Р Е Ш Е Н И Е     № 457   София, 25.06.2010год.               Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                     СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова гр. д. № 1506 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. К. К. срещу решение № 316 от 13.11.2008 г. на СГС, ГК, II-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 802/2008 г., с което решение от 28.12.2007 г. на Софийски районен съд, 40 състав, постановено по гр. д. 16642/2007 г., е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. К. К. иск за обезщетение за имуществени вреди и е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление. Касационно обжалване на решението в посочените части е допуснато с определение № 73 от 20.01.2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с точното прилагане на закона. В случая това са приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който въвежда принципа за справедливост и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК – относно принципа на диспозитивното начало в процеса. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят е поискал да бъде отменено изцяло въззивното решение, като бъдат уважени предявените от него искове за имуществени и неимуществени вреди. Ответниците по касационната жалба М. на вътрешните р. и П. на Република България не са взели становище по жалбата.   По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира следното:   Касационната жалба е основателна, поради следните съображения:   Неправилно въззивният съд е приел, че са налице основания за отхвърляне иска за неимуществени вреди, като се основава, че жалбоподателят не е установил наличие на твърдените вредоносни последици, за което носи доказателствената тежест. Отговорността на държавата за вреди обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Предпоставките за реализиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на правозащитните органи са изчерпателно уредени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. За да приеме, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, въззивният съд в мотивите си сочи, че по делото няма данни да са претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца - липсват данни, че наказателното производство е оказало неблагоприятно въздействие върху неговата психика, затруднило е социалните му контакти или е довело до накърняване на доброто му име в обществото; няма данни, че делото е станало известно на обществеността и е довело до неимуществени вреди; както и че професията му предполага наличие на по-висока психическа устойчивост и изключва причиняването на необичаен стрес и напрежение от сравнително кратък наказателен процес, без взета мярка за неотклонение. Касационната жалба е допусната за разглеждане, тъй като с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагана на закона. В конкретния случай това е въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, който въвежда принципа за справедливост, а именно, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Отричайки изобщо причиняването на вреди на касатора от незаконното обвинение, въззивният съд е постановил неправилно решение, като е нарушил материалния закон. Доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т.нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила – такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца – касатор наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Аргументът, че заеманата от него длъжност като нотариус предполага обичаен стрес и напрежение, не следва да поставя същия в по-неблагоприятно положение от други лица, тъй като за заемането й се изисква да изпълнява честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринася за издигане престижа на професията, да пази професионалната тайна, като за всички свои действия отговаря пред закона. В случая въззивният съд не е изпълнил изискването за пълно изясняване на делото, съгласно чл. 186 ГПК /отм./, поради което същото следва да се върне за ново разглеждане.   Решението на СГС, в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., настоящата инстанция, счита за неправилно. Въззивният съд е приел, че тази претенция е недопустима, тъй като въпросът за разноските в наказателното производство се разрешава от наказателния съд, който единствен разполага с правомощието да възложи разноските на държавата при оправдателна присъда по дела от общ характер, съгласно чл. 190, вр. с чл. 189 НПК. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Цитираната разпоредба предвижда изключване на приложимостта на ЗОДОВ, когато специален закон урежда възможността за обезщетяване на претърпелите вреди лица по чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В такива случаи спрямо тези нормативни актове ЗОДОВ се явява общ субсидиарен източник /пр. АПК, ДОПК и др. специални закони, в които е предвиден ред за обезщетяване/. В случая, въззивният съд неоснователно е приравнил материалното право с процесуалните възможности за неговата реализация и следва да се приеме, че е напълно допустимо да се разгледа претенцията на касатора за обезщетение на разходваните от него средства в хода на наказателното производство. Така направените разноски представляват имуществена вреда по чл. 4 ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу него наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Предвид изложените съображения, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с оглед дадените по-горе указания по прилагането и тълкуването на закона.   Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 316 от 13.11.2008 г. по гр.д. № 802/2008 г. на Софийския градски съд, ІІ „Д” въззивен състав и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд да се произнесе по същество по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: