Р Е Ш Е Н И Е № 86 град София, 16 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора В. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 3151 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения П. Н. Д. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязла в сила присъда № 46 от 9.03.2007 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 66/06 г. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване поради неучастие в наказателното производство. Осъденият твърди, че до задържането си в Република Португалия не е знаел за осъдителната присъда. Позовава се и на хипотезата на чл. 423, ал. 5 НПК за предоставяни гаранции от Република България. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на досъдебното производство. В съдебно заседание защитникът поддържа искането и настоява да бъде уважено. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители застъпва становището, че искането е подадено извън шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, тъй като осъденият е знаел за присъдата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е процесуално допустимо, но е неоснователно. Позовава се на обстоятелства за връчена призовка и препис от обвинителния акт на защитник и направено изявление от друг защитник в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Счита, че при възобновяване на делото мярката за неотклонение следва да бъде „Задържане под стража”. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: От материалите се установява, че делото е било образувано с постановление от 21.11.2002 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 НК, а на 23.11.2002 г. е регистрирано излизане на П. Н. Д. извън страната през аерогара – София за Република Полша. Положените усилия да бъде намерен са останали без резултат, поради което на Д. е било повдигнато обвинение при условията на чл. 217а НПК с участието на защитник. Обявен е бил за международно издирване по линия на Интерпол. Досъдебното производство е приключило изцяло в отсъствието на П. Н. Д.. Въз основа на внесения обвинителен акт срещу трима обвиняеми, един от които П. Н. Д., в Бургаския окръжен съд е образувано н. о. х. д. № 171/2003 г. За датата на съдебното заседание са били изпратени призовка и препис от обвинителния акт на защитник, упълномощен от майката Р. Д.. В първото съдебно заседание от 19.01.2004 г. се е явил друг защитник (адв. Л.), упълномощен от бащата Н. Д.. Поради невъзможност да открие подсъдимия П. Н. Д., съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК, поради което е разгледал делото по отношение на него при условията на задочното производство. С присъда № 84 от 2.07.2004 г. подсъдимият е бил оправдан. Посочената присъда е била потвърдена от Бургаския апелативен съд с решение № 53 от 13.06.2005 г, което в частта по обвинението за престъпление по чл. 116 НК е било отменено от Върховния касационен съд. При новото въззивно разглеждане (в. н. о. х. д. № 66/06 г.) е постановена осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия Д., оставена в сила от Върховния касационен съд. Въз основа на издадена Европейска заповед за арест осъденият П. Н. Д. е задържан в Република Португалия и предаден на българската държава. Искането на задочно осъдения е процесуално допустимо. По делото липсват сигурни данни осъденият да е знаел за влязлата в сила и осъдителна присъда срещу него преди задържането в Република Португалия (съобщение до българските власти от 24.08.2011 г.), поради което следва да се приеме, че депозираното искане за възобновяване е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 НПК. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането, направено от задочно осъден да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение. Първото от тях е осъденият да се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. В конкретния случай обаче осъденият не е присъствал при предявяване на обвинението на досъдебното производство. Както посоченото процесуално действие, така и цялото наказателно производство е протекло по реда на задочното производство. По делото е приложено и решение на Върховния съд на Република Португалия, от което се разбира, че предаването на П. Н. Д. е поставено под две решаващи условия (като цяло да се осигури на задочно осъдения правото да поиска нов процес, в който да участва лично, както и невъзможност да му бъде наложено по-тежко наказание). С оглед на изложеното дотук Върховният касационен съд намира, че искането на задочно осъдения П. Н. Д. за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, което налага отмяна на постановената спрямо него присъда и връщане на делото в тази му част на досъдебната фаза от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (чл. 425, ал. 2 НПК). Съобразно чл. 423, ал. 4 НПК, която изисква при възобновяване на делото Върховният касационен съд да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, настоящият съдебен състав, отчитайки данните за многократно променящото се местоживеене на П. Н. Д. на територията на различни държави, приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „Задържане под стража”. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, присъда № 46 от 9.03.2007 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 66/2006 г. в частта за подсъдимия П. Н. Д. и връща делото в тази му част на досъдебното производство. Взема мярка за неотклонение на П. Н. Д. „Задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: