О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 155 [населено място], 30.03.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 245 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна жалба от К. Д. М., представавляван от пълномощника си адв. С. К. против определение № 2885/21.10.2015г. на Софийски апелативен съд, ГК,ІІ състав по ч.гр.д. № 4076/2015г., с което е потвърдено разпореждане от 15.06.2015г. по гр.д. № 4747/2013г. на СГС,1 г.о., 5 състав, за връщане на исковата молба на К. Д. М.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че неправилно въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване нередовностите по исковата молба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси, уточнени от настоящата инстанция в рамките на правомощията й според разясненията по т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС : 1/ за условията, при които съдът упражнява правомощието по чл.129, ал.2 ГПК и 2/ за задължението на ищеца единствено да посочи по исковата молба факти и обстоятелства, а в петитума да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание, но не и да дава правна квалификация по предмета на делото. Частният жалбоподател въвежда селективни критерии по чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК. По отношение на първия въпрос счита, че по същия е налице произнасяне в обжалваното определение в отклонение от задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС – Определение № 273/11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС , ІІІ г.о. , а по втория – Определение № 29/10.01.2012г. по ч.гр.д. № 711/2011г. на ВКС , ІV г.о. и Определение № 772/29.12.2011г. по ч.гр.д. № 734/2011г. на ВКС , ІV г.о. Ответникът по частната жалба [фирма] / в несъстоятелност/ в писмения си отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално моли жалбата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с исковата си молба К. Д. М. е предявил частичен иск за 150 000лв. от общо дължима сума от 638 473лв. / левова равностойност на 277 597 паунда /. САС е счел, че по исковата молба са наведени твърдения, че : ищецът е бил съдружник в ответното дружество до м.юли 2012г., когато е изключен от него; предоставил е като чуждестранно физическо лице заем на дружеството в общ размер на 350 000 паунда / с думи изписано – триста хиляди петстотин деветдесет и седем паунда/; първоначално през 2005 г. са дадени 200000 паунда, през 2008г. е настъпила промяна в лимита на кредита и той е увеличен от 250 000 паунда на 350 000 паунда; в отчета за финансовите кредити през третото тримесечие на 2008г. на ответника е било отразено, че предоставеният от ищеца кредит е в размер на 277 597 паунда. Въззивната инстанция е констатирала, че с определение от 14.01.2015 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца да посочи: само един договор ли е сключен между страните; кога и каква сума е предоставил на ответника и кога е следвало да бъде върната; ако са сключени няколко договора за заем да контретизира каква сума от всеки договор е включена в частичния иск; ако в договора не е уговорена дата за връщане на сумата да посочи кога ответникът е узнал за искането на ищеца сумата да му бъде върната. САС е намерил, че указанията на се изпълнени в дадения от СГС двуседмичен срок, считано от открито с.з. на 18.03.2015 г. Не е споделил доводите на частния жалбоподател, че са налице няколко уточнения на исковата молба. ВКС намира, че въззивната инстанция е обусловила крайния си извод за неоснователност на частната жалба от приетото от нея по първия поставен в изложението въпрос. Изпълнен е и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: В Определение № 273/11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. , постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че правилността на определението по чл.129, ал.3 ГПК е функционално обусловена от правилността на предхождащото го определение по чл.129, ал.2 ГПК, с което исковата молба се оставя без движение. Целта на последната разпоредба е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127,т.1, 2, 3 и 6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието по чл.129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява. Така даденото разрешение по първия поставен въпрос се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. В процесния случай с исковата молба по гр.д. № 4747/2013г. на СГС и с допълнителната искова молба от 21.02.2014г. К. Д. М. е навел твърдения за сключен между него като заемател и ответното дружество като заемополучател един договор за заем, регистриран на 03.05.2005г. за сумата от 200 000 паунда и увеличен на 10.07.2008г. на 350 000 паунда, със срок за връщане на заетата сума – при поискване, което е сторено с подаване на исковата молба, връчена на ответника. Претендирал е заплащане на част от 150 000 лв. от общо дължимата сума от 638 473 лв. / левова равностойност на 277 597 паунда/. При така конкретизирана обстоятелствена част неправилно съдът е приел, че липсва конкретизация в достатъчна степен на обстоятелствената част и петитума на иска относно броя на сключените договори за заем, респ. претендираните частично суми по всеки от тях и за уговорения падеж за връщане на заетите суми. Преценката дали е налице само един договор за заем, както се твърди от ищеца, или няколко договора, е част от правораздавателната дейност на сезирания съд по съществото на спора. Същата предполага излагане на мотиви след обсъждане на становищата на страните и събраните по делото доказателства, кои релевантни факти решаващият съд счита за установени и кои не, а след прилагане на относимите правни норми и какви правни изводи се налагат относно съществуването на спорното материално право, предмет на защита в процеса. Ето защо като е дал горните указания и в последствие поради неизпълнение на същите е върнал исковата молба СГС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който неправилно въззивният съд с обжалваното определение е потвърдил. По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното въззивно определение на САС, както и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. При новото разглеждане СГС следва да съобрази изложения по писмения отговор на ответника факт за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] след завеждане на иска, доколкото съдът е длъжен служебно да следи / чрез справка в търговския регистър / дали не е настъпило спиране на делото по силата на закона с оглед разпоредбата на чл.637,ал.1 ТЗ. При констатиране на такъв факт се преустановят временно процесуалните действия, насочени към разглеждане и решаване на делото по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 2885/21.10.2015г. на Софийски апелативен съд, ГК,ІІ състав по ч.гр.д. № 4076/2015г. и потвърденото с него разпореждане от 15.06.2015г. по гр.д. № 4747/2013г. на СГС,1 г.о., 5 състав, за връщане на исковата молба на К. Д. М.. ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: