Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 16 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 114/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения А. Е. Д. за възобновяване на внохд № 134/14г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново и на нохд № 911/13г. по описа на Окръжен съд-Плевен, и намаляване на наложеното му наказание. Макар и лаконично от съдържанието на искането може да се изведе касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационния съд представителят на ВКП изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Намира за справедливо наложеното на подсъдимия наказание в процедурата по Глава двадесет и седма от НПК, като счита за вярно отчетeни смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Твърди, че наложените наказания и за двете престъпления за законосъобразно определени на основание чл.58а, ал.1 от НК и се явяват справедливи по размер, съответни на целите по чл.36 от НК. Адвокат Н., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважаване на искането за възобновяване, тъй като смята, че са налице, сочените в него основания за това. Изразява становище, че размерът на наложеното наказание е завишен и същото се явява явно несправедливо. Намира ,че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с определянето на по-ниско по размер наказание, още повече, че подсъдимият е осъзнал вината си, а вече е станал и баща, поради което е редно да му бъде дадена възможност за поправяне в социалната среда, в която живее. Осъденият А. Д., моли за връщане на делото за ново разглеждане, за да може да постигне споразумение с прокуратурата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Атакуваният по извънредния способ съдебен акт е от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С присъда от 28.03.2014г., постановена по нохд № 911/13г. по описа на Окръжен съд-Плевен, подсъдимият А. Е. Д. е бил признат за виновен в това, че през периода 28.11.2012г. – 04.01.2013г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 875,50лева, от владението на различни граждани, с намерение притовозаконно да ги происвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежа е придружен с причиняването на две средни телесни повреди –на И. Х. и Н. Д., поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намелено с една трета на седем години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 10.12.2012г. в [населено място] отнел чужди движими вещи на обща стойност 316,50лева, от владението на М. П., без нейно съгласие и с намерение притовозаконно да ги происвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е намалено с една трета на една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание на подсъдимия Д., а именно седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата, съдът се е произнесъл по гражданските искове, деловодните разноски и е приложил разпоредбата на чл.59 от НК. С горепосочената присъда е бил признат за виновен и подсъдимия М. М., но от същия няма депозирано искане за възобновяване. С въззивно решение № 136 от 11.07.2014г., постановено по внохд № 134/14г., Апелативен съд-Велико Търново е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият А. Е. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, постановявайки, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Единственото оплакване на касатора е за явна несправедливост на наложените му наказания и в частност на наказанието за престъплението по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, което е и водещо при определяне на общото наказание. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че предходните съдилища правилно са приели, че наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която задължава съда да приложи нормата на чл.58а от НК. В рамките на вярно индивидуализираните още от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, решаващите съдилища са достигнали до правилни изводи, които се споделят от тази инстанция, а именно, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК, респективно индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК. Окръжният съд е отчел като смекчаващи следните обстоятелства: чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия. Правилно сред смекчаващите обстоятелства не са ценени самопризнанията на подсъдимия. Съгласно ТР №1/2009г. на ВКС при определяне на наказанието по правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако то не съставлява елемент от цялостното, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и извършителят, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящият казус. Като отегчаващи обстоятелства са бил отчетени лошите характеристични данни, причинените две телесни повреди на двама от пострадалите в рамките на правната квалификация, причинени физически травми на част от останалите пострадали, които не обуславят по-тежка квалификация на деянието, броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление/15бр./, извършени в сравнително кратък период от време-два месеца, размера на причинените щети, посегателството предимно по отношение на възрастни хора и дете. Правилно съдът не е ценил сред отегчаващите обстоятелства факта на невъзстановяване на отнетото. Не може да бъде предмет на каквато и да било преценка относно наказанието, на заявеното и поддържано от подсъдимия пред всички инстанции намерение за евентуално възстановяването на отнетото имущество. При правилно отчитане на значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка, първата инстанция е достигнал до обоснован извод за това, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващи обстоятелства, което обуславя размер на наказанието лишаване от свобода над средния, предвиден в закона.Тази преценка е направена в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Констатирана е завишена степен на обществена опасност на деянието, която правилно е изведена от броя на пострадалите, начинът на извършване на деянията, включващ въздействието върху възрастни хора и дете, общият размер на отнетите вещи, проявената престъпна упоритост в едни кратък времеви период. При горните констатации, първата инстанция е наложила на подсъдимия Д. за престъплението грабеж наказание - лишаване от свобода от единадесет години, което правилното е редуцирала с една трета на седем години и четири месеца лишаване от свобода, като следва да се посочи, че при определянето му не са пренебрегнати и целите по чл.36 от НК. С оглед на всичко гореизложено, определеното на подсъдимия Д. наказание не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС за неговото намаляване. Независимо, че доводите на осъденият и защитата му не са насочени към наказанието за деянието по чл.194 от НК, следва са се отбележи, че същото е законосъобразно и справедливо определено. Въззивната инстанция е възприела за вярна извършената от първия съд индивидуализацията на наказанията на подсъдимия Д., както и отмереният им размер. Независимо от това е изложила допълнителни съображения, в подкрепа на първоинстанционните изводи. Тези съображения по естеството си са житейски и емоционално обусловени, но не и правно издържани, поради което са лишени от правна стойност. Настоящият състав не намира за необходимо да ги обсъжда, доколкото същите не са повлияли на правилността на крайните изводи. В обобщение може да се каже, че наложените на подсъдимия А. Д. наказания, освен законосъобразно са и справедливо отмерени, като същите са съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Предвид изложеното, настоящият състав на касационния съд намира, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Е. Д. за възобновяване на внохд № 134/14г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново и на нохд № 911/13г. по описа на Окръжен съд-Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: