Ключови фрази


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60467
гр. София, 07.10.2021 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2082 по описа за 2020г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Р. А. чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, адв. М. Д. Я. и адв. В. З. срещу решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в отхвърлителната част за сумата 6 000 лв. със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане. С обжалвания въззивен съдебен акт след частична отмяна на решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 6 000 лв. до 10 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Н. Р. А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до претендираните 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г. от М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02. 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума. Предвид направените оплаквания в касационната жалба и заявения петитум настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решението на Окръжен съд Добрич е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над присъдената сума 6 000 лв. до 10 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 12 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва, т. е. обжалваемият интерес е 6 000 лв. със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане, и съответните разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие? – противоречие с решение № 15 от 19.02.2020г. по т. д. № 146/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 118 от 27.06.2014г. по т. д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Б. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Релевира доводи за правилност на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2554/29.09.2017г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР-Варна, заключение на САТЕ от 23.07.2019г. на вещо лице инж. Е. Ж., заключение на СМЕ от 25.09.2019г. на вещо лице доц. д-р В. Доков, изслушани пред първоинстанционния съд, обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание и приложената по делото медицинска документация, показанията на свидетеля Ф. К. А., ценени при условията на чл. 172 ГПК и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/ и установяване на фактическата обстановка се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ:
1/ валидно сключена при ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, с чието участие е настъпило застрахователното събитие - към 29.09.2017г. за лек автомобил „Пежо“ 406, рег. [рег.номер на МПС] е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/30/117000578081 с начална дата на покритие 17.02.2017г. и крайна дата на покритие 17.02.2018г. с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД;
2/ противоправно деяние, изразяващо се в настъпило ПТП по вина на М. Т. М., управлявал лекия автомобил, за който е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и по вина на Б. Т. О., управлявал микробус „Мерцедес Спринтер“,рег. [рег.номер на МПС] , в който ищцата е пътувала като пътник – процесното ПТП е настъпило в резултат на нарушението на правилата за движение по пътищата и от двамата водачи, а именно нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП; поведението на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, а именно: навлизане на лекия автомобил с около 0,80 м в насрещното платно и движението на микробуса с левите му колела върху осевата линия; видимостта за всеки от водачите един към друг е била около 50 м; при скорост на движение от 90 км/ч. опасната зона за спиране на микробуса е имала дължина около 83,90 м, а при скорост на движение от 99, 29 км/ч. опасната зона за спиране на лекия автомобил е имала дължина около 86, 88 м, евентуално - при скорост на движение на лекия автомобил с 90 км/ч. опасната зона за спирането му е следвало да има дължина около 74, 19 м; критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя в района на произшествието е била 136,75 км/ч. или водачът на лекия автомобил е навлязъл в лявата лента не поради движение със скорост, по-голяма от критичната за завоя, а поради собствена субективна реакция и действие;
3/ неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП - Н. А. е получила контузия на главата с разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, контузия на гръдния кош, контузия в областта на таза и поясната област с развитие на радикулопатия; получените травми са наложили шев на раната на главата и поставяне на противотетаничен серум; възстановяване на посочените травми в рамките на 2-3 седмици, възможност установената радикулопатия да причинява периодични болки при движение в продължение на месеци;
4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените вреди на ищцата.
За да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер 12 000 лв., въззивният съд е взел предвид броя и вида на причинените травматични увреждания - една разкъсно-контузна рана на главата в окосмената й част, натъртване в областта на гръдния кош, без счупвания, контузия в областта на таза и поясната област /увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия/, също без счупвания; интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания; начина на лечение и продължителността на лечебния период /2-3 седмици/ и възстановителния процес, протекли без обездвижване и съответно без нужда от чужда помощ в ежедневието; конкретните понастоящем негативни последици - възможност за периодично проявяващ се болков синдром при движение поради радикулопатията; начинът, по който изживените физически травми и стрес са се отразили на психичното й състояние - продължаващи безсъние и страх от шофиране, както и обстоятелството, че ищцата се е върнала на работата си в семейната фирма /според представения болничен лист е ползвала болнични само за периода от 10.10.2017г. до 19.10.2017г/; възрастта на пострадалата; обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП.
Релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата поради пътуване в микробуса при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, при знание от нейна страна на този факт, е прието за неоснователно поради недоказването му от ответното застрахователно дружество.
Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради пътуването й в микробуса без предпазен колан е прието за основателно. За да направи този извод, въззивният съд въз основа на заключението на САТЕ е установил, че микробусът е бил оборудван за всички седящи места с обезопасителни колани, но ищцата не е използвала такъв към момента на настъпване на процесното ПТП. Посочил е, че противното не се установява от заключението на СМЕ и обясненията на вещо лице доц. д-р В. Доков в открито съдебно заседание на 08.10.2019г., доколкото вещото лице не се ангажира с конкретен отговор по поставения въпрос. Сдебният състав е изложил съображения, че от всички пътници в микробуса ищцата е получила най-малки наранявания, тъй като е седяла на място най-малко изложено на високи неконтролируеми физични сили при осъществения сблъсък между двете МПС. Съобразил е, че уврежданията й са резултат от удари с или върху твърди предмети с не особено голяма сила, и че две от трите й наранявания са в горната половина на тялото /удар на главата, от който е получила разкъсно-контузна рана в окосмената част, и натъртвания в областта на гръдния кош/. Поради това и с оглед мястото, което ищцата е заемала в микробуса и което е предопределило посоченото ниво на въздействие при удара, въззивната инстанция е приела, че, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан, травматичните й увреждания не биха били изключени изцяло, но биха били още по-малки. Посочила е, че при определяне на съпричиняване от ищцата в размер 50% взема предвид травмите, които ищцата е получила, и обстоятелството, че травмите в горната половина на тялото поради невисокото ниво на въздействие на формираните при удара сили биха били изключени при поставен обезопасителен колан. Предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и след приспадане на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД от размера на определеното обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняването, въззивният съд е направил извод, че обезщетението, което следва да се присъди на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, е в размер на 6 000 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд в обжалваната му част по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е основателен, тъй като въззивният съд се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение № 15 от 19.02.2020г. по т. д. № 146/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 118 от 27.06.2014г. по т. д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 117 от 08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 57 от 01.08.2018г. по т. д. № 1677/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 34 от 15.07.2019г. по т. д. № 1562/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 183 от 19.02.2020г. по т. д. № 2866/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. Поради изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При определяне степента на съпричиняването подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по релевантния правен въпрос е налице константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 120 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 23.06.2020г. по в. гр. дело № 121/2020г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение в следните части:
1/ с която след частична отмяна на решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич е отхвърлен предявеният от Н. Р. А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 6 000 лв. до 10 000 лв. със законната лихва считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане;
2/ частта, с която е потвърдено решение № 155 от 20.11.2019г. по т. дело № 321/2018г. на Окръжен съд Добрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Р. А. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД иск по чл. 432 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 12 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 29.09.2017г. от М. Т. М. като водач на МПС, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“АД, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000578081, издадена на 17.02.2017г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното плащане;
3/ в частта за съответните разноски за първоинстанционното и въззивното производства.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 120 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.