Р Е Ш Е Н И Е № 574 София, 01 декември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 508/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 593/2010 година, по описа на Б. окръжен съд, по което с протоколно определение от 9.06.2010 година е одобрено споразумение между осъдения Я. Д. П., неговия защитник и прокурор при окръжна прокуратура – Б.. В искането е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че съдът е наложил явно несправедливо наказание на П., тъй като при приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК е определил размер на наказанието, повече от три пъти по нисък от предвидения за престъплението – 15 години лишаване от свобода. Иска отмяна на това определение и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъденият П. се явява лично и с упълномощения си представител – адвокат С. К. от Б. АК, който устно и с писмено становище поддържа тезата, че искането е неоснователно, тъй като наложеното наказание не е явно несправедливо по критериите за това посочени в чл. 348 ал. 5 НПК и поради това не следва да се уважава от ВКС. В писмената защита се твърди, че извън изискването на закона за приложение на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, за осъдения на досъдебното производство са установени редица смекчаващи отговорността обстоятелства, едното от които е изключително – оказаното реално съдействие на разследващите органи при доказването на участието в деянието на друго лице на по-висока позиция в структурата на наркоразпространението. Прокурорът поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, по изложените в него съображения. Искането на Главния прокурор е неоснователно. С атакуваното протоколно определение, Б.т окръжен съд е одобрил споразумение между осъдения П. и неговия упълномощен защитник – адвокат С. К. от Б., от една страна и прокурор от Б.ката окръжна прокуратура, от друга, с което осъденият е признат за виновен в това, че на 8.12.2009 година на митнически пункт Малко Т., като извършител и в съучастие с Г. Р. В. - като подбудител и помагач, без надлежно разрешително е пренесъл през границата високорискови наркотични вещества – хероин, в особено големи размери, с тегла 56,416 кг, на стойност 5 077 440 лева, като случаят е особено тежък – прест. по чл. 242 ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20 ал.2 НК. Наложено му е наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. НК в размер на три години и девет месеца при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 55 ал. 3 НК не му е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл. 242 ал. 7 от НК е отнет предмета на престъплението, както и средствата послужили за извършване на престъплението – лек автомобил марка „Нисан”, модел „М.”, мобилен телефон както и 1 200 евро, като средства придобити от престъплението. Съдът се е разпоредил с другите веществени доказателства и е осъдил подсъдимия да плати разноските по делото. По повод искането на Главния прокурор да се отмени постигнато споразумение между прокурор от окръжна прокуратура – Б. и защитата на осъдения, което е одобрено от съда, настоящият състав намира за необходимо да се позове на следното: Преди всичко, исторически погледнато, с въвеждането със ЗИДНПК /ДВ, бр. 70/1999 година/ от българския законодател на института на споразумението /раздел V от глава двадесета от НПК /отм./ бе направена само първата крачка за доближаване до съвременните правни системи с по-разнообразни диференцирани процедури. Периодът от десет годишна практика по прилагането на този институт показа, че сравнително бързо се преодоляха скептичните оценки за него, като механично привнесен от американското право. С постигането на договореност между основните страни в наказателния процес по основните въпроси предмет на присъдата и избягването на триинстанционният контрол до голяма степен се облекчи натовареността на съдилищата, от една страна, а от друга, бе изпълнена Препоръка № R /86/ 12 на К. на министрите на Съвета на Европа. За споразумението, като строго формално производство, НПК предвижда изчерпателно по кои въпроси страните следва да постигнат съгласие, каква да бъде формата и от кои свои права се отказва подсъдимият – например изричен отказ от разглеждане на делото в съдебната фаза свързано със съответните гаранции за правата на подсъдимия, включително и правото му да представя доказателства за своята невинност или такива за намаляване на отговорността, респ. на наказанието му. Целта от приложението на института на споразумението – бързина и ниска цена на наказателното производство в съдебната фаза, предполага насрещни благоприятни последици за подсъдимия, който следва да бъде компенсиран за това, че се е отказал от свои основни права като страна в процеса. Липсата на такъв баланс в интересите би попречила за по-пълното прилагане на института, доказал своята ефективност от създаването му до днес. Една от гаранциите за този баланс е относителната стабилност на съдебния акт, с които съдът одобрява споразумението. В практиката вече не се дискутират въпросите свързани с контрола върху тези актове, /по реда на извънредния способ за проверка – възобновяване на наказателното производство/, в случаите когато при одобряването на договореното между страните е допуснато съществено процесуално нарушение или нарушение на материалния закон. В практиката има не малко случаи на възобновени наказателни производства, завършили със споразумение, по искане на осъдения, например, когато неговите самопризнания не се подкрепят от данните по делото от досъдебната му фаза. Има уважени редица предложения/ искания на Главния прокурор, поради това, че в нарушение на материалния закон съдилищата са одобрявали споразумение за условно осъждане въпреки липсата на изискваните от чл. 66 ал. 1 НК предпоставки. По третото касационно основание – явна несправедливост на наказанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, въпросът не е толкова ясен и категоричен. Преди всичко, на касационния съд не може да бъде известно по какви вътрешни съображения и при какви взаимни отстъпки страните са договорили позициите си по споразумението. От друга страна, при искане за проверка на справедливостта на наказанието, независимо дали от осъдения, неговия защитник или Главния прокурор, поради липса на изискване за изготвяне на мотиви към определението, с което е одобрено споразумението, Върховният касационен съд е лишен от предмет за контрол. Липсата на мотиви не дава възможност на съдилищата, които прилагат института на споразумението, да изложат съображения защо намират за справедливо по критериите на чл. 348 ал. 5 т. 1 и 2 НПК договореното между страните наказание. Освен това, не следва да се подценява и това, че споразумението като инструмент за бързина и ефективност на наказателния процес има за цел не само да обслужи интересите на обществото, но и да бъде в интерес на обвиняемия, ако той е преценил, че има материален или морален интерес от бързото приключване на процеса. Искането за отмяна по реда на възобновяването на наказателното производство насочено към последицата за увеличаване на наказанието, във всички случаи предполага, че касационната инстанция /ако го уважи/ следва да върне делото на съответния съд, за ново разглеждане. Чисто хипотетично при такъв резултат, следва да се има предвид, че за новия съдебен състав /съгласно чл. 355 ал. 1 НПК, задължителни са само указанията свързани със стадия , от който трябва да започне новото разглеждане на делото; прилагането на закона и отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/, указанието за увеличаване на размера на наказанието не би постигнало целеният от Главния прокурор ефект, ако вътрешното убеждение на решаващия съд не кореспондира с мотивите на искането. В заключение, според настоящия състав, с оглед специфичните особености на института на споразумението посочени по-горе и преди всичко липсата на законово изискване на мотиви към определението за одобряването му, прави невъзможен съдебния контрол по отношение на постигнатото между страните договаряне за размера на наказанието, определено при спазване изискванията на материалния закон. Поради изложеното, искането на Главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното определение, с което е одобрено споразумението следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 593/2010 година, по описа на Б. окръжен съд, по което с протоколно определение от 9.06.2010 година е одобрено споразумение между осъдения Я. Д. П., неговия защитник и прокурор при окръжна прокуратура – Б.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: