О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 441 София,13.07. 2011 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 175 по описа за 2011 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р. М. Г. – Х. чрез адв. С. М. Н. срещу определение от 23.12.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 4739/2010 г. С него е потвърдено определението на Софийски районен съд за спиране производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът излага съображения за допускане на касационното обжалване поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение. Противната страна Софийски районен съд чрез юрисконсулт М. е отговорила, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна. От поставените правни проблеми, съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване по уточнения от съда въпрос за това при какви обстоятелства и в каква връзка следва да са те с гражданскоправния спор, за да се спре исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Въпросът е от значение за постановения резултат и е от значение за точното приложение на закона. Съставът на Върховния касационен съд приема следното тълкуване: В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК попадат случаите, при които от установяването на престъпните обстоятелства, релевантни за гражданско-правния спор, зависи изхода на последния. Това е така, защото относно факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено /деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; изпаднал е в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит. За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези. Престъпните обстоятелства, също така трябва да са от значение за делото – от осъществяването им да зависи резултата по спора. По частната жалба: Тя е основателна. Разрешението на въззивния съд по повдигнатия правен въпрос противоречи на дадения по-горе отговор. Р. М. Г. – Х. е предявила срещу Софийски районен съд искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 КТ. Първостепенният съд е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като съгласно удостоверение № 512552:26.02.2009 г. на Софийска районна прокуратура и сигнал изх. № 1007:23.09.2009 г., прокуратурата била сезирана за извършено престъпление по смисъла на чл. 311, ал. 1, НК и чл. 201, ал. 1 НК от длъжностни лица на Софийски районен съд, измежду които е и ищцата Р. М. Г. – Х.. Това определение е потвърдено от въззивния Софийски градски съд. Втората инстанция е приела, че има преюдициалност между фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат установени в хода на образуваното наказателно производство и гражданското дело. Прието е, че заповедта за уволнение е наложена поради това, че Х. в качеството й на „домакин-снабдител” и член на комисия за инвентаризация на активите на Софийски районен съд, е участвала в съставянето на документи с невярно съдържание, според които обективно липсващи дълготрайни материални активи на Софийски районен съд са налични, но негодни за употреба. По този начин, т.е., чрез същото изпълнително деяние, не е изпълнила законно нареждане на работодателя за удостоверяване наличността и състоянието на подлежащите за инвентаризация дълготрайни материални активи на съда. Определението е неправилно. Сезирането на прокуратурата от едната от страните по спора със сигнал за извършено престъпление от другата, както и образуването на досъдебно производство, не е основание само по себе си за спиране на висящо исково производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, нито обвързва гражданския съд с преценката за наличие на преюдициалност на обстоятелствата, съответно за техния престъпен характер. В случая, при това, от удостоверението на Софийска районна прокуратура не може да се установи срещу кои „виновни длъжностни лица от Софийски районен съд” е действително образувано досъдебно производство”, дали между тях е и Р. Х. и ако да, спрямо нея за какви деяния. Цитирането на текстовете на закона – чл. 311, ал. 1 НК и чл. 201, ал. 1 НК не е достатъчно, за да се прецени тъждеството с обуславящите в случая решението по гражданскоправния спор обстоятелства. Следва да се посочи, че и без образувано досъдебно производство, гражданският съд пак може в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т 4 ГПК да спре гражданското производство, стига да намери, че за да разреши делото, трябва да се установят престъпни обстоятелства. В случая, обаче, неправилна е преценката на въззивния съд, че такива обстоятелства са и основанието за дисциплинарното уволнение на Р. Х.. Софийски градски съд е посочил, че наказанието на служителя е наложено поради това, че като член на комисия по инвентаризация е съставила документ с невярно съдържание, докато според заповедта за уволнение, комисията е в друг състав. Накрая, от съдържанието на заповедта за уволнение, не може да се направи извод, че някое от основанията, поради което е наказана Х., не могат да бъдат установени от гражданския съд поради липсата на условия по чл. 124, ал. 5 ГПК. Без значение в случая е какви са обстоятелствата във връзка с нарушенията и уволнението на другите служители. В заключение, определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване частната жалба подадена от Р. М. Г. – Х. чрез адв. С. М. Н. срещу определение от 23.12.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 4739/2010 г. ОТМЕНЯ определение от 23.12.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 4739/2010 г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: