6 Р Е Ш Е Н И Е № 179 С., 11.05. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 4 май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1198/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 151 от 08.02.2011 год. по касационна жалба на В. Щ. Щ. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 53 от 14.05.2010 год. по гр. дело № 120/2010 год., с което като отменил решение № 139 от 04.11.2009 год. по гр. дело № 305/2007 год. на Карнобатски районен съд, въззивният съд отхвърлил иска на В. Щ. Щ. против Р. С. С., С. Д. С. и Л. Димитрова С. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на 3300/4300 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ № ІІІ-26 в кв. 9 по плана на [населено място] при посочени граници, ведно с масивна жилищна сграда, масивна салма и паянтова стопанска постройка, сключен с нотариален акт № 192, том ІХ, дело № 1086/2007 год. на нотариус с район на действие Карнобатски районен съд на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - лице, чието вземане възниква след сключване на увреждащото го правно действие, материалноправно легитимирано ли е да предяви отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, суброгирайки се в правата на кредитора по чл. 146 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е материалноправно незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на съда, че ищецът не е доказал качеството на кредитор към момента на сключената между ответниците увреждаща сделка, както и че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД и не е обсъдил всички относими към правния спор доказателства, с което е нарушил чл. 188 ГПК (отм.). Ответниците Л. Димитрова С. и С. Д. С. оспорват касационната жалба. Ответникът Р. С. С. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С обжалваното решение е прието, че вземането на ищеца, който е поръчител по взет от първия ответник на 12.06.2007 год. банков кредит възниква, след като изплати задължението по главния дълг, когато ще встъпи в правата на удовлетворения кредитор (чл. 146 ЗЗД). Прието е, че до този момент между длъжника и поръчителя по кредита не съществува правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има право да търси от длъжника някаква престация и едва, когато поръчителят заплати дълга към кредитора, в негова полза ще възникне право да търси онова, което е платил и да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Тогава поръчителят ще придобие и качеството кредитор на длъжника, чието вземане е погасил. Поради липса на това качество към момента на увреждащото действие, съдът е отхвърлил иска на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Решението е неправилно. Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. П. е предварително определена, известна и договорът е комутативен. Поръчителството поражда имуществено право - вземане в полза на кредитора. Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който заплати дълга, придобива вземания срещу длъжника. При частично изпълнение регресните права на поръчителя няма да бъдат в пълен обем. Р. вземане на поръчителя спрямо длъжника по главния дълг възниква с първото извършено плащане. От този момент той става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане. Според чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, като може да се ползва и от обезпеченията на главното задължение. З. дълга поръчител може да оспори увреждащото го действие при същите условия, при които е могъл и увредения (вече удовлетворен) кредитор, в чиито права встъпва и тогава той ще се счита кредитор от възникването на главния дълг (а не от момента на първото извършено от него плащане), тъй като упражнява от свое име чуждо право. В настоящия случай първият ответник на 12.06.2007 год. сключил договор за банков кредит за сумата 20 000 лв. срещу задължение да я върне чрез плащане на 120 месечни вноски по 236,88 лв. Кредита е обезпечен с поръчителство, като на същата дата 12.06.2007 год. ищецът е сключил с банката договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението по кредита на първия ответник. На 20.06.2007 год. с договор за дарение по нотариален акт № 192/2007 год. на нотариус с район на действие Карнобатски районен съд, първият ответник дарява другите двама ответници -негови родители с 3300/4300 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ № ІІІ-26 в кв. 9 по плана на [населено място], ведно с масивна жилищна сграда, масивна салма и паянтова стопанска постройка. С предявения иск поръчителят е поискал на основание чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителен по отношение на него сключения между ответниците договор за дарение, като увреждащо го действие, намаляващо имуществото на длъжника, който след сключването на двата договора се установил да живее в чужбина и не погасявал банковия кредит. При завеждането на иска ищецът е представил доказателство, че е заплатил първа вноска от 470 лв. на 01.10.2007 год. в погашение дълга на първия ответник към банката, като в процеса на делото са представени още вносни документи. По делото няма спор, че изплащането на дълга продължа. От горното е видно, че към момента на сключване на увреждащата сделка (20.06.2007 г.) дългът по договора за банков кредит (12.06.2007 г.) е бил усвоен (възникнал). Към този момент (20.06.2007г.) ищецът все още не е имал качеството кредитор. Това качество той е придобил при първото плащане по дълга 01.10.2007 год., като личен кредитор на длъжника за частта на погасеното парично задължение по отношение на първи ответник. Това му дава правото, като титуляр на парично вземане, да си послужи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, който по своя характер също е вид обезпечение насочено към запазване от намаляване на длъжниковото имущество. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, увреждащото действие е извършено преди ищецът да придобие качеството личен кредитор на първия ответник за вземането от първото извършено плащане по дълга, затова искът намира правното си основание в чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Ако искът е предявен от ищеца, суброгирайки се в правата на банката - кредитор по главния дълг, както неправилно е приел съдът, вземането на кредитора ще възникне от усвояването на банковия кредит, то ще предхожда увреждащото действие, в който случай правната квалификация ще бъде по ал. 1 на чл. 135 ЗЗ, защото с иска от свое име, ищецът упражнява чуждо право. Правното основание се извежда от наведените обстоятелства по предявения иск, а то, както се посочи е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, затова ищецът следва да докаже не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, но и на намерение за увреждане у длъжника и лицата, с които той е договарял, тъй като презумцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД няма сила в хипотезата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД. За доказването на горните факти са допустими всички доказателствени средства - официални документи, частни документи с достоверна дата, свидетелски показания. По делото са разпитани свидетели, от показанията на които се установява, че през пролетта на 2007 год. първият ответник споделил пред св. В., че иска да тегли заем и търси някой „балък” да му стане поръчител, но такъв сред колегите му не се намерил, поради техни лични опасения, а по-късно ответникът бил уволнен дисциплинарно. През лятото на 2007 год., първият ответник посетил родителите си - другите два ответници. Тогава споделил пред св. П. - техен съсед, че се оженил за рускиня и ще ходи да живее в Русия, както и че теглил заем, който криел от родителите си и молел свидетеля да не споделя с тях този факт. Според свидетеля родителите на първия ответник разбрали за заема след като заминал за чужбина. В този смисъл са и показанията на св. П. - първа братовчедка с бащата на ответника, която установява, че родителите на ответника разбрали за заема, когато започнали да се изплащат вноските. Видно от показанията на свидетелите, към момента на сключване на договора за дарение, надарените ответници не са знаели, че дарителят - техен син е теглили заем, не са знаели и обстоятелството, че ищецът е станал негов поръчител, поради което не може да се приеме за доказано изискването на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, че увреждащата сделка е била предназначена от длъжника и лицата, с които е договарял да го увредят, да го лишат от обезпечението, на което ищецът е могъл да разчита. Н. на субективната предпоставка на отменителния иск, която е в доказателствена тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността, в случая това е ищецът-жалбоподател, има за последица неговото отхвърляне като неоснователен. С обжалваното решение съдът е достигнал също до извода за отхвърляне на иска, при неправилно поставена правна квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, от където произтича и неправилния извод, че ищецът няма качеството кредитор при сключване на увреждащата сделка. Предвид изложеното решението следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което по изложените съображения, като неоснователен, иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД в хипотезата бъдещ кредитор се отхвърли. С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 588 лв. за всички съдебни инстанции. Водено от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 53 от 14.05.2010 год. по гр. дело № 120/2010 год. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска на В. Щ. Щ. против Р. С. С., С. Д. С. и Л. Димитрова С. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение сключен на 20.06.2007 год. с нотариален акт № 192, том ІХ, рег. № 5712, дело № 1086/2007 год. на нотариус с район на действие Карнобатски районен съд, с който Р. С. С. дарил на родителите си С. Д. С. и Л. Димитрова С. 3300/4300 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ № ІІІ-26 в кв. 9 по плана на [населено място], ведно с масивна жилищна сграда, масивна салма и паянтова стопанска постройка на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД. ОСЪЖДА В. Щ. Щ. да заплати на С. Д. С. и Л. Димитрова С. съдебни разноски в размер на 588 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ