Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

Опр. № 118

гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4634/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по молба с вх. № 2566 от 21.03.2022 г. на С. С. Т., която съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11 от 23.02.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските; искане по чл. 250 ГПК за допълване на решението, както и искане по чл. 251 ГПК за неговото тълкуване.
Ответникът по молбата В. В. В. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност.
С посоченото решение е оставена без уважение молбата на С. С. Т. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1921 от 07.03.2016 г. по в. гр. дело № 4242/2015 г. на Софийския градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и същата е осъдена да заплати на ответника по молбата В. В. В. сумата 800 разноски за адвокатско възнаграждение.
С атакуваното с молбата за отмяна решение на Софийския градски съд е потвърдено решение № ІІ-63-92 от 06.11.2014 г. по гр. дело № 38455/2012 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Т. против В. В. В. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за установяване на самостоятелно право на собственост в резултат на пълна трансформация на лични средства по отношение на ап. № 612Б, със застроена площ от 44, 30 кв. м, с идентификатор № *****, находящ се на етаж № 6 в хотелски комплекс „Ф.“, КК Б., [община], Софийска област, и е допуснато извършването на съдебна делба на имота между страните при равни квоти. С определение № 46 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 3665/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато.
Във връзка с основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение са изложени съображения, че представеното от молителката удостоверение с изх. № 233/13.11.2019 г., издадено от нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК, според което на 29.07.2005 г. в кантората на нотариуса е създаден в електронен вариант документ, представляващ договор за дарение от 27.07.2005 г. на сумата 100 000 лв. сключен между Е. С. Т. и С. С. В., не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като нотариусите нямат правомощия да удостоверяват такъв факт, а по делото липсват твърдения и данни на посочената дата нотариусът да е направил някаква нотариална заверка на договора съгласно неговата удостоверителна компетентност по чл. 569 ГПК. Посочено е, че това удостоверение по своята същност представлява свидетелско показание в писмена форма и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като по смисъла на закона новият документ трябва сам по себе си да представлява эдоказателство по делото, тоест да се отнася до релевантни за делото обстоятелства, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани и евентуално да ги установят /в този смисъл са дадените в т. 4 на ППВС № 2/1977 г. разяснения/.
По молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските:
Молителката е поискала изменение на решението в частта му за разноските, имащо характер на определение, като счита, че по делото няма ясни доказателства, че такива разноски са направени и сумата е била изплатена.
Молбата е неоснователна. На проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.01.2022 г. е представено заверено копие от договор за правна защита и съдействие по настоящото дело, сключен на 25.01.2022 г. /договорът не е бил оспорен от молителката, нито същата е поискала представянето на оригинала/, съгласно който ответникът по молбата за отмяна В. В. В. е заплатил при подписването му на своя пълномощник адв. А. П. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като в договора е посочено, че същият служи като разписка за заплатеното възнаграждение. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 6/2012 г. задължителни разяснения в този случай договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, респ. че това доказателство е достатъчно за присъждането на тези разноски. Допълнителните доводи на молителката в тази насока, направени в молба вх.№ 4683 от 30.05.2022 г., не следва да се обсъждат, тъй като тази молба е подадена далеч след изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 11 на посоченото тълкувателно решение претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Според практиката на ВКС /опр. № 2 от 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 9556/2015 г., І г. о., и др./ насрещната страна, която е присъствала на това заседание, може да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност най-късно в същото заседание. В случая молителката и нейният пълномощник са присъствали на проведеното на 26.01.2022 г. съдебно заседание, на което е даден ход на устните състезания, и не са направили искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което направеното такова с молбата по чл. 248 ГПК е несвоевременно.
С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.
По молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне, се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, тоест липсва формирана воля на съда относно: част от спорното право, когато то е делимо; един от съединените искове; допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, а не и когато съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, но според страната изложените мотиви към решението са непълни.
В случая такъв порок на посоченото решение не е налице, тъй като с него съдът се е произнесъл по целия предмет на подадената молба за отмяна, с която е заявено единствено посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК основание, т. е. наличие на ново писмено доказателство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания, поради което в това производство ВКС не е дължал произнасяне по доводите на молителката за произхода на средствата, които са ѝ били дарени от нейната майка, нито е следвало да обсъжда други доказателства, освен това, на което се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, което е сторено. Разпит на свидетел /нотариус Б./ за потвърждаване на обстоятелството кога и как молителката е научила за съществуването на документа, послужил като основание за молбата за отмяна, не е било необходимо, след като с предходно определение № 60192 от 14.12.2021 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК, постановено по настоящото дело, съдът е приел, че при наличните данни молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т.1 ГПК и е допусната до разглеждане по същество.
По изложените съображения молбата за допълване на решението следва да се остави без уважение.
По молбата по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението:
Това искане също е неоснователно, тъй като волята на съда да остави без уважение молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване.
В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд, който е разгледал спора по същество, е изложил своите съображения, поради които не е уважил претенцията на молителката по чл. 23, ал. 1 СК, като правилността на неговите фактически и правни изводи не би могла да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Ето защо ВКС не дължи обяснения в тази насока нито на молителката, нито на нейното семейство, каквото искане се съдържа в молбата.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбите по чл. 250 и чл. 251 ГПК сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. /съгласно представения с отговора на молбите договор за правна помощ същият е заплатил адвокатско възнаграждение общо в размер на 300 лв., поради което следва да се приеме, че заплатеното възнаграждение за отговор по всяко от съдържащите се в нея искания е по 100 лв./. В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не се носи отговорност за разноски и такива за това производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,
Р Е Ш И :


О с т а в я без уважение молбата на С. С. Т. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 11 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 4634/2021 г., на Върховния касационен съд, ІІ г. о., в частта му за разноските; молбата по чл. 250 ГПК за допълване на решението, както и молбата по чл. 251 ГПК за неговото тълкуване.
О с ъ ж д а С. С. Т. от [населено място] да заплати на В. В. В. от [населено място] сумата 200 /двеста лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: