Р Е Ш Е Н И Е                                           № 430 София, 20 октомври 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито дванадесети октомври заседание на  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 423 по описа за 2009 година.   С решение № 161 от 15.05.2009 г. по внохд № 268/09 г. Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 3231/08 г., с която подсъдимите А. Л. Я. и Ц. А. Х. са осъдени, както следва: първият - на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК – на 4 години лишаване свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а втората – на основание чл.198, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 и чл.55 НК – на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 4 години и 6 месеца, като са оправдани за разликата над 147,29 лева. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от двамата подсъдими. Подс. Я. възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК и иска намаляване на наказанието. Пред ВКС той и защитата му поддържат жалбата. Подс. Х. също намира наложеното наказание за явно несправедливо и иска намаляването му по размер. Пред ВКС защитата й поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява същите като неоснователни. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: По жалбата на подс. Яшаров: Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. На тази плоскост се възразява неправилно приложение на закона, като се твърди, че ударът върху пострадалия е бил нанесен в състояние на афект. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК – чл.372, ал.4 НПК, като в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват твърдяните от жалбоподателя фактически констатации.твърдените по посочения ред фактически положения са получили адекватна правна оценка. Не е налице явна несправедливост на наказанието. Същото при условията на чл.373, ал.2 НПК е индивидуализирано по реда на чл.55 НК, а по размер е съответно на обстоятелствата, очертаващи степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец, причините за извършване на престъплението и целите на наказанието. По жалбата на подс. Христова: Наказанието на тази жалбоподателка също е определено при предпоставките на чл.373, ал.2 НПК. Обстоятелствата, на които се акцентира в касационната жалба – признание, критично отношение, чисто съдебно минало, лично участие в извършване на инкриминираното деяние, семейно положение, са оценени от решаващия съд адекватно на обективното им значение. При това определеното на подс. Х. наказание по размер е съответно на всички смекчаващи и оттегчаващи отговорността й обстоятелства и способствува за постигане на целите по чл.36 НК. При горните съображения ВКС І-во наказателно отделение не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 15.05.2009 г., постановено по внохд № 268/09 г. на Апелативния съд-гр. София.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: