждения за период до м. юни 2007 год. вкл. , иска за които е отхвърлен , както и кореспондиращата им мораторна лихва . Въззивният съд е отменил отхвърлителното решение и приел за изцяло неоснователно възражението за погасителна давност , поради което осъдил ответника да заплати на ищцата и дължимо за 2005 год. , 2006 год. и за м. януари – м. юни 2007 год. възнаграждение като член на НС , в общ размер от 5 847,40 лв. и мораторна лихва за забава върху така присъдената допълнително главница , в размер на 2 922,45 лв. . Позовал се е на извършени от дружеството плащания за някои от месеците в процесния период / уточнение на искова молба - стр. 72 от първоинстанционното дело / : за м. януари – февруари 2005 год. , за м. януари – м. юли вкл. 2006 год. и м. август – септември 2007 год. / , с което е приел наличие на признание , по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД , прекъсващо погасителната давност за останалите предявени месечни възнаграждения , на основание чл. 111 б.”в” ЗЗД . В останалата част е споделил мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ответника : за необходима като форма за действителност писмена такава на договора между дружеството и член на надзорния съвет , на основание чл.242 ал. 6 ТЗ; че наведеното основание за нищожност на решението на ОС / взето решение за възнаграждението на членовете на надзорния съвет без предварително обявяване в дневния ред / е основание за незаконосъобразност на решението , подлежаща на атакуване по реда на чл.74 от ТЗ . Приел, е че от представените протоколи от заседания на НС , проведени в рамките на процесния период и разпита на свидетелите се установява изпълнение задълженията на ищцата като член на НС .
Въззивното решение е частично неправилно .
Изводите на въззивния съд по направените от ответника възражения , изключая това по възражението му за изтекла погасителна давност, са правилни, последователни и обосновани , вкл. с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и следва да бъдат споделени . Макар пестеливо , изложени са ясни съображения по всички доводи на страната и същите са в съответствие с приложимия материален закон / извън приложението на чл.116 б.”а” ЗЗД / . Несъстоятелно е позоваването на ответника на липса на съществуващо между него и ищцата договорно правоотношение с мандатен характер , поради неспазена писмена форма на договора . Чл. 242 ал.6 ТЗ / сравнение с чл. 241 ал.6 ТЗ – при договор с член на УС на АД / не изисква писмена форма . С решението на ОС от 21 юли 2003 год. за избора на ищцата , вписано в търговския регистър , вкл. въз основа нотариално заверено съгласие и декларация на ищцата ,съгласно чл. 234 ал.3 ТЗ , правоотношението с мандатен характер е възникнало, при това в условията на възмездност - предмет на същото решение , в съответствие с чл.221 т.5 ТЗ . Несъстоятелен е довода за недоказаност на самото решение на ОС от 21 юли 2003 год. с представеното от ищцата съдържание , предвид представено копие от протокола , при удостоверена от Агенция по вписванията идентичност с електронния образ на документа, имащо официална удостоверителна сила , съгласно чл.16 ал.2 вр. с ал.1 от ЗТР . Вписването на обстоятелства относно избора и състава на НС , на основание представения в електронна форма документ, не е оспорвано , а и в тежест на ответника е било съхранението на оригинала на протокола / чл.232 ал.5 ТЗ / . Несъстоятелен е и довода, че възнаграждението не е определено или поне определяемо : логическото и систематичното тълкуване на съответното изречение от протокола във връзка с предходното - указващо на определяне възнаграждението на Председателя на НС на база М. за страната , не оставя съмнение за волята на акционерите за ползването й като такава и при определяне възнаграждението на членовете на НС . Липсва основание за различно от така изводимото тълкуване , с оглед съдържанието на решението на ОС по този предмет в цялост . Нарушенията на закона и устава при провеждане на ОС , на което ищцата е избрана за член на НС и определено възнаграждението й за това - чл.231 ал.1 ТЗ и чл.223 ал.4 т.5 ТЗ , формално обуславят иск с правно основание чл.74 ТЗ , но не водят до изначална нищожност на така взетите решения , както правилно е приел и въззивният съд . По възражението на ответника за неизпълнение задълженията на ищцата като член на НС , настоящият състав намира , че следва да се изходи от конкретните твърдени нарушения , съобразявайки и факта, че за процесните месеци същият безспорно е начислявал възнаграждение за ищцата като член на НС , т.е. и към момента на настъпване изискуемостта на всяко помесечно възнаграждение е потвърдено основанието за заплащане на такова . Така ответникът е възразил, че НС не е изпълнявал задълженията си по чл.251 ал.1 ТЗ - за свикване редовни ОС по приемане на ГФО , доколкото и видно от справка в търговския регистър такива след 2003 год . не са обявени от [фирма] . Сочи също неизпълнено формално задължение за свикване на заседания на НС поне веднъж на три месеца / чл.242 ал.3 ТЗ /. Д. за неуведомяване на дружеството за обстоятелството , че ищцата е член на НС на друго дружество с конкурентна дейност, е по начало неотносим към изпълнение задълженията й като член на НС . Действително по така конкретизираното неизпълнение въззивният съд не е изложил обстоятелствени мотиви, но по същество правилно е съобразил представените протоколи от заседания на НС , касаещи вземането на решения , подлежащи на вписване и предвид това предпоставящи материализиране в писмена форма / по чл. 241 ал.2 ТЗ, чл.235 ал.2 ТЗ / , както и показанията на свидетелите М. и А. относно обстоятелството, че по съществени въпроси свързани с решения на УС и за които е изисквано одобрението на НС, членовете на НС са откликвали винаги , вкл. чрез приемане на решения и в устна форма, каквато ТЗ не изключва . Що се касае до задължението по чл.251 ал.1 ТЗ - проверка на ГФО , доклада за дейността и предложението за разпределение на печалбата и приемане решение за свикване на редовно ОС след одобрението им , то следва да се съобрази , че тази му функция предпоставя предходно изпълнение функцията на УС по чл.245 ТЗ , а такова изпълнение , спрямо което НС да се явява в забава на дължимото , съгласно чл.251 ал.1 ТЗ , ответникът не е установил .
По въпроса , обусловил допускане на касационното обжалване :
Изпълнението на повтарящото се задължение за плащане възнаграждение на член на НС, безспорно поето от търговското дружество , предпоставя „ периодични плащания „ , по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД вр . с ТР № 3 / 2011 год. по тълк. дело № 3 / 2011 год. на ОСГТК на ВКС : с единен правопораждащ факт - сключения неформален договор с характеристика на мандатен , падеж настъпващ ежемесечно , съгласно уговореното и при изначално договорен, непроменлив в случая размер на всяко помесечно възнаграждение - две минимални работни заплати за страната . С оглед този им характер , безспорно за погасяването по давност е приложима кратката погасителна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД . По начало „ плащането” не покрива характеристиките на „ признание „ по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД , но безусловно съставлява потвърждение на задължението , след като не е заявено условие при извършването му , изключващо представата за дължимост . Признанието не би могло да има за предмет невъзникнало , т.е. неизискуемо вземане , поради което е логически изключено за бъдещи спрямо момента на извършването му , невъзникнали задължения , макар на същото основание и по същото правоотношение между страните , какъвто е и смисъла на цитираното съдебно решение – казуална съдебна практика ,която настоящият състав напълно споделя . Това е така, защото признание с последиците на чл.116 б.”а” ЗЗД не е признанието за възникването на задължението, за произхода или размера му , а за съществуването на задължението към момента на самото признание , при условие че е извършено до изтичане на срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител . Именно от тази характеристика на признанието следва , че и по отношение на вече възникнали , периодични по характер задължения за плащане , за предходни спрямо период за който е извършено плащане периоди , на поставения материално - правен въпрос следва да се отговори в идентичен смисъл , а именно : плащането на помесечно дължимо възнаграждение / периодично задължение / за определен период / периоди / от съществуването на облигационното правоотношение , не съставлява признание по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди от същото , предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение , съответно не съставлява основание за прекъсване погасителната давност за същите , на основание чл.116 б.”а” вр. с чл.111 б. „ в” ЗЗД .
С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос, въззивното решение ще следва да бъде отменено, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, в частта , в която след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Е. Х. искове за сумата от 5 847,40 лв. - възнаграждение за остатъка от процесния период и 2 922,45 лв. , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД , върху така присъдената с въззивното решение допълнителна главница , предвид основателно възражение за погасяването вземанията на ищцата от възнаграждение като член на НС и за период до м. юни 2007 год. вкл. , по давност, на основание чл.111 б.”в” и чл.119 ЗЗД .
Водим от горното , на основание чл. 293 ал.2 ГПК , Върховен касационен съд , второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 445 / 07.12.2011 год. на Окръжен съд - Велико Търново по гр.д. № 1011 / 2011 год., в частта с която частично е отменено решение № 58 / 19.05.2011 год. по гр.д.№ 868 / 2010 год. на Свищовски районен съд, като е осъден [фирма] , да заплати на Е. Х. допълнително сумата от 5 847,40 лв. - възнаграждение за м.януари – м. декември 2005 год. , м. м. август – м. декември 2006 год. и м. януари – м. юни 2007 год. вкл. , сумата от 2 922,45 лв. , на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забава върху присъдената главница от 5 847,40 лева , както и в частта по присъдени с решението в полза на Е. Х. разноски от 3 839,50 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност, на основание чл.116 б.”а” вр. с чл.111 и чл.119 ЗЗД исковете на Е. Ж. Х. против [фирма] , с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД , за сумата от 5 847,40 лв. , възнаграждение дължимо й за осъществявани функции като член на надзорния съвет на [фирма] за претендирания период до м. юни 2007 год. вкл. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за сумата от 2 922,45 лв. , обезщетение за забава в издължаване на главницата .
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата му обжалвана част .
ОСЪЖДА Е. Ж. Х. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за касационното производство, съразмерно на уважената част от касационната му жалба , в размер на 194 лева . Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :