Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 19 август 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 716/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия Г. Х. Д., срещу въззивно решение № 423 от 09.12.2013г., постановено по внохд №487/13г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят искания съответни на възраженията и в условията на алтернативност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалният закон, а наложените наказания и отмерени обезщетения, са справедливо индивидуализирани. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че изготвените експертни заключения по категоричен начин установяват допуснати от подсъдимия нарушения на ЗДП. Моли за потвърждаване на въззивното решение. Представя писмена защита. Адвокат Д., защитник на подсъдимия Г. Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Представя писмена защита. Подсъдимият Г. Д., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда №3 от 14.01.2013г., постановена по нохд №250/12г., Окръжен съд-Благоевград е признал подсъдимия Г. Х. Д. за виновен в това, че на 24.12.2010г. на път в посока [населено място] - [населено място] като водач на л.а.„марка” с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.2, вр. ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2, вр. чл.77 от ЗДП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. И. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл.343г от НК на подсъдимия Г. Д. е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Подсъдимият Г. Д. е осъден да заплати на С. И., К. И. и Е. И. сумата от по 35 000лева, за всеки един от тях, представляваваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимата се държавна такса върху уважената част на гражданските искове. С въззивно решение № 423 от 09.12.2013г., постановено по внохд № 487/13г., САС, НО-3 състав е изменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал досежно обвинението, че е нарушил чл.20, ал.2, вр. чл.77 от ЗДП. Подсъдимият е осъден да заплати разноските, направени пред въззивната инстанция, тези на частните обвинители и граждански ищци и държавна такса.В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима и основателна.Релевират се всички касационни основания, но на първо място следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, които са във връзка с оценката на доказателствата и формиране вътрешното убеждение на въззивния съд. Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин приетите за установени факти, което обуславя възможност касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. Настоящата инстанция констатира, че оценъчната дейност на въззивния съд е непълна и в някои отношения неправилна, като това е довело до непълнота и неточност на приетите фактически положения и по-точно на релевантните за правните изводи факти. Въззивният съд е провел съдебно следствие, в хода на което е извършил повторен разпит на свидетеля К. И., както и е назначил и приел три експертизи, с оглед проверка на доказателствената съвкупност - повторна комплекса медикоавтотехническа експертиза и към нея две допълнителни експертизи. В резултат на оценка на събраната доказателствената основа от двете решаващи инстанции, въззивният съд е приел нова фактическа обстановка, която относно определени фактически положения е различна от тази, приета от първия съд. Право на въззивната инстанция е да установява нови фактически положения, но същите не могат да излизат извън рамките на възведените с обвинителния акт факти, които се поддържат от прокуратурата. В случая това са фактите относно скоростта на движение на автомобила и посоката на движение на пешеходеца. Обвинението поддържа, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост от 55км/ч и че посоката на движение на пешеходеца е била пресичане отляво надясно, а съдът е приел скорост 60км/ч и посока на движение на пострадалия попътна/еднопосочна/ на автомобила. В трите експертни заключения, вещите лица са изследвали въпроса за предотвратимостта на удара за водача на автомобила, проследявайки три варианта на движение на пешеходеца: пресичане отляво надясно; пресичане от дясно наляво и движение еднопосочно с това на автомобила, като и трите варианта са разгледани при два вида ход на движение на пешеходеца-спокоен/3,5км/ч./ и между бърз ход и бързо бягане/4.5 – 9 км/ч/. Като в отговор на осми въпрос от повторната комплексна експертиза експертите са дали заключение, че скоростта на придвижване на пешеходеца в района на ПТП, непосредствено преди удара, е била между 3,5 и 9 км/ч. От значение е да се отбележи, че при различните параметри заключенията на експертите не са еднопосочни отностно предотвратимостта на удара. Също така е от значение и обстоятелството, че в хода на устните изслушвания на заключението по повторната комплексна СМАТЕ вещите лица са заявили изрично, че със сигурност и категоричност може да се определи положението на тялото на пострадалия в момента на контакта с автомобила, което те са сторили, но по морфологични път не могат да определят хода на неговото движение преди това - как е пресичал/отдясно наляво или обратно/, както и дали не се е движел попътно на автомобила.Също така, независимо от констатираното алкохолно опиване при пешеходеца, завалените реакции и скоростта на автомобила вещите лица са заявили “...остава вие да прецените дали може да ходи, да се обърне и да бъде ударен или просто е ходил и залитал и е застигнат и е блъснат...”. При така установената вариантност както по отношение на траекторията на движение на пешеходеца, така и досежно хода му на движение, е било необходимо въззивният съд да направи внимателен и прецизен анализ на доказателствата относими за изясняване въпросите относно траекторията на движението на пешеходеца преди съприкосновението с автомобила, както и хода на движение на пострадалия. Въззивната инстанция, наред с установяването на останалите релевантни за изясняване механизма на ПТП факти, които обуславят изводите за това дали са нарушени правилата за движение от страна на водача, нарушението в причинно-следствена връзка ли е с резултата, и следвали да се ангажира наказателната му отговорност, в акта си е обсъдила и горепосочената проблематика. Въззивната инстанция е приела, че скоростта на движение на пешеходеца е била 3,5 - 4,4 км/ч. - спокоен ход, предвид неговата възраст-65г. и алкохолно повлияване - концентрация 2,21%, както и липсата от една страна на причина, а от друга на обективни данни за друг, ускорен ход на пешеходеца. Този подход може би води до житейски обусловени изводи, но правно аргументирано е неиздържан. Какви са индивидуалните реакции на отделният индивид на тази възраст и с тази концентрация на алкохол в кръвта, е въпрос с предполагаем житейски отговор, но в наказателното правораздаване фактите следва да бъдат установени с необходимата категоричност, изводима от доказателствената съвкупност, което означава, че за да се приеме даден ход на движение на пострадалия, е необходимо да има обективни данни, изводими от надлежни доказателствени източници. Въззивният съд в акта си е подложил на интерпретация събраните доказателства, които имат значение към преценката за това кой от възможните варианти на движение на пешеходеца преди инициалния удар, е реализиран. Апелативната инстанция е приела, че движението на пешеходеца е било различно от пресичане отляво на дясно, тъй като липсват данни за такова пресичане непосредствено преди удара. Според съда липсва житейско обяснение защо пресичащ пешеходещ отляво надясно няма да се възползва от пространството на защрихованата ивица за изчакване на приближаваща го от дясната му страна кола. Тези изводи са в противовес на поддържаната от обвинението и възприета от ОС теза, която се свързва с местонахождението на ранчото, от което е идвал И.. Неприемлива според въззивния съд е траекторията на движение на пострадалия - пресичане отдясно наляво. Съдът не е дал вяра на показанията на св.Д./ пътувал в автомобила на подсъдимия/, който твърди, че пострадалият е пресичал отдясно наляво. Мотивите на съда са за неубедителност в показанията на свидетеля, като се цитира едно изречение, а именно “Човекът идваше отдясно наляво и се опитваше да пресече, но дали се опитваше да пресече, не знам”. В обобщение съдът е приел, че “следва да изключи житейска достоверност на експертно обсъжданите и сочени изборно от всяка от страните възможности за пресичане-било отдясно-наляво, било отляво-надясно, особено пък –за връхлитане”. Преценявайки положението на пострадалия в момента на удара, което е безспорно установено-с гръб спрямо процесния автомобил и леко странично надясно извъртян при опорен ляв крак, приетия спокоен ход на движение, както и възприетото, че той се прибирал вкъщи в града, съдът е приел, че И. се е движил попътно на автомобила по платното. От гореизложеното е видно, че подходът за оценка на доказателствата, доказателствените източници и способите за тяхната проверка във връзка с установяването на правнорелевантните факти, е в разрез с правилата относно аналитичната дейността на инстанциите по същество. Без да изразява свое становище по интерпретацията на доказателствата, което би било намеса във вътрешното убеждение на въззивния съд, касационната инстанция намира, че доказателствата следва да бъдат ценени както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Това изключва изводи във връзка с достоверност или не в житейски аспект.Недопустимо е и игнорирането на свидетелски показания с аргументи за неубедителност, изведени с цитат на едно изречение от разпита, което дори и изолирано, не може да послужи в подкрепа на изводите на съда. Показанията на свидетеля Д. следва да бъдат преценени в тяхната цялост, налична вътрешна последователност или противоречивост и да бъдат съпоставени с останалите доказателства. Още повече, че в хода на първоинстанционното производство, подсъдимият е давал обяснения, включително за траекторията на движение на пострадалия/отдясно наляво/, които не са обсъдени от въззивния съд. Независимо от особеностите на този доказателствени източник, съдът е длъжен да подложи на анализ данните, установени с него. Също така е недопустимо извеждането на фактически положения, почиващи на предположения, направени от съда. Това, че пострадалият се е прибирал към дома си, житейски би обусловило евентуална посока на движение, но не и правно аргументирана такава. Извън това, за да приеме фактите, касателно траекторията на движение на И., съдът се е позовал на експертното заключение, но същото описва положението му в момента на удара, но не и преди това. За подробно описаната траектория на движение, приета от въззивния съд не са посочени доказателствата, от които тя е изводима. Установяването на обективната истина по делото може да бъде резултат само на доказателствена установеност, при това по реда и със средствата на НПК. Всичко изложено дотук обуславя извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват възможността на касационната инстанция за надлежна проверка на атакувания акт и подлежат на отстраняване от апелативната инстанция след връщане на делото за ново разглеждане. Въззивната инстанция е необходимо да извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на правилата, визирани в НПК, като установи вярна фактология, която да обуслови и правилно приложение на материалния закон. Предвид горното, атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на апелативната инстанция. Срещу изменителната част на решението, с която подсъдимият е бил признат за невиновен, не е депозиран протест или жалба от частното обвинение, поради което, в тази част решението е влязло в сила, не подлежи на касационен контрол, както и на отмяна при връщането на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 423 от 09.12.2013г., постановено по внохд № 487/13г., САС, НО-3 състав, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда №3 от 14.01.2013г., постановена по нохд №250/12г., Окръжен съд-Благоевград, както и в частта относно осъждането за дължите на държавата разноски, тези на частните обвинители, както и държавната такса върху уважената част на гражданските искове. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: