Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
София, 22 юни 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 934/2012 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. Б. срещу решение № 58 от 09.04.2012 год. по внохд № 41/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата е изложено основанието за изменяване на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК подкрепено с довода, че подсъдимият съжалява за извършеното, спомогнал е за разкриване на обективната истина и семейното му състояние е тежко-обстоятелства, които не са отчетени в достатъчна степен от съда и това е довело до налагането на явно несправедливо наказание. Оспорва се квалификацията на деянието по чл. 199 от НК, включено в съвкупността от престъпления. Прави се искане за изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието.
Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му единствено по оплакването за явна несправедливост на наказанието.
Представителят на ВКП излага становище, че не са налице релевираните от подсъдимия основания за изменяване на решението, което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 11 от 23.01.2012 год. по нохд № 240/2011 год. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Д. Б. за виновен в това, че:
1.На 29.08.2011 год. около 00.30 часа в [населено място], на [улица], в близост до магазин „Л.”, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи/двадесет лева/ от владението на Г. Ц. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”а” и „б” и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода;
2. На същата дата и място, при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол-Г. Ц. Ц. от [населено място], като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. ал. 1, т. 2, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия за изтърпяване едно общо наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален „Строг” режим в затвор като е приспаднал от наказанието времето, през което той е бил с взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С решение № 58/09.04.2012 год. по внохд № 41/2012 год. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ НПК при спазване на всички процесуални изисквания. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер почива на законовия механизъм за определянето му предвид процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в случаите на чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, т. е. при определяне на наказанието съдът се ръководи от Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В случая, при определяне наказанията на подсъдимия Б. за двете извършени от него престъпления, Габровският окръжен съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК като ги е индивидуализирал при отчитане на обстоятелствата по чл. 54 от НК, правилно ги е редуцирал съобразно изискването на чл. 58а от НК, а след това законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 23 от НК.
В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, втората съдебна инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда, включително и по довода за явна несправедливост и пунктуално е отговорила на всички доводи за незаконосъобразност, съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия като е изложила съображения, защо не ги възприема за основателни. За да може третата инстанция да коригира размера на наказанието, следва преди всичко да установи, че то е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. В случая, тези условия не са налице. Въззивната инстанция е отчела конкретиката на извършените от осъдения в съвкупност престъпления-време, място и механизъм на реализираните от него неправомерни действия, довели до настъпване на вредоносните последици. Не са останали вън от вниманието на съда и фактите, свързани с личността на извършителя, в аспекта на отрицателните характеристични данни и множеството му предишни осъждания, които нямат отношение към правната квалификация на инкриминираните с обвинителния акт престъпления. До този момент Б. е осъждан общо четиринадесет пъти с влезли в сила присъди, включително за причиняване на телесни повреди, за грабеж и за изнасилване, които осъждания сочат трайно възприет от него престъпен модел на съществуване и за завишената му лична степен на обществена опасност. Правилно е преценена липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо него предишни осъдителни присъди, което не оправдава оплакването на Б. за явна несправедливост на наложеното му общо наказание.
При индивидуализиране на наказанията в рамките на императивните предписания на чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 371, т. 2 от НПК се преценява и процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство, включително и депозираните самопризнания. Последните, обаче, следва да се преценяват внимателно, с оглед характера и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, те трябва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните рамки по чл. 58а от НК. В случая, тази хипотеза не е налице, с оглед предприетите своевременни и адекватни действия на компетентните органи по разкриване на двете престъпления и техния автор.
Ето защо, жалбата на касатора е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. Противното би било проява на неоправдан либерализъм спрямо подсъдимия и в противоречие на принципа за съответност на наказанието с престъплението, закрепен в чл. 35, ал. 3 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 09.04.2012 год. по внохд № 41/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: