Р Е Ш Е Н И Е                                                                           № 116                                       София, 08.04.2010 година                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                  Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                         Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                                            ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                           при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 5203 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. С. и С. К. С. от гр. П.срещу решение №154 от 30.07.08г. по гр.д. №392/08г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният срещу тях иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на 50% ид.части от трети жилищен етаж от сграда – северен близнак, построена в УПИ ХІ кв.7 по плана на гр. П.. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че процесният трети етаж, надстроен от жалбоподателите след 1994г., е станал изцяло тяхна собственост по силата на отстъпеното им право на строеж от държавата със заповед и договор от 1979г., по което те са построили преди това двата долни етажа от сградата. Ответниците в производството А. К. И., М. С. И. и С. Г. Г. не са взели становище по жалбата. С определение №353 от 07.03.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпроса за принадлежността на правото на собственост на жилищен етаж, надстроен върху една от двете сгради-близнак, въз основа на строително разрешение, издадено при действието на ЗТСУ /отм./, чието действие е продължено при условията на ЗУТ. За да се произнесе по съществото на правния спор, настоящият състав взе предвид следното: Спорът по делото е за собствеността на трети жилищен етаж, надстроен от ответниците Ц. А. С. и С. К. С. върху собствената им жилищна сграда – северен близнак. Ищците А. К. И., М. С. И. и С. Г. Г. са собственици на южния близнак. Сградите са построени върху държавно дворно място, въз основа на отстъпено право на строеж от държавата – през 1976г. на ищците и през 1979г. на ответниците. Към този момент по застроителния план за съответния парцел **** предвидено изграждане на двуетажна жилищна сграда-близнак. С изменението на плана от 1994г. е предвидено изграждане на пристройка към северния близнак, по калката със съседна жилищна сграда, както и надстрояване на сградата-близнак на страните по делото. На ответниците е издадено строително разрешение от 19.12.94г. за пристрояване на северния близнак, с нотариално заверено съгласие на ищците. Пристрояването е било осъществено. С две нови строителни разрешения от 22.02.2001г. и от 15.04.03г. е продължено действието на старото, като вече е разрешено надстрояване на сградата на ответниците с процесния трети етаж. Междувременно, на 17.07.1999г., ищците са изкупили от държавата съответната идеална част от дворното място, а ответниците са сторили това на 07.03.2001г. и по този начин страните по делото са станали съсобственици на земята, върху която е построена сградата-близнак. Строителството на процесния трети етаж е завършено след 2001г. При тези данни въззивният съд е приел, че по силата на приращението по чл.92 от ЗС, ищците са станали съсобственици на ½ ид.част от процесния трети етаж, който ответниците са надстроили върху своята част от сградата-близнак, изградена по силата на учреденото право на строеж от страна на държавата. Прието е, че третият етаж не е бил предмет на отстъпеното от държавата през 1979г. право на строеж, тъй като по тогава действащия план е предвидено застрояване на двуетажна сграда. От друга страна писменото съгласие на ищците с нотариална заверка на подписите от 1993г., което придружава строителното разрешение от 1994г., не учредява право на строеж за процесния трети етаж, тъй като към този момент ищците не са били собственици на земята и не са могли те да учредяват право на строеж. Решението е неправилно като резултат. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че при липса на конкретно описание на предмета на отстъпеното от държавата право на строеж, следва да бъдат съобразени предвижданията на тогава действащия застроителен план, който предвижда застрояване на двуетажна жилищна сграда-близнак. Последващото изменение на плана от 1994г., с което е увеличена етажността на предвиденото застрояване, не се включва в учреденото право на строеж. Затова са неоснователни развитите в касационната жалба оплаквания, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.15в /отм./ и чл.15г /отм./ от ЗС, които са действали при издаване на строителното разрешение от 1994г. Законосъобразен е и изводът, че след като ищците не са били собственици на идеална част от дворното място към момента на даване на нотариално завереното съгласие от 01.07.1993г. за строеж, те не са могли да учредят на ответниците право на строеж по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./. Въззивният съд обаче не е съобразил, че строителството на процесния трети етаж е извършено при действието на ЗУТ, но въз основа на строително разрешение от 22.02.2001г., издадено при действието на ЗТСУ /отм./. В чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./ е предвидена възможност част от съсобствениците на един парцел, предназначен за малкоетажно или средноетажно застрояване, да извършат без съгласие на останалите съсобственици строеж на самостоятелна жилищна сграда или на отделно жилище в една сграда и да станат собственици на построеното, стига да има възможност такова застрояване да се извърши и от другите съсобственици. Това строителство следва да е заложено в застроителния план, определящ възможностите за цялостно застрояване на парцела, които се детайлизират с архитектурен проект. От друга страна в §12 от ПР на ЗУТ е предвидено, че започнатото производство по одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж до влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред. За започнало производство се приема денят, в който инвестиционният проект е внесен за одобрение от компетентните органи. Анализът на тези текстове сочи, че макар строителството в съсобствен парцел ****а е извършено при действието на ЗУТ, за него се прилагат правилата на отменения ЗТСУ, в частност – чл.58, ал.1 от ЗТСУ, когато инвестиционният проект е внесен за одобряване от компетентните органи при действието на ЗТСУ. В тези случаи не се прилага чл.183, ал.1 от ЗУТ, изискващ договор с нотариална заверка на подписите, който учредява право на строеж за един или повече от съсобствениците в общия парцел. В настоящия случай, още с изменението на застроителния план на гр. П. от 1994г., е предвидено надстрояване на жилищната сграда-близнак, построена в УПИ ХІ от кв.7 по плана на гр. П.. С. тези предвиждания, както собствениците на северния близнак, така и собствениците на южния близнак са могли да надстроят притежаваните от тях сгради. Към момента на застрояването на процесния трети етаж, земята вече е била съсобствена на страните по делото, като инвестиционният проект и строителното разрешение за надстрояването на сградата на ответниците са одобрени при действието на ЗТСУ /отм./. При това положение следва да се приеме, че за надстроения трети етаж се прилага правилото на чл.58, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и той става собственост на ответниците, независимо че ищците не са дали съгласие за това строителство, след като с плана е предвидена възможност и те да надстроят собствената си сграда – южен близнак, построена в съсобствения парцел. Правилото на чл.58, ал.1 от ЗТСУ/отм./ изключва приложението на презумпцията по чл.92 от ЗС и създава право на изключителна собственост върху това, което единият от съсобствениците е построил в общия парцел. Ето защо ответниците са станали собственици на процесния трети етаж, въпреки че са извършили строителството му без съгласие на ищците. Предявеният срещу тях иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяна на обжалваното решение. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №154 от 30.07.08г. по гр.д. №392/08г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която е бил уважен предявеният иск по чл.108 от ЗС и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. И., М. С. И. и С. Г. Г., тримата от гр. П., ул.”И” №4 срещу Ц. А. С. и С. К. С. от гр. П., ул.”И” №4а иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на 37,5% ид.части за първите двама ищци и 12,5% ид.части за третата ищца от следния недвижим имот: трети жилищен етаж от сграда - северен близнак, построена в УПИ ХІ, кв.7 по плана на гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: