5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 154 С.,06.03.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 979/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / [фирма]/ - [населено място], срещу определение № 427 от 23.11.2011 г. по ч. гр. д. № 849/2011 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното определение е обезсилено разпореждане № 834 от 14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 738/2011 г. на Пирдопски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допълване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.08.2011 г., и е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за допълване по реда на чл.250 ГПК на издадените в производството по ч. гр. д. № 738/2011 г. заповед № 753/29.08.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие със становището на въззивния съд за недопустимост на молбата за допълване на заповедта за незабавно изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист по съображения, че то противоречи на формалния характер на заповедното производство, в което съдът дължи произнасяне по всички обстоятелства и искания в заявлението - образец, утвърден с Наредба № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието. Излага доводи, че след като първоинстанционният съд е пропуснал да посочи в заповедта и в издадения изпълнителен лист периода на просрочения кредитен дълг, както и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу посочените в п.14 от заявлението солидарни длъжници или да постанови разпореждане по чл.418, ал.4 ГПК за отхвърляне на заявлението в тази част, за заявителя не съществува друга процесуална възможност за защита срещу допуснатия пропуск, освен възможността да сезира съда с молба за произнасяне по цялото искане в заявлението, без значение дали същото ще бъде уважено или отхвърлено с подлежащо на обжалване разпореждане по чл.418, ал.4 ГПК. С процесуалния въпрос за допустимостта да се допълват по реда на чл.250 ГПК издадените в заповедното производство актове - заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, в хипотезата, когато съдът е пропуснал да се произнесе по всички формулирани в заявлението - образец искания, е обосновано приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обусловилият изхода на делото правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС в определение № 418 от 04.12.2008 г. по ч. т. д. № 464/2008 г. на ІІ т. о. и определение № 387/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на І т. о.; че е решен противоречиво в приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни определения; че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата Р. С. П. от [населено място] е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на определението до касационен контрол поради липса на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по ч. гр. д. № 738/2011 г. е образувано пред Пирдопски районен съд по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р. С. П. за парични задължения - главница и лихви, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит. Първоинстанционният съд е уважил заявлението като е издал заповед № 753 от 29.08.2011 г., с която е разпоредил длъжникът Р. П. да заплати незабавно на заявителя [фирма] отразените в съдържанието на заявлението парични суми, и на същата дата е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта. На 19.09.2011 г. заявителят е депозирал по делото молба, с която е поискал Пирдопски районен съд да допълни заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като впише в съдържанието им периода на просрочената главница по договора за кредит /16.08.2010 г. - 22.08.2011 г./ и се произнесе по искането, формулирано в п.14 от заявлението - образец по Приложение № 4 към Наредба № 6/20.02.2008 г. на МП, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу солидарните длъжници Н. З. П. - Ф. и Е. З. П. - В.. Първоинстанционният съд е преценил молбата за процесуално допустима, съобразявайки определение № 387/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на ВКС, І т. о., но я е отхвърлил като неоснователна с разпореждане от 14.10.2011 г. по съображения, че в заявлението не е формулирано надлежно искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу други длъжници, солидарно отговорни с длъжника Р. П., а периодът на просрочената главница е без значение за изпълняемостта на вземането. Сезиран с частна жалба от заявителя [фирма], Софийски окръжен съд е обезсилил разпореждането, оставил е без разглеждане молбата за допълване и е прекратил производството по нея, след като е приел, че молбата и разпореждането за отхвърлянето й са процесуално недопустими поради отсъствие на предвидена в закона възможност за допълване на издадените в специалното заповедно производство съдебни актове. Въззивният съд е аргументирал становището си с практиката в определение № 346/26.04.2010 г. по ч. т. д. № 224/2010 г. на ВКС, І т. о., от което е направил извод за неприложимост на общата разпоредба на чл.250 ГПК, уреждаща процедурата за допълване на постановените в общия исков процес съдебни актове, към заповедното производство по Глава 37 ГПК. По допускане на касационното обжалване : Правните съображения, с които въззивният съд е обосновал становището си за недопустимост на молбата за допълване на издадените в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист, мотивират настоящия състав да приеме, че поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като произнасянето на въззивния съд противоречи на създадената по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК практика на ВКС, обективирана в определение № 418 от 04.12.2008 г. по ч. т. д. № 464/2008 г. на ІІ т. о., определение № 387/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на І т. о., определение № 442/09.07.2009 г. по ч. т. д. № 480/2008 г. на ІІ т. о. и др., според която : От формалния характер на заповедно производство и разпоредбата на чл.425 ГПК произтича задължение за съда да се произнесе по всички обстоятелства и искания, формулирани от заявителя в подаденото заявление - образец, утвърден с издадената от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство; Ако съдът е пропуснал да разгледа някое от исканията в заявлението /напр. за издаване на заповед за изпълнение за определени суми или срещу солидарно отговорни длъжници/, заявителят не следва да понася неблагоприятните последици от този пропуск и разполага с правото да сезира съда с молба за допълнително произнасяне; Подадената молба е процесуално допустима и съдът е длъжен да я разгледа по същество като издаде заповед за изпълнение - ако са налице необходимите за целта предпоставки, или като отхвърли заявлението - ако липсват формални или материалноправни предпоставки за уважаването му. Настоящият съдебен състав се присъединява към посочената практика и възприема напълно съображенията, с които е аргументирано застъпеното в нея становище за процесуална допустимост на искането за допълване на издадените в заповедното производство актове в хипотезата, когато съдът е пропуснал да се произнесе по всички формулирани в заявлението - образец искания на заявителя. Даденото разрешение отговаря в най-пълна степен на спецификите и целите на уреденото в Глава 37 ГПК заповедно производство, с оглед на което към него е ориентирана и преобладаващата напоследък практика на ВКС по релевантния за конкретното дело процесуален въпрос /напр. определение № 440/02.06.2011 г. по ч. т. д. № 116/2011 г. на ІІ т. о., определение № 699/13.10.2010 г. по ч. т. д. № 580/2009 г. на ІІ т. о. и др./. Предвид констатираното противоречие с практиката на ВКС по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане по същество на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да се обсъждат алтернативно заявените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК По основателността на частната касационна жалба. Частната касационна жалба е основателна. В противоречие със задължителната практика на ВКС и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбата на чл.425 ГПК въззивният съд е приел за процесуално недопустима молбата на частния жалбоподател [фирма] за допълване на издадените в производството по ч. гр. д. № 738/2011 г. на Пирдопски районен съд актове - заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Молбата е основана на твърдения, че сезираният в заповедното производство съд е пропуснал да се произнесе по формулирано в п.14 на заявлението - образец искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу други длъжници, солидарно отговорни с вписания в п.5 длъжник Р. П., както и да впише посочения в заявлението период на просрочения кредитен дълг във вече издадените заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Твърденията за пропуск на съда да се произнесе по заявлението съобразно изискването на чл.425 ГПК и в рамките на очертаните от съдържанието му предели на заповедното производство обосновават извод, че подадената молба е процесуално допустима и като такава е следвало да бъде разгледана по същество от въззивния съд. Неуместно е препращането към определение № 346/26.04.2010 г. по ч. т. д. № 224/2010 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че разпоредбата на чл.250 ГПК за допълване на съдебни решения е неприложима към заповедното производство. В случая не се касае за допълване по смисъла на чл.250 ГПК и за правоприлагане по аналогия, а /както е прието в определение № 387/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 279/2009 г. на ВКС, І т. о./ за изпълнение на установеното в чл.425 ГПК законово задължение на съда в заповедното производство да се произнесе съобразно заложените в заявлението - образец данни. Отговорът на въпросите дали в действителност заявлението съдържа надлежно формулирано искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу други солидарно отговорни длъжници и визиран период на просроченото задължение по кредита, по които съдът е пропуснал да се произнесе, предпоставя разглеждане на молбата по същество и е от значение за нейната основателност, не и за процесуалната й допустимост. Като е обезсилил първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за допълване на издадените в заповедното производство по ч. гр. д. № 738/2011 г. на Пирдопски районен съд актове, и е прекратил производството по делото, без да разгледа по същество насочената срещу разпореждането частна жалба и да се произнесе по основателността на подадената от заявителя молба, Софийски окръжен съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по съществото на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 427 от 23.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 849/2011 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за разглеждане и произнасяне по същество на подадената от [фирма] частна жалба вх. № 80/21.10.2011 г. срещу постановеното от Пирдопски районен съд разпореждане № 834 от 14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 738/2011 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :