Р Е Ш Е Н И Е №..285 София.28.09..2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 723/2010г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молби на Г. И. С., Г. Г. С., Ц. Г. А. и И. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение от 30.07.2009г. по гр.д.№ 754/2006г. на Кюстендилския окръжен съд. Молителите Г. И. С., Г. Г. С. и Ц. Г. А. искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочат като основание разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК поради необективно заключение на вещото лице, неверни свидетелски показания.Прилагат като нови писмени доказателства – договор от 16.09.1962г., за който твърдят, че е приет по делото, но не е обсъден от съдийския състав, както и строителен протокол от 20.08.1962г., акт за узаконяване от 23.09.1999г., скици на поземлен имот и на сграда. Молителят И. Г. С. иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи, че решението е немотивирано и необосновано. Ответникът по молбата К. Х. П. оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбите за отмяна са процесуално допустими. С атакуваното решение Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решението по гр.д.№270/2004г. на Кюстендилския районен съд, с което по отношение на Г. И. С., Г. Г. С., Ц. Г. А. и И. Г. С. е признато за установено, че К. Х. П. е собственик на ½ ид.ч. от частта от стълбището на двуетажна жилищна сграда/подробно описана/, която част се заключава от изградената преградна стена с врата между първия и втория етаж до тавана и ½ ид.ч. от подпокривното пространство между първия и втория етаж, находящо се над таванските стаи и ответниците са осъдени да премахнат преградна стена на стълбищната клетка между първия и втория етаж на ниво първа плоча в сградата, както и монтираната на тази клетка врата. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените писмени доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Част от тях като договорът от 16.09.1962г., архитектурният проект и строителният протокол, са приети по делото при инстанционното му разглеждане и са част от доказателствения материал, въз основа на който са изградени изводите в атакувания съдебен акт. Доводите на молителите, че уговорките в договора от 1962г. не са обсъдени и съобразени по реда на чл.188 ГПК /отм./, не могат да се разглеждат в настоящото производство, а са относими към инстанционния контрол, какъвто не може да се упражни в настоящото производство. Останалите доказателства също не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като с тях страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно - още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. Освен това молителите не са развили никакви доводи за относимост на тези доказателства към правния спор. Доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора, в т.ч. и относно заключенията на техническите експертизи, са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред обаче вече е изчерпан. Изложеното се отнася и до оплакванията за необоснованост на атакуваното решение и преценката на доказателствата, поддържани в молбата на И. Г. С.. Това е така, защото производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Неоснователно е и позоваването на чл.303,ал.1,т.2 ГПК.Не са представени доказателства за това, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, показания на свидетел или заключение на вещи лица. След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изхода на производството, на ответника по молбата следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 200 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Г. И. С., Г. Г. С., Ц. Г. А. и И. Г. С. за отмяна на влязло в сила решение от 30.07.2009г. по гр.д.№ 754/2006г. на Кюстендилския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. И. С., Г. Г. С., Ц. Г. А. и И. Г. С. да заплатят на К. Х. П. разноски в размер на 200 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: