3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 462 София, 12 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1459 по описа за 2014 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против нова присъда, постановена от Софийския градски съд по внохд № 1992/14 г. С протеста е заявено наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия Г. К. Г. (Н.) по предявеното му обвинение по чл.206, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното: С присъда по нохд № 8902/09 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия на основание чл.206, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и 2 и чл.55 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. По внохд № 1992/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС отменил изцяло посочената присъда и вместо нея на 18.06.2014 г. постановил нова присъда под № 173, с която оправдал подс.Г. (Н.) по предявеното му обвинение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи с протеста са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. В него обаче не са изложени данни в тяхна подкрепа, каквото е изискването на чл.351, ал.1 НПК. По разпореждане на съдията-докладчик и в указания срок, след изготвяне на мотивите на новата присъда, прокурорът депозирал допълнение към протеста. Последното е противоречиво в частта относно основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Най-напред е заявено, че „...при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е приложил неправилно тълкуване на съответния нормативен акт”, а по-късно се поддържа, че „...са приети фактически положения, които са в противоречие със събраните по делото доказателства..”, а данни в подкрепа на последното отново не са изложени. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че липсата на данни в подкрепа на едно или друго от ангажираните касационни основания препятства осъществяването на проверката по реда на глава двадесет и трета, защото тя не е служебна, и изготвянето на решението на ВКС в съответствие с изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК, защото няма как да се даде отговор на липсващи доводи. Протестът, в останалата му част, относно оплакването за незаконосъобразност, е основателен. Обобщено, от фактическа страна е прието за установено следното: през м.април 2008 г. св.Д. А. – застраховател в ЗБ [фирма] предложила на подсъдимия да работи за дружеството като агент и след неговото съгласие, му били предоставени редица застрахователни полици на различни застрахователни дружества, които следвало да отчита регулярно, като надлежно оформените полици и получените по тях суми предава на застрахователния брокер. За времето от 10.08 до 01.12.2008 г. подсъдимият спрял да се отчита, като задържал 19 броя застрахователни полици и разходвал за себе си получените по тях суми в общ размер от 2496,60 лева. При тези факти СГС отрекъл съставомерност на извършеното от подсъдимия по чл.206, ал.1 НК, при съображения, които не могат да бъдат споделени. Всички те: относно качеството на брокер или агент; необходимостта от писмено оформяне на взаимоотношенията между подсъдимия и застрахователния брокер; за собствеността на инкриминираните пари и настъпилата вреда за застрахователните дружества, не държат сметка за признаците от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление „обсебване”. „Обсебване” е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. Физическото лице може да бъде и „длъжностно”, по смисъла на чл.93 НК, но връзката му с чуждото имущество трябва да е вън от кръга на служебните му правомощия. „Да владее или пази” означава, че парите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на някакво правно основание – било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване. Що се отнася до собствеността на парите, за да е налице престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен собственик или поне да не е единствен такъв (виж Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд.№ 364/08 г. и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, І-во н.о.). Присвояването на чуждите пари, предполага недвусмислено манифестиране на промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не само когато деецът не отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги върне. Като не е съобразил казаното по-горе, а вместо това е въвел изисквания относно признаците на инкриминирания престъпен състав, каквито не се съдържат в закона и практиката по приложението му, и в правната наука, СГС е допуснал съществено нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Последното следва да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, освен ако не се установят други фактически положения. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3, във връзка с чл.355, ал.1, т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 173 от 18.06.2014 г., постановена по внохд № 1992/14 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: