5 Р Е Ш Е Н И Е № 279 Гр. София, 30 ноември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1081/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения З. К. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 289/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Девня. В искането се изтъква, че осъденият не се е укривал, а присъдата е постановена в негово отсъствие поради това, че не е призован за съдебното заседание, в което е произнесен първоинстанционният съдебен акт. Наред с молбата за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане се поддържа и искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането. Сочи, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като присъдата е постановена в отсъствие на З. Б.. Пледира делото да бъде възобновено, като присъдата бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Осъденият З. Б. моли съда да уважи искането за възобновяване на наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК и чл. 421, ал. 3 от НПК, тъй като първоинстанционната присъда е влязла в сила на 25. 01. 2016 год., осъденият е задържан на 07. 06. 2016 год., а искането за възобновяване е депозирано на 23. 06. 2016 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 35/27. 10. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 289/2014 год., Районният съд – гр. Девня е признал подсъдимите З. К. Б. и Р. А. Р. за виновни в това, че на 30. 07. 2013 год. в [населено място], след предварителен сговор помежду си, а за подс. Б. – и при условията на опасен рецидив, направили опит да възбудят и поддържат заблуждение у В. Г. Л. и с това да му причинят имотна вреда в размер на 690 лева, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което ги е осъдил както следва: - Подс. Б. е осъден на основание чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; - Подс. Р. е осъден на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Присъдата е проверена по жалба на служебния защитник на З. Б. и с решение № 7/25. 01. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1653/2015 год. по описа на Варненския окръжен съд, е потвърдена. Досъдебното производство е образувано на 25. 11. 2013 год. З. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем двукратно – на 17. 02. 2014 год. и на 01. 07. 2014 год. И двете процесуални действия са извършени с личното участие на осъдения. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“ и той изрично е уведомен за задължението си да информира ръководно-решаващия орган при промяна на посочения от него адрес за призоваване. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда същото е било насрочено за 21. 10. 2014 г. Призовката за това заседание е била връчена по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК на 04. 10. 2014 г., като в нея изрично е отбелязано, че делото може да бъде разгледано в отсъствие на осъдения при наличие на основанията по чл. 269 от НПК. На Б. е бил връчен и препис от обвинителния акт. Осъденият се е явил в съдебното заседание; присъствал е и в следващите четири заседания, насрочени за 20. 11. 2014 год., 13. 01. 2015 год., 17. 02. 2015 год. и 24. 03. 2015 год. В последното от тях, също както и при предходните, е уведомен, че делото се отлага за 28. 04. 2015 год. Въпреки че е бил известен за датата осъденият не се е явил в заседанието на 28. 04. 2015 год. и не е посочил уважителни причини за отсъствието си. Това е мотивирало районния съд да измени мярката му за неотклонение от подписка в задържане под стража. За всички последвали съдебни заседания осъденият е призоваван от известните по делото адреси в [населено място] и [населено място], като призовките от тях неизменно са били връщани със забележка, че лицето е напуснало и новият му адрес е неизвестен. Б. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 18502/07. 05. 2015 год. Усилията на полицейските органи за установяване на местонахождението му са останали безрезултатни. В периода от 28. 04. 2015 год. до 01. 07. 2015 год. по делото последователно били депозирани пълномощно, с което З. Б. упълномощава адв. Я. за свой защитник, и молба, с която осъденият уведомява съда, че оттегля пълномощията си от този адвокат. След като установил, че осъденият е напуснал адреса и не може да бъде открит, районният съд дал ход на делото в негово отсъствие и в съдебно заседание, проведено с участието на служебен защитник, постановил присъда по делото на 27. 10. 2015 год. Въззивното производство протекло при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК след като призовките от известните по делото адреси отново са върнати в цялост със забележка, че осъденият ги е напуснал, и след като е получена информация от ОДС „Полиция“ – сектор „Издирване“ за невъзможността да бъде установено местонахождението на Б.. И пред втората инстанция осъденият е защитаван от служебен защитник. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от редовните съдебни инстанции, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвиненията срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Нещо повече, З. Б. е бил уведомен за образуваното съдебно производство и за фактическите и правни параметри на обвинението посредством връчване на препис от обвинителния акт. Бил е известен и за процесуалната възможност за разглеждане на делото в негово отсъствие Лично е участвал в четири съдебни заседания, в три от които са събирани доказателства, а дори и след като е преустановил явяването си е продължил да се интересува от развитието на наказателното производство, като е депозирал пълномощно на нов защитник, а след това и молба за оттегляне на пълномощното. Независимо че му е било известно, че е длъжен да уведоми за наличието на нов адрес за призоваване, осъденият не е информирал съда за промяната на местоживеенето си. Отклоняването му от известния по делото адрес без да бъде уведомен ръководно-решаващият орган представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на З. Б. съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Същевременно са били предприети всички необходими действия за установяване местонахождението на осъдения и едва след като редовните съдебни инстанции са констатирали, че вследствие на проведеното общодържавно издирване не е установен негов адрес на територията на Република България или извън нея, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване изискванията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник. Възраженията на осъдения, че не е получил призовка за съдебните заседания не кореспондират с материалите по делото. В протоколите от заседанията, в които Б. е присъствал, изрично е отбелязано коя е следващата дата, на която ще бъде разгледано делото, както и че всички присъствали лица са уведомени за нея, т. е. известно му е било, че следва да се яви и на 28. 04. 2015 год., което той не е сторил. Невъзможността за призоваването му за следващите заседания и по-специално за това, в което е постановена присъдата, е последица от собственото му незаконосъобразно поведение, свързано с напускане на известните по делото адреси и неуведомяване на съда за новото му местоживеене. С оглед изложеното не може да бъде възприета тезата за нарушаване на гарантираното от НПК и ЕКПЧ право на осъдения на лично участие в наказателния процес. Що се отнася до искането за намаляване на наложената санкция, то намира своето правно основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на тезата за явна несправедливост на наказанието. При това положение касационната инстанция намира за необходимо да отбележи единствено, че не констатира явно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца – от друга. Предвид тези съображения искането за възобновяване се явява неоснователно на всички посочени основания и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. К. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 289/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Девня и за отмяна на постановената по него присъда № 35/27. 10. 2015 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.