Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
С о ф и я, 20 октомври 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 о к т о м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Красимира Христова-Колова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 2450/2011 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от осъдения И. М. С. от с., област В. на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 244/20.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 820/2011 г. на окръжен съд-Варна, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В подкрепа на искането за връщане на делото за ново разглеждане се присъединява и осъденият по същото дело А. Р. Д., навеждайки същите доводи за неправилност на атакуваното решение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият И. С. лично и чрез процесуалния си представител адв.Н.Д. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 231/02.05.2011 г., постановена по НОХД № 4191/2010 г. на районен съд-Варна подсъдимият И. М. С. от с., област В. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, алт.1-ва вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” вр.чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с други 2 лица – А. Р. Д. и С. А. А., като съизвършители, в периода от 23 до 25.03.2010 г. във В. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата е била обжалвана от тримата подсъдими с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания и искане за намаляването им, но с въззивното решение е потвърдена изцяло и е влязла в законна сила на 20.07.2011 г.
В искането (назовано “молба”) на осъдения С. от 29.08.2011 г. се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело допуснато съществено нарушение на правилата за разглеждане на делото в първата инстанция, отнело възможността му да иска сключване на споразумение с прокурора и за явната несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна на решението и присъдата на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд с оглед приключване на наказателното производство спрямо този осъден по реда на глава 29 от НПК.
В съдебните прения оплакванията се поддържат и от осъдения съучастник на С. А. Д. със същото искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед сключване на споразумение с прокурора в благоприятна за тях насока.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет влязло в сила въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането на осъдения С., подкрепено и от осъдения Д., е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с отказа на съда да разгледа делото по реда на диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, чл.373, ал.2 вр.чл.371, т.2 от НПК, по искане на защитника на осъдените С. и третия му съучастник С. А., поради отсъствието на осъдения Д., спрямо когото обаче разглеждането на делото е започнало в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4 от НПК. Като неблагоприятна последица от този отказ осъденият С. сочи невъзможността да се възползва от разпоредбата на чл.58а от НК (в какъвто смисъл следва да се тълкува изложеното в искането му за “възможността за сключване на споразумение”, което безспорно зависи и от волята на прокурора), според която съдът е бил длъжен да определи размера на наказанието му лишаване от свобода под законовия минимум, предвиден за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1 от НК, за каквото е признат за виновен и осъден, при условията на опасен рецидив на извършеното деяние. В този смисъл са и претенциите и на осъдения А.Д..
ВКС намира, че оплакването за наличие на съществено процесуално нарушение на посоченото правило за допускане на съкратено съдебно следствие по отношение на осъдените Д. и С., е неоснователно и не е съобразено с тълкуванията, дадени в т.1, 3, 5 и 7 на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС.
Съгласно тях: а) недопустимо е провеждане на такава диференцирана процедура по глава 27 от НПК само по искане на един или няколко (но не всички) от подсъдимите, обвинени за осъществяване в съучастие на престъплението, предмет на обвинението. В случая съдебното следствие е започнало на 28.02.2011 г. в отсъствие на осъдения Д., на основание чл.269, ал.3, т.4 от НПК, при установените по делото данни той да е напуснал пределите на страната, с неизвестно местопребиваване извън нея и неоткрит при проведеното щателно издирване дали не се е завърнал в България до съдебното заседание, след като е бил обявен за общодържавно издирване. Порок в процесуалните действия на съда в тази насока не се сочи; б)недопустимо е провеждането на процедурата и при изявленията на осъдените С. и А. (обясненията им в хода на съдебното следствие), а впоследствие и на осъдения Д., с които оспорват обстоятелствата от обстоятелствената част на обвинението; в) недопустимо е преминаване към процедура на съкратено съдебно следствие, след като разглеждането на делото е започнало по общия ред. Това е могло да стане само при положение, че районният съд би отменил определението си за даване ход на съдебното следствие в отсъствие на осъдения Д., ако бе съзрял съществено нарушение на процесуалните правила по чл.269 от НПК относно възможността да започне разглеждането на делото без неговото присъствие; г) отказът на съда да приложи процедурата по глава 27 от НПК е в пълно съответствие с т.1 на цитираното тълкувателно решение и на последно място д) осъдените са признати за виновни в извършване на престъплението на 25.03.2010 г., а разглеждането на делото от първоинстанционния съд е започнало на 28.02.2011 г. и приключило с осъдителна присъда на 02.05.2011 г., т.е. все при действието на чл.58а от НК в редакцията му, обнародвана в ДВ бр.26 от 06.04.2010 г., която не задължава съда при провеждане на съкратено следствие по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.371, т.2 от НПК да определи наказанието на призналия изцяло вината си подсъдим при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а това е само една от предвидените в 58а, ал.1-4 от НК хипотези. Или, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата на глава 27 от НПК и оплакването за наличие на основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК по изложените по-горе доводи следва да бъде оставено без уважение.
Няма наведени в искането, а и от страна на служебния защитник на осъдените, оплаквания за наличие на такова основание за възобновяване заради други пороци в процесуалната дейност на съда по събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност, по формиране на вътрешното му убеждение относно правно релевантните факти от кръга на тези по чл.102 от НПК, а и не се сочи и нарушение (неправилно приложение) на материалния закон, като основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Всъщност, основното искане на осъдения С., към което се присъединява и осъденият Д., е за смекчаване на наложените им наказания лишаване от свобода, което те и защитникът им виждат като задължителна последица от едно бъдещо признание на вината им и евентуално сключване на споразумение с прокурора. На първо място, приключването на наказателното производство със сключване на споразумение зависи и от волята на прокурора, който го сключва със защитника на обвиненото лице и е само една възможност, но не и задължение на съда да я използва. На следващо място, след като няма нарушение на процедурата по глава 27 от НПК, то няма основание, съгласно т.9 от посоченото Тълкувателно решение на ОСНК на ВКС, да се намали размерът на наложените на тези двама осъдени наказания като вид компенсация, която въззивната инстанция е следвало да приложи спрямо тях. Именно при проведеното съдебно следствие по общия ред и всестранния анализ на събраните по делото доказателства, съдът е възприел твърденията на тримата обвинени относно извършването на инкриминираното деяние и е снижил многократно стойността на предмета на кражбата, което е повлияло съществено върху обема на наложената на всеки от тях санкция, определяйки я на минимума на предвиденото наказание за престъплението, за което са осъдени, Д. и С. - за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, тъй като деянието им се явява при тях опасен рецидив, с оглед множеството им минали осъждания и разпоредбите на чл.29 и чл.30 от НК. Тези размери на определените им наказания са последица и от подробния анализ от съда на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. Отделно от това, след като и чл.58а от НК в посочената му редакция не е предвиждал определяне на размера на наказанието на всеки от тях задължително под този минимум, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК, то съдът правилно е оценил установените смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства и е приел наличие само на превес на смекчаващите, но не и на изключителни или многобройни такива, при които така предвиденото за престъплението им минимално наказание лишаване от свобода да се явява несъразмерно тежко на извършеното от тях.
Поради това ВКС намира претенциите им за определяне на по-ниско по размер наказание на всеки от тях двамата на база на оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото, довело до ограничаване правото им на защита, изразяващо се във възможността им да се възползват от разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, за неоснователни. Няма каквото и да е друго основание за смекчаване на отговорността им и искането на С., подкрепено и от осъдения Д., следва да бъде оставено без уважение. Не е налице и основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 от НПК за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а още по-малко – на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. Р. Д. и И. М. С. от [населено място], област В., в момента в затвора В., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 244/20.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 820/2011 г. на окръжен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |