РЕШЕНИЕ                                                          N 150   София,  29.03.2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                          Председател:Добрила Василева                                                                             Членове:Маргарита Соколова                                                                                                                                                                                                      Гълъбина Генчева                                                           при секретаря Ан. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 585/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 304 вр. чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на О. гр. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 88 от 27.02.2006 г. по гр. д. № 49/06 г. на Н. районен съд. Към молбата са представени писмени доказателства - копия от решение № 11 от 08.02.2007 г. на ОС “З” и споразумения № 116 от 26.02.2009 г. и № 54 от 04.02.2009 г. по н. о. х. д. № 501/08 г. на Н. районен съд. Молителят твърди, че влезлият в сила съдебен акт е основан на неистинност на показанията на свидетели и на престъпно действие на страната във връзка с решаване на делото и на това основава молбата за отмяна. От ответниците А. И. Н. счита молбата за недопустима, а по същество за неоснователна, Общинската с. “З” гр. Н. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Влязлото в сила на 21.03.2006 г. решение по гр. д. № 49/06 г. на Н. районен съд, предмет на молбата за отмяна, е постановено в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е признато правото на А. Ив. Н. на възстановяване собствеността върху земеделски земи с обща площ 73.000 дка. Въз основа на този съдебен акт е издадено решение № 11 от 08.02.2007 г. на ОС “З”, с което на Ат. Н. е предоставено право на собственост върху земи, включения в общинския поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, описани в т.т. 1-8 и индивидуализирани съгласно влезлия в сила план за земеразделяне. Представени са споразумения № 116 от 26.02.2009 г. и № 54 от 04.02.2009 г. по н. о. х. д. № 501/08 г. на Н. районен съд, видно от които подсъдимите А. Ив. Н. , както и Й. Ж. И. и С. Н. И. са признати за виновни в това, че в съучастие, първият от тях в качеството на подбудител, през месец февруари 2006 г. в с. Б., а вторият и третата - на 23.02.2006 г. като съизвършители, като свидетели по гр. д. № 49/06 г. на РС-Н. З. , устно, съзнателно пред надлежен орган на властта, са потвърдили неистина, че А. Н. е получил по наследство от дядо си, на когото бил кръстен, пасища и ливади с обща площ 73.000 дка в м. “О” и м. “Л” в землището на с. Б., община Н. престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК, съответно по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Постигнатите споразумения са приети и одобрени от районния съд, който е признал подсъдимите за виновни и им е наложил съответните наказания. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Молбата за отмяна е подадена на 17.03.2009 г. и е в тримесечния срок по чл. 305, т. 2 ГПК. Видно от мотивите към влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, същото е постановено само въз основа на свидетелските показания, за които по надлежния ред е установено, че са неистински. Това дава основание да се иска отмяна на решението съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната във връзка с решаването на делото. Макар общината да не е страна по делото, постановеното по което решение се иска да бъде отменено, то засяга нейната правна сфера и в този смисъл тя е легитимирана да подаде молба за отмяна. Това е така, защото в случаи като разглеждания когато възстановяването на собствеността се замества от право на обезщетение - чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, ползуващите се от положителното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се обезщетяват със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, а те са общинска собственост. Това правно положение, което изисква постановеното решение по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ да е еднакво и за общинската с. по земеделие, и за общината, както и липсата на друг процесуален ред за защита правата на общината върху предоставените в обезщетение имоти, са мотивирали последващото законодателно изменение съгласно публикацията в ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г., според което по делата по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се призовава общината по местонахождението на имота. Горното налага извода, че молбата за отмяна е допустима, а разгледана по същество, е основателна и следва да бъде уважена. Влязлото в сила решение следва бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на събиране на доказателства. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 88 от 27.02.2006 г. по гр. д. № 49/06 г. на Н. районен съд. ВРЪЩА делото на ново разглеждане от друг състав на Н. районен съд от фазата на събиране на доказателства. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: