Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства * наемни правоотношения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232
София, 12.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова

Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2031/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.307 ал.2 ГПК във вр. с чл.303 ал.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] за отмяна на решение №729/19.05.2016г., постановено по в.гр.д.№935/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 8 917.50лв. главница, представляваща неплатена наемна цена за предоставените за ползване тежкотоварни машини съгласно протокол от 29.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -13.08.2014г., както и сумата 139.10лв. – обезщетение за забава за периода от 19.06.2014г. до 13.08.2014г.
В молбата на [фирма] се поддържа, че са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Твърди се, че след влизане в сила на атакуваното решение, на молителя са станали известни нови факти от съществено значение за фактическата обстановка по казуса, които не са обсъждани от въззивния състав при решаването на спора по същество по причини, които не се дължат на процесуално бездействие на ответника, нито на пропуск на съда. Молителят сочи, че във връзка със своята защита като ответник по делото, своевременно е направил запитване до [фирма] за наличието на договорни отношения на това дружество с ищеца [фирма]. В молбата е отразено, че отговорът на запитването, заедно с приложените към него договори (представени като доказателства с молбата за отмяна), е получен от [фирма] на 15.07.2016г. и не е могъл да бъде представен като доказателство по делото. Според молителя с новите доказателства, изходящи от третото за спора лице, се установява, че протокол от 29.04.2014г., възприет от въззивния съд като доказателство за реализиран между страните по спора договор за наем, е подписан от лицето В.С. от името и за сметка на [фирма], което обстоятелство обуславя неоснователността на иска на [фирма]. Претендира се отмяна на въззивното решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд.
В срока по чл.306 ал.3 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], в който се поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е изтекъл тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новите доказателства. Сочи се, че още към 04.12.2015г. ответникът [фирма] е имал съмнение за съществуването на договорни отношения между ищеца [фирма] и [фирма], и в тази връзка е могъл да поиска ангажиране на доказателствата по реда на чл.190 и чл.192 ГПК. Алтернативно се твърди, че молбата за отмяна е неоснователна като се излагат съображения, че представените с нея доказателства не са относими за правния спор. Претендира се приемане на молбата за недопустима, а в случай на допустимост – същата да бъде оставена без уважение с присъждане на разноски в полза на дружеството.
В проведеното открито съдебно заседание на 22.11.2017г. процесуалният представител на [фирма] поддържа молбата за отмяна като излага допълнително съображения в представените в заседанието писмени бележки. Процесуалният представител на [фирма] е уведомил писмено съда, че поддържа становището си, изложено в отговора на молбата за отмяна.
ВКС, ТК, състав на ІІ-ро отд., след като обсъди доводите на страните, намира следното:
Молбата за отмяна на [фирма] е процесуално допустима като подадена в тримесечен срок от влизане на въззивното решение в сила. Неоснователно е възражението на пълномощника на [фирма] за недопустимост на молбата поради изтичане на три месеца от деня, в който ответникът е могъл да се снабди с новите доказателства. Сроковете по чл.303 ал.5 ГПК във всички случаи текат най-рано от влизане на решението в сила, докато преценката за това дали страната е могла да се снабди с новите писмени доказателства в хода на производството, е въпрос по основателността на молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На първо място не е налице предпоставката по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, а именно – страната да не е могла да се снабди своевременно с новите писмени доказателства. В представеното с молбата за отмяна писмо от [фирма] до [фирма] с дата 04.12.2015г. е видно, че още към тази дата молителят е имал основателни съмнения за наличие на договорни отношения между [фирма] и [фирма], свързани с ползването на техника на строителен обект АМ „М.” Л. 1, които договорни отношения биха могли да ползват ответника в защитната му позиция, че процесната строителната техника за исковия период не му е била предоставена под наем от ищеца. От изложеното следва извода, че молителят [фирма] е могъл както в хода на първоинстанционното производство (последното открито заседание е проведено на 18.01.2016г.), така и пред въззивната инстанция, да поиска от съда да задължи ищеца по чл.190 ГПК, респ. третото за спора лице [фирма] по чл.192 ГПК, да представи договорите, приложени към молбата за отмяна.
Независимо от горното, в случая не е налице и другата кумулативна предпоставка по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на решението – новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че съдът е обосновал своите решаващи изводи въз основа на представения по делото двустранен протокол от 29.04.2014г., подписан за [фирма] от В.С., чиито действия без представителна власт са приети за потвърдени от дружеството на основание чл.301 ТЗ. В цитирания протокол е отразена констатацията за количеството часове работа на двата багера „К.” на изпълнителя [фирма] без да е посочен периода на ползване на машините. За да уважи предявения установителен иск съдът е преценил доказателственото значение на цитирания протокол в съвкупност с останалите доказателства (включително с изпратеното от ищеца до ответника писмо от 03.06.2014г. и издадената фактура №[ЕГН]/11.06.2014г.).
Представените с молбата за отмяна писмени доказателства: писмо от 15.07.2014г. от [фирма] до [фирма] и приложените към него договор за наем на техника от 14.11.2013г.; допълнително споразумение и протокол от същата дата; договор за превоз на товари от 15.11.2013г.; договор за услуга от 26.03.2014г.; протоколи №3/6.01.2014г.; протокол №4/07.01.2014г. и протокол за установяване фактическите количества гориво от 31.01.2014г., нито опровергават съдържанието на протокола от 29.04.2014г. относно ползването на тежкотоварната техника на ищеца до 29.04.2014г., нито установяват по несъмнен начин, че протоколът е подписан от В.С. съвместно с представител на [фирма] по погрешка. В тази връзка представените с молбата за отмята доказателства сами по себе си не могат да бъдат приети като нови писмени доказателства от съществено значение за спора по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед направеното от молителя в открито заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение и съобразявайки се с липсата на правна и фактическа сложност на делото, настоящият състав намалява дължимите от молителя разноски на основание чл.78 ал. ал.5 ГПК от 1 500лв. до 800лв. (при минимум от 782.80лв. по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. съобразно материалния интерес по делото от 9 056.60лв.).
Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на решение №729/19.05.2016г., постановено по в.гр.д.№935/2016г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], бул.”Ц. Б. ІІІ Обединител”” №37 да заплати на [фирма] - ЕИК[ЕИК], съд.адрес: [населено място], [улица] ет.3 адв.И. М., сумата 800лв. /осемстотин лева/- разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:

Членове: