РЕШЕНИЕ № 216 гр. София, 04 юни 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева при становището на прокурора Антони Лаков , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 647 по описа за 2015г. Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Направено е искане от А. Е. А. за възобновяване на НЧД № 13/2015г., по описа на Окръжен съд-Враца. С него е било потвърдено определение № 803/25.11.2014г. на Районен съд-Враца по НЧД № 1387/2014г., с което е оставено без уважение искане за допускане на съдебна реабилитация. В искането се сочи, че съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като неправилно било прието, че не са налице предпоставките по чл.87 от НК по отношение на присъда № 256/2007г. по описа на Районен съд-Монтана и по определение, постановено по ЧНД № 634/2010г., по което е определено наказание съгласно чл.25 от НК по наложени такива по НОХД № 465/09г., по описа на Монтански районен съд, по НОХД № 612/09г. и по НОХД № 1209/09г., последните две дела по описа на Врачански районен съд. В искането се твърди, че неправилно съдилищата са приели, че наложеното наказание глоба по НОХД № 256/07г. е платено 14.12.2012г. и не бил изтекъл тригодишен срок. Срока по чл.87 ал.1 от НК бил относим само към наказанието лишаване от свобода, а за наказанието глоба съгласно чл.87 ал.3 от НК било достатъчно, само да бъде платена. По отношение на групираното наказание по НЧД № 643/2010г. и определеният по него изпитателен срок в искането се правят доводи за това, че този срок не бил наказание, а срок за отлагане на изтърпяване на наказанието. В случая срокът на наказанието бил изтекъл на 10.02.2011г. , а не както считали съдилищата, с изтичането на определения изпитателен срок от 3 години и 8 месеца към 10.02.2014г., откогато започвал да тече изискуемият се по чл.87 ал.1 от НК срок. Иска се по същество възобновяване на производството, изменяване на въззивния съдебен акт и допускане на съдебна реабилитация. В съдебното заседание представителят на ВКП пледира да се остави без уважение искането на осъденото лице като неоснователно. Твърди, че не били налице законовите основания за допускане на исканото възобновяване. Осъденото лице, редовно призовано, не се явява и не дава становището по искането си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на явилата се страна и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество, се явява неоснователно. Съдилищата са приложили правилно материалния закон, като по отношение на наказанието от осем месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и 8 месеца по НЧД № 634/2010г. по описа на Врачански РС са приели, че законово определеният срок от 3 години съгласно чл.87 ал.1 от НК, тоест от изтичане на наказанието, не е бил изтекъл. Приели са, че този срок от 3 години е започнал да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок от 3 години и 8 месеца. Тъй като определението по НЧД № 634/2010г. по описа на ВрРС било влязло в сила на 10.06.2010г., то изпитателният срок бил изтекъл на 10.02.2014г. и оттогава започвал да тече срока по чл.87 ал.1 от НК от три години. Това становище е правилно. Законът е решил сходен материално-правен въпрос с нормата на чл.88а ал.3 от НК и няма никакво основание да се отстъпва от това разрешение. Приложима е аналогията на закона („analogia legis“), съгласно чл.46 ал.1 от ЗНА и неяснотата , съществуваща при приложението на чл.87 ал.1 от НК , се отстранява именно по този начин, като правоприлагането не е търпяло никаква противоречива практика в този смисъл. Що се отнася до искането в частта относно наложеното наказание глоба по НОХД № 256/2007г., съставът на Върховния касационен съд счита, че то се явява също неоснователно. На първо място реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на личността като цяло, в този смисъл не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други- не, в този аспект е и законовото разрешение в чл.88а ал.4 от НК. Законодателят също така е предвидил, че с простото плащане на глобата , тоест с изпълнение на наказанието, не настъпва реабилитацията по право по смисъла на чл.86 ал.1 т.3 от НК, а следва да изтече срок. В чл.87 ал.3 от НК , последното изречение , е визирана хипотезата за наложено наказание глоба като съпътстващо наказанието лишаване от свобода, по отношение на което априори се изисква изтичането на тригодишен срок. Тогава и само тогава законодателят не изисква изтичането на срок, различен от този, настъпил за изтърпяното наказание лишаване от свобода, както е при лишаването от права или пробация. Когато обаче е наложено само наказание глоба и реабилитация по право не настъпва при хипотезата на чл.86 ал.2 от НК, е налице приложението на чл.87 ал.1 от НК и срока не е от една година, както е по чл.86 ал.1 т.3 от НК, а от 3 години. Разбира се, възможно е в такива случаи да настъпи и реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 във връзка с чл.82 ал.1 т.5 от НК, където предвиденият срок е от 2 години от изтърпяването на наказанието, но съдебната практика неведнъж е имала възможност да посочи, че тази реабилитация не изключва приложението на чл.87 от НК. Следва да се отбележи единствено, че съдът от първата инстанция неправилно е възприел приложението на чл.78а от НК като осъждане – л.88 от това производство, 2-ри абзац. Цитираното разрешение в ППВС № 7/85г.,т.4 визира и хипотези, при които е възможно отново да бъде прилаган чл.78а от НК, ако е изтекъл определен срок от изпълнението на административното наказание глоба. Това обстоятелство обаче не се отразява на правилността на произнасянията на двете инстанции по съществото на спора. Изложеното мотивира съставът на съда да приеме, че искането за възобновяване се явява неоснователно, като такова следва да се остави без уважение. Водим от горното и по аргумент от чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането за възобновяване на НЧД № 13/2015г., по описа на Окръжен съд-Враца, по което е било потвърдено определение № 803/25.11.2014г. на Районен съд-Враца по НЧД № 1387/2014г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: