Р Е Ш Е Н И Е   №  322   гр.София,  15 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар  Надя Цекова при участието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)  ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 306/2009година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската градска прокуратура против присъда № 6/30.10.2008 год. по въззивно нохд № 2656/2008 год. на Софийския градски съд, в който се поддържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на закона. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия Б. П. П.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заяви пред касационния състав, че не поддържа протеста и че новата присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият Б. П. П. чрез защитника си направи искане протеста да бъде оставен без уважение, тъй като не отговаря на изискванията по НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 20-ти състав с присъда от 06.03.2008 год. по нохд № 12063/2007 год. признал подсъдимия П за виновен в това, че на 07.12.2006 год. в гр. С. в качеството си на длъжностно лице-управител на „радио ВИВА”ООД в кръга на службата си съставил официален документ-протокол от общо събрание на „радио ВИВА”ООД, в който удостоверил невярно обстоятелство – че е упълномощен от М. Д. , управител на „ГАНИМЕД”ООД с пълномощно № 3395/07.04.2006 год.-нотариално заверено, да представлява дружеството с цел да бъде използван този документ пред СЕМ като доказателство за това обстоятелство и за прехвърляне на индивидуална лицензия за радиодейност № 4* от 29.06.2000 год. На основание чл.311, ал.1, пр.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Софийският градски съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 2656/2008 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия П за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Въззивното производство е образувано по повод протест от прокурор при Софийската районна прокуратура с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание по размер и поради приложение на чл.66, ал.1 от НК. Подадена е и жалба с подробно допълнение към нея от защитника на подсъдимия, съдържаща искане за отмяна и оправдаване на основание допуснатите нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона с осъждането му по обвинението. Въззивният съд е приел, че не са налице основания за преразпит на свидетели и вещи лица, тъй като няма да установяват новооткрити обстоятелства, нито за допускане на нови такива като е счел, че няма да имат значение за правилното решаване на делото. Обосновал е извода си, че събраните и проверени от първоинстанционния съд в достатъчна степен и обем дават възможност за установяване на относими към предмета на доказване обстоятелства. В съдебното заседание е приел материалите по делото и при стриктно спазване на изискванията по чл.314 НПК е извършил задълбочена проверка на целия доказателствен материал. Изложил е подробно фактическата обстановка, за която е приел, че е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства – основно на досъдебното производство и по искане на страните съобразно изискванията по чл.13 НПК. Обосновал е решението си, че макар и фактическите изводи да са обосновани, то част от тях са за обстоятелства извън кръга на предмета на доказване. По тези съображения точно, ясно и конкретно е изложил своето становище за съществените факти, които е конкретизирал подробно по начин, че да бъдат включени в тяхната последователност само тези, които имат отношение към предявеното обвинение. Изложил е подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, обосновавайки отказа си да приеме за относими останалите установени от първоинстанционния съд факти, отнасящи се до взаимоотношенията между „ГАНИМЕД”ООД и техните представители М. Д. и В. Д. и „И”ЕООД, взаимоотношенията им във връзка с покупко-продажба на дялове на първата фирма, обстоятелствата, свързани с последвалите ги общо събрание, заявление за вписване на промени, очакванията на „ИИ ТВ”ЕООД от извършената сделка, поведението на подсъдимия-във връзка с прехвърлените му дружествени дялове и др., т.е. за обстоятелствата, които не се отнасят до повдигнатото обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл.311, ал.1, пр.1 НК. Мотивирал е несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд, които е определил като неверни, което е довело и до неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия. Съобразно изискванията в разпоредбите на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК приемайки, че са налице основания за постановяване на нова присъда според правомощията по чл.336, ал.1, т.3 вр.чл.334, ал.2 НПК въззивният съд подробно и задълбочена е обсъдил основанията на първоинстанционния съд да изгради правните си изводи въз основа на направените фактически констатации. С подробните си съображения, основани на оценката на целия доказателствен материал с оглед неговия действителен смисъл е обосновал изводите си, че въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и 2 НПК не са правилно решени. Изразявайки вътрешното си убеждение според изискванията по чл.14 НПК подробно е мотивирал всяко едно от основанията, за да приеме, че няма извършено престъпление като ги е противопоставил на едностранната и незадълбочена оценка на установените относими обстоятелства, която е направил първоинстанционния съд, за да мотивира неверния и произволен извод за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението. Обосновал е липсата на предвидените в чл.311, ал.1 НК признаци. Законосъобразно е приел, че престъплението, предмет на наказателното производство, е длъжностното лъжливо документиране, което засяга официални документи, но че такъв не е протокола от 07.12.2006 год. на общото събрание на „радио ВИВА”ООД. Това не е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, а частен документ, защото не е издаден от длъжностно лице-подсъдимият го е подписал в качеството си на съдружник-за себе си и като представител на другия съдружник „Ганимед”ООД и не като управител, а именно като съдружник е участвал при формиране отразената в протокола воля за извършване на разпоредителни действия. Освен това предвид обвинението, че подсъдимият е удостоверил в протокола на общото събрание невярното обстоятелство, че е упълномощен от съдружника му М. Д. като управител на „Ганимед”ООД, то този протокол не доказва наличие на представителна власт по отношение на другия съдружник, поради което и отразеното в него не може да представлява лъжливо документиране. Представителната власт по правило се удостоверява не с протокол, а с пълномощно, което без да се налага да се вписва, се представя, за да удостовери, че упълномощения не действа за своя сметка. Затова инкриминираната съставомерна цел според съдържанието в обвинителния акт не може да бъде осъществена чрез доказване с протокола съществуването на представителна власт по отношение на другия съдружник при формиране волята на дружеството да прехвърля индивидуалната лицензия за радиодейност. Правилно съдът е приел, че невярното обстоятелство, за което се твърди в обвинителния акт, е вписването на пълномощно с номер, което не съществува. Но от доказателствата по делото, които първоинстанционния съд е пренебрегнал, е приел за установено, че такова пълномощно е било налице, но че има номер, различен от посочения в протокола и заверено нотариално с № 8682/14.11.2006 год., вписано в общия регистър на друг нотариус, в което се съдържа волята на съдружника на М. Д. за извършване на разпоредителни действия с дяловете на двете дружества. От него произтича представителната власт на подсъдимия да участва в общото събрание, да формира общата воля и като представител на „Ганимед”ООД да изпълни всички действия по приключване процеса по заличаване и възлагане пълното управление на „радио ВИВА”ООД, т.е. от значение е съдържанието на пълномощното, чиято заверка поначало не е била задължителна, а не номера, както се поддържа от обвинението и е прието неправилно от първоинстанционния съд. Незаконосъобразен е и изводът поради неправилната оценка на доказателствата, че подсъдимият се е нуждаел от упълномощаване и че това е станало на общото събрание на 07.11.2006 год. , не само защото въпроса за прехвърляне лицензии на индивидуалните честоти на „радио ВИВА”ООД е решен на общото събрание на 12.11.2006 год., включително и относно правата на подсъдимия да осъществи това решение като управител, но и защото той не се е нуждаел от пълномощно за изпълнение на това решение поради предвидените в учредителния акт правомощия за управителя да извърши разпореждане с лицензиите сам, след като този въпрос не е включен в изключителната компетентност на общото събрание. Подробно са мотивирани в решението и съображенията да не се възприемат изводите на първоинстанционния съд и на друго основание-липсата на каквито и да било мотиви защо приема за доказано обвинението, без да обсъди въпроса дали решението на общото събрание, както и пълномощното са от документите, необходими за представяне пред СЕМ и условие за решението му да допусне прехвърлянето на лицензията. От данните по делото е установено, че на основание чл.106, ал.2 ЗРТ СЕМ е допуснал прехвърлянето, но при спазване на предвидените изисквания, каквито са били предявени и към първоначалните собственици, в които не е включено пълномощно. Затова инкриминираното в обвинителния акт и съответно пренесено в първоинстанционния съдебен акт неправилно е прието като основание да се търси наказателна отговорност на подсъдимия за престъпление, с факта на извършване на което би следвало да са накърнени обществените отношения, гарантиращи правилния стокооборот. Изложените съображения за липсата на обективните и субективните признаци на престъплението са основани на правилната и вярна оценка на доказателствения материал, който е подробно и задълбочено обсъден и анализиран /за разлика от извършената в тази насока процесуална дейност от с. на първоинстанционния съд/ и отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Настоящият състав ги подкрепя изцяло и намира, че оправдателната присъда е постановена в съответствие с разпоредбите по чл.303 и 304 НПК. Предвид изложеното в протеста възраженията за липса на мотиви и неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия са неоснователни и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Поради това Върховният касационен съд на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/30.10.2008 год. по въззивно нохд № 2656/2008 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, Х-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: