Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр.София,17.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1318/2009 година Производството е по чл.290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. А. от[населено място] против решение № 531 от 17.08.2009 год. по гр.дело № 416/2009 год. на С. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и постановяване на касационно решение, с което се отхвърли иска за делба и се присъдят разноските по делото за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба М. И. Т. от[населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационният съд обсъди доводите за отмяна на неправилното въззивно решение и констатира следното: с определение № 437/28.04.2010 год. по гр.дело № 1318/2009 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК/преди ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК/, респ. чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е приел, че съдът е игнорирал правното значение на споразумението по чл.99, ал.3 СК, в противоречие с касационната практика, признавайки релевантност на правните му последици, касаещи имуществените отношения. За да остави в сила първоинстанционното решение № 7/20.02.2009 год. по гр.дело № 342/2007 год. на П. районен съд, с което по иск на М. И. Т. против Д. И. А. е допусната делбата на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., построена в дворно място, представляващо парцел VІІ-347 кв.45 по регулационния план на[населено място], С..област, както и на лек автомобил м.„О.", м. „К.” с ДК № СА 49 11 ВА, при равни квоти за съделителите М. И. Т. и Д. И. А., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на претенцията. Установил е, че бракът между страните е прекратен, по реда на чл.99, ал.3 СК, със споразумение, в което било отразено, че не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, придобити по времето на брака си, но това „тяхно изявление не изключва възможността в друго производство, каквото е настоящето да се установява, че такива са били придобити от тях по време на брака им”. В производството по чл.288 ГПК касаторът се е позовал на решение № 293/16.05.2006 год. по гр.дело № 58/2006 год. на ВКС, с което е изразено становище, че споразумението по чл.99, ал.3 СК има договорен характер, както и вещнопрехвърлителното действие, което препятства възможността разрешените с него въпроси да бъдат пререшавани. Настоящата касационна инстанция намира за правилна изразената касационна практика, придаваща значение на споразумението по чл.99, ал.3 ГПК, на договор, съгласно който бившите съпрузи уреждат имуществените си отношения, свободно. Споразумението се утвърждава със съдебното решение, когато то отговаря на всички изисквания на закона – чл.101, ал.1 СК. Когато споразумението, одобрено от съда е засегнато от пороци на волята-грешка, измама или заплашване, или противоречи на закона, то може да бъде атакувано по исков ред, както от заинтересования съпруг, така и от прокурора. До обявяването на неговата нищожност, или унищожаемост, обаче споразумението има правно значение, поради прехвърлителното си действие, създадено[населено място] № 5/1978 год. на Пленума на ВС, от което получава изпълнителна сила – относно вземанията за издръжка и другите имуществени права, които поражда. В т.2 на Споразумението между страните по делото, утвърдено с решение № 111/29.05.2006 год. е заявено, че съпрузите не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, представляващи съпружеска имуществена общност. Споразумението съдържа нотариална заверка на подписите на страните, в което са декларирали, че не притежават моторни превозни средства и недвижими имоти. Като е приел обратното, отричайки обвързващата сила на утвърденото от съда споразумение, в което страните са изразили своята воля за уреждане на имуществените си отношения, по начин, по който не се нарушават интереси на деца/страните нямат родени деца от брака/, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови касационно решение, с което искът за делба се отхвърли, поради липса на предмет, както по отношение на недвижимия имот, така и по отношение на моторното превозно средство. Поради изхода на делото направените от ответника разноски за всички инстанции, в размер на 1 280 лева, касационният съд възложи на ищцата М. И. Т., затова и на основание чл.293, ал.2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 17.08.2009 год. по гр.дело № 416/2009 год. на С. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. И. Т. от[населено място] против Д. И. А. от с.гр. за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м., построена в дворно място, представляващо парцел VІІ-347, кв.45 по регулационния план на[населено място], С..област, при съседи: улица, С. В. К., Х. Н. Н., Н. Д. Н., Е. М. В. и Е. Д. Д., и на лек автомобил м. „О.”, м. „К.” с ДК № СА 49 11 ВА. ОСЪЖДА М. И. Т. от[населено място] да заплати на Д. И. А. от[населено място] разноските за всички инстанции, в размер на 1 280/хиляда двеста и осемдесет/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: