5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 636 София, 02.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.04.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 757 /2009 година Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 212 от 26.06.2009 год., по ч.т.д.№ 101/ 2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Силистренския районен съд № 1409 от 22.05.2009 год., постановено по ч.гр.д.№ 981/2009 год. и е отхвърлена, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател,подадена в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение реда на чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Н. Г. от[населено място], общ. К., Силистренска област, като длъжник по договор за потребителски кредит от 08.12.2006 год. , за заплащане на всички дължими суми по същия, поради настъпване на предсрочна изискуемост на целия остатък, възлизащ на суми: 5330.16 лв. главница, 504.80 лв. договорна лихва за периода 08.01.2007 год. - 27.02.2009 год. и наказателна лихва от 38.07 лв. за периода 30.08.2007 год. – 22.04.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението- 21.05.2009 год. до окончателното изплащане на задължението. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, касаторът въвежда твърдение, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, като израз на която са цитирани: определение № 264/2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І-во т.о., определение № 419/2008 год. по т.д.№ 462/2008 год. на ВКС,ТК, определение № 331/2008 год., по ч.т.д.№ 603/2008 год. на ВКС,ТК, и определение на СГС от 25.02.2009 год., по гр.д.№ 91/2009 год.. Същевременно, според изложеното, по значимите за крайния изход на делото въпроси на процесуалното и материално право, които уточнени от касационната инстанция с оглед правомощията и в производството по чл.288 ГПК, се свеждат до приложението на чл.417, т.2 ГПК и обхвата на съдебната проверка за изискуемите се предпоставки, с оглед снабдяване кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение от счетоводните книги на АД - Б. – заявител е налице и противоречие в практиката на съдилищата, материализирано в: определение № 264/2009 год., по ч.т.д . № 210/2009 год. на ВКС,І то., определение № 419/ 2008 год., по т.д.№ 462/2008 год. на ТК на ВКС, определение № 331/2008 год., по ч.т.д.№ 630/ 2008 год., на І-во т.о. на ВКС и определение на СГС по гр.д.№ 91/ 2009 год. В допълнение жалбоподателят се позовава бланкетно и на критерия за селектиране на жалбите по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика, която с оглед цитираните съдебни актове на отделни състави на ВКС,ТК като каузална практика на касационната инстанция, попада в обсега на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по поставените конкретни и уточнени в настоящето производство въпроси на материалното и процесуално право- за приложението на чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които съответният документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от предсрочна изискуемост на задължение договор за банков кредит, въвеждайки ги като обусловили изводите на въззивния съд, за да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми се явяват значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение Силистренският окръжен съд, макар и с твърде пестеливи мотиви, явно е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 5 600 лв., без обезпечение, сключен с длъжника на 08. 12.2006 год. попадат в посочените от законодателя в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З. документите и могат да бъдат приети като редовно от външна страна изпълнително основание, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост, т.е. втората от кумулативно въведените от законодателя с чл.418, ал.2 ГПК предпоставки, за да възникне право на принудително изпълнение в полза на заявителя. Или обстоятелството, че уточнени, съобразно правомощията на касационната инстанция, поставените от частния жалбоподател въпроси на процесуалното и материално право - за приложението на чл. 417,т. 2 ГПК и за обхвата на извършваната в този случай съдебна проверка на съответните документи, като обусловили решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото, обосновават правен извод за наличие на общата предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното определение, установена с чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по посочените в изложението процесуалноправен и материалноправен въпроси е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е отразена и в други, служебно известни на решаващия състав на касационната инстанция определения на ВКС,ТК. Що се касае до цитирания в подкрепа на твърдяното противоречие съдебен акт на Софийски градски съд по гр.д.№ 91/2009 год., то доколкото за същия няма данни да е влязъл в сила, той обективно не би могъл да бъде възприет за част от съдебната практика на съдилищата по см. на визирания критерии за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе и от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и същият да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК) именно от така посоченото основание. Според сочената правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум, т.е., че са се сбъднали посочените в договора условия по отношение на главницата. Или извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, така, както е уговорен в договора, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Поради това настоящият съдебен състав на ВКС,ТК възприема изцяло, като основано на закона застъпеното в определение № 331 от 28. 11. 2008 год., по ч. т. д. № 603/2008 г. на ВКС, І-во т. о. становище, в съгласие с което е и служебно известната на този състав практика на ВКС: определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. и определение № 332/2009 год. на ВКС, І т.о. № 426 от 16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год., определение № 118/ 2009 год., по ч.т.д.№ 25/2009 год., която обобщена сочи, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва както да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността/ установеното безспорно основание и размер/ и изискуемостта, вкл., когато е предсрочна на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, което рамкира и обхвата на извършваната съдебна проверка, заявителят трябва да представи със заявлението данни за настъпване падежа на вземането в неговата цялост, вкл. , че то е предсрочно изискуемо. Затова, като е съобразил горното въззивният съд е постановил правилен, като краен резултат съдебен акт. Що се отнася до поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК то същото въобще не е аргументирано от страна на частния жалбоподател, с оглед връзката на поставените въпроси с точното прилагане на закона и развитие на правото, каквато законовото възпроизвежда на текста на посочената норма неудовлетворява, поради което не следва да се обсъжда. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 212 от 26.06.2009 год., постановено по ч.т.д.№ 101/ 2009 год., по описа на с.с.. ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Силистренския съд № 212 от 26.06.2009 год., по ч.т.д.№ 101/2009 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: