5 6 Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 05 януари 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Максим Колев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 639/2023 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. К. Н., против новата въззивна присъда № 11/11.05.2023 г., постановена по ВНОХД №391/2022 г. от Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се свързват с пороци в оценъчно-аналитичната дейност на решаващия съд, която била извършена в разрез с принципа за разкриване на обективната истина. Изтъква се, че съдът в отклонение от този принцип превратно е тълкувал гласните доказателствени средства и не е обсъдил противоречията в показанията на свидетеля Д. Т., на пострадалия П. Н., на неговата съжителка Р. И.. Нарушението на материални закон с обосновава с твърдения, че деянието на подсъдимия К. Н. е извършено в условията на неизбежна отбрана. Наложеното наказание е счетено за несправедливо, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства обуславят приложението на чл. 55 от НК. С тези аргументи се поддържа искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Касационният жалбоподател К. К. Н. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районен съд – Павликени с присъда № 15/12.07.2022 г., постановена по НОХД № 353/2021 г., признал подсъдимия К. К. Н. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и с атакуваната сега присъда Окръжният съд – Велико Търново признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 22.10.2020 г., в [населено място] причинил на П. К. Н. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, макар и не единствено по изложеното в нея. Касационната проверка констатира, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, свързано с постановяването на съдебния си акт. Упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК, въззивният съд е следвало да съобрази процесуалните си действия с разпоредбите на закона, регламентиращи реда, по който се постановява присъда, приложими и за въззивната инстанция по аргумент от чл. 317 от НПК. В процесуалния закон ясно е определена поредността на съдебните действия, свързани с постановяване на присъда – изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание за постановяване на присъдата и публичното обявяване на диспозитива незабавно след подписването й от всички членове на съдебния състав (чл. 300, чл. 310 от НПК). Известно е и това, че протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство, чрез което се установяват отбелязаните в него действия и служи за проверка дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи правата на страните. Всички процесуални действия следва да бъдат отразени, за да се приеме, че са извършени. Нормата на чл. 311, ал.1 т. 7 от НПК, освен всичко друго, изрично указва, че в съдебния протокол се отразява „обявяването на присъдата по съответния ред“. От приложения по делото протокол за проведеното на 11.05.2023 г. съдебно заседание по ВНОХД № 391/2022 г. е видно, че след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия Н. съдът се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на своя съдебен акт. После, както е отбелязано в протокола, съдът е оповестил, че след проведеното тайно съвещание счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обявява на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в срок. Отразено е и че съдебното заседание е приключило в 10, 30 ч. Постановяването на присъда се осъществява веднага след проведеното тайно съвещание или на датата, която съдът е определил за произнасяне, в открито съдебно заседание с участието на страните. В разглеждания случай протоколът от 11.05.2023 г. не съдържа отразяване на изискуемото се от закона действие за публично обявяване на присъдата след проведеното тайно съвещание. Същевременно, въззивният съдебен акт е от същата дата, поради което неясно остава и вписаното в протокола, че съдът ще се произнесе „в срок“. Така представеното съдържание на коментираното писмено доказателствено средство създава сериозно съмнение, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения да обяви присъдата си по предвидения за това ред. В тази връзка на отбелязване подлежи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 336, ал.3 от НПК след постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение, като прилага чл. 309, ал. 2-4 от НПК. В съставения съдебен протокол не присъства произнасянето на съда по отношение на мярката за неотклонение, а същото е включено в диспозитива на приложената по делото присъда, което допълнително насочва към неспазване на процесуалните изисквания на чл. 310 от НПК. Извън казаното, макар същото да е достатъчно за отмяна на постановената въззивна присъда, в отговор на възраженията в жалбата настоящият състав намира за необходимо да посочи и следното : Втората инстанция е проявила критичност към дейността на основания съд, приемайки, че фактическата обстановка е установена неправилно. При тази констатация въззивният съд е следвало да съсредоточи усилията си да изясни всички противоречия в доказателствените материали на базата на пълно, обективно и всестранно изследване. В мотивите на проверявания съдебен акт е заявено, че по отношение на авторството на извършеното деяние са оформени две групи свидетели, отграничени съобразно отношенията им с подсъдимия, съответно с пострадалия. Съдът е приел като обективни показанията на свидетеля Д. Т., тъй като той не е заинтересован от изхода на делото и избирателно е цитирал част от информацията, съобщена от него. Използваният критерий за достоверност (незаинтересованост на свидетелстващия) е принципно допустим, но не е достатъчен за утвърждаване убедителността на коментирания доказателствен източник. В изпълнение на задълженията си по чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК втората инстанция е дължала обстоен анализ на показанията не изолирано, а в контекста на цялостния разказ на свидетеля, както и излагане на мотивирани и логични съображения относно решението си да ги възприеме за надлежна доказателствена основа за направените фактически констатации. Съвсем отделен е въпросът дали съзрените от касатора противоречия в показанията на Т., подробно отразени в жалбата, както и описаните негови взаимоотношения с пострадалия и Р. И., би довело до компрометиране на тяхната обективност. На следващо място, въззивният съд е допуснал неяснота при определяне обхвата на възможно ценимия доказателествен материал. В мотивите на присъдата (стр. 6 от същите) е отбелязано, че за нанесени удари и ритници от подсъдимия върху пострадалия твърди и свидетелката Р. И., „която в опит да помогне на Н. се нахвърля върху гърба на Н. и успява да го събори на земята“. Прегледът на показанията на И. пред районния съд не дават основание за присъствие на твърдения за проявено от нея поведение, като описаното в мотивите. При разпита свидетелката е заявила, че след нанесените й удари пред жилището на дъщеря й от присъстващите там лица тя няма спомен за посегателството върху пострадалия Н., седяла е на пейката и после е възприела неговото състояние и изявлението му, че подсъдимият го е ударил. Вярно е, че в показанията си, депозирани пред разследващия полицай в досъдебното производство, тя е споменала за нанасяни удари от подсъдимия и лицето „Б.“ (Б. Б., бел. ВКС) и за осъществени от нея такива действия по предпазване на Н. (виж, разпит от 29.10.2020 г.) или за подобни в разпита пред съдия по чл. 223 от НПК. Използването им обаче е било допустимо само ако са били включени в подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност, което втората инстанция е следвало да провери. Материалите по делото не разкриват прилагането на процесуалния механизъм, предвиден в чл. 281 от НПК по отношение на показанията на И. от досъдебното производство (виж, протокол от 26.04.2022 г., л. 70-71 от НОХД № 353/2021 г.). Ето защо за въззивната инстанция е съществувала забрана да обсъжда показанията на свидетелката от досъдебното производство при анализа на доказателствата и да ги взема предвид при извеждане на крайните си заключения. Обобщено, всичко изложено дава основание за извод, че процесуалната дейност на въззивния съд не е съответна на предвидените в НПК принципни положения относно реда за постановяване на присъда, както и с правилата, уреждащи начина на събиране, проверка и оценка на доказателствата, които нарушения са съществени. Реализирано е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, което предпоставя отмяна на обжалвания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд. С оглед изхода на делото в тази инстанция, съответно основанието за отмяна на въззивната присъда, не е необходимо обсъждане дали правилно е приложен материалният закон, както и на поддържаните доводи за справедливостта на наказанието, които въпроси следва да получат отговор при новото разглеждане на делото Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 11/11.05.2023 г., постановена по ВНОХД № 391/2022 г. от Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.