Р Е Ш Е Н И Е № 807 София, 01.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 1081 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “К. К” ЕООД срещу решение №92 от 09.04.2009г. по гр.д.№659/08г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа оплакване, че при разрешаване на правния спор, въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, поради което достигнал до неправилен извод за недоказаност на предявения иск за собственост. Ответникът в производството “Ч. Р. България” АД оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Подробни доводи излага в писмен отговор. С определение №1179 от 27.10.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, което следва да се преквалифицира по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК съобразно разрешението, дадено с т.2 и т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса как следва да се процедира при прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес и по какъв начин това се отразява на съдържанието на съдебното решение. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 18.12.2007г. по гр.д.№7742/07г. на Софийския районен съд и е отхвърлил предявения иск по чл.109 от ЗС, с който ищецът “К.-К” ЕООД е искал да застави ответника “Ч. Р. България” АД да премахне електропровод, изграден в собствения на ищеца имот. Въззивният съд е приел, че след прехвърлителна сделка в хода на висящия процес, ищецът е останал собственик само на реална част от 3000 кв.м. от общо притежаваните при завеждане на делото 5000кв.м. от имота, предмет на делото – ПИ №211 от кв.4 по плана на гр.София, местността “Л. шосе” – пътен възел М.. Прието е, че в първоначалния имот, без съответното отреждане, без документи за проектиране и въвеждане в експлоатация, е изграден през 1992г. открит електропровод, отклонение на електропровод “Б.”. Тъй като ищецът не е доказал, че този електропровод попада в неговата част от имота от 3000 кв.м., която е останала след извършеното прехвърляне в хода на висящия процес, не са налице условията за уважаване на предявения негаторен иск и той е отхвърлен. С това решение не е зачетено действието на чл.121 от ГПК/отм./, сега чл.226 ГПК, съгласно който, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни; приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, а при определени условия – да замести своя праводател, но във всички случаи решението съставлява пресъдено нещо и спрямо него, с изключение действието на вписването – чл.114 от ЗС и чл.78 от ЗС. Въззивният съд не е приложил тази разпоредба и не е разрешил правния спор, изхождайки от правата на страните при завеждане на исковата молба. Същевременно в мотивите на ТР №79 от 30.12.77г. по гр.д.№68/77г. на ОСГК на ВС, което е по прилагането на чл.121 от ГПК/отм./ е прието, че прехвърлилият спорното право продължава да води делото относно това право, макар че е престанал да бъде негов носител. В решение №1935 от 12.08.1965г. по гр.д.№1053/65г. на І ГО на ВС е прието, че прехвърлянето на правото на собственост от ищеца в полза на трето лице през течение на производството по иск за собственост е без значение за решаване на делото и затова по-късното му откриване не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Този резултат е обоснован с разпоредбата на чл.121 от ГПК /отм./. В решение №2411 от 09.10.1965г. по гр.д.№4746/56г. на ВС, ІV ГО е прието, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго и приобретателят не замести ищеца при условията на чл.117, ал.1 от ГПК, делото следва своя ход между първоначалните страни и спорът се разрешава с оглед правата на страните към момента на предявяване на иска. Настоящият състав счита за правилна практиката, отразена в посочените решения на Върховния съд. Разпоредбата на чл.121 от ГПК /отм./, сега чл.226 от ГПК има за цел да брани ищеца от действия на ответника по разпореждане със спорното право в хода на висящия процес, целящо отхвърляне на предявения срещу него иск. Смисълът на разпоредбата е да не се зачита това прехвърляне и спорът да се разреши съобразно правата на страните при завеждане на иска. От този смисъл следва да се изхожда и в случаите, при които не ответникът, а ищецът се разпореди в хода на висящия процес изцяло или отчасти със спорното право, както е по настоящото дело. Съдът дължи постановяване на решение съобразно правата на страните при завеждане на делото, независимо от това дали третото лице участва в процеса или не. По тези съображения е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че след като ищецът е прехвърлил част от процесния имот на трето лице в хода на висящия процес, остава недоказано дали в неговата част от имота попада електропровода, чието премахване се иска и това е основание за отхвърляне на предявения иск по чл.109 от ЗС. Съдът е следвало да изхожда от обстоятелството, че процесният електропровод попада в имота, описан в исковата молба и този имот е бил изцяло собственост на ищеца при завеждане на делото. Като краен резултат обаче въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Установено е по делото, че макар и незаконен, електропроводът е съществувал в имота още през 1992г., много преди ищецът да закупи този имот с нот.акт №41/2004г. Основателно е възражението на ответника “Ч. Р. България” АД, че по силата на чл.60, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ от 1999г. /отм./, около енергийния обект е възникнала сервитутна зона и ответникът има сервитутни права, които изключват правото на собственика на земята да иска премахване на енергийния обект по реда на чл.109 от ЗС. Законът не държи сметка дали се касае за законно изграден или за незаконен от гледна точка на изискванията на З. /отм./ енергиен обект. Единственото условие, което той поставя, е обектът да е съществувал при влизането му в сила. Затова е неоснователно възражението на ищеца, че в случая сервитутни права не са възникнали, тъй като не са спазени изискванията са издаване на строителни книжа за процесния електропровод и за въвеждането му в експлоатация по предвидения в закона ред. Сервитутното право не е обусловено от законността на енергийния обект, така, както и правото на собственост върху една сграда не зависи от това дали тя е законна или не. И на последно място – съгласно § 26, ал.1 от действащия закон за енергетиката, възникналите по силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си – т.е. и към настоящия момент собственикът на служещия имот е длъжен да търпи електропровода на ответника и да спазва всички останали елементи на сервитутното право, възникнало в полза на енергийното дружество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №92 от 09.04.2009г. по гр.д.№659/08г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: