Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50186

гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 4372 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от „Електроразпределение Север“ АД касационна жалба срещу решение № 98/22.07.2021 г. на ОС- Габрово, постановено по в.гр.д. № 226/21г., с което е потвърдено решение № 260112/19.03.21г. на РС- Габрово по гр. д. № 1633/20г. и е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, че Т. М. Т. не дължи сумата от 5857,13лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/20.08.2020г. за периода 03.12.2015г./19.06.20г. 019 г., с присъждане на разноски.
В касационната жалба се ревелират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основание по чл. 281, т.3 ГПК. Иска се решението за бъде отменено и вместо вето да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъжшдане на разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Т. М. Т..
С определение № 141 от 18.04.2022г. по настоящото дело е допуснато касациноно обжалване на въззивното решение по уточнения въпрос (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС)- Кой има право да получи от крайният битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция- крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа?.
Отговорът на поставения въпрос е даден в трайно установената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, според която, дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим/, са уредени законодателно в разпоредбите на чл.43 и чл.44 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители- чл.44, ал.4 ЗЕ. Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител /т.28а, б.”а” ДР на ЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти /т.27 ДР на ЗЕ/, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл.97, ал.1, т.2 и т.4 и чл.98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.94а, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ , чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от Правила за търговия с електрическа енергия, носител на облигационното /договорното/ задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а , б.”а” ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ.

По касационните основания.

Производството по делото е образувано по предявен от Т. М. Т. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. ч.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Тихо М. Т. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 5857,13лв., представляваща начислена корекционна сума по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес: [населено място], [улица], вх.., ап.. 03.12.2015г./19.06.2020 г.

За да постанови решението си, ОС- Габрово е приел, че по делото е установено неотчитане на част от потребената електроенергия в обекта, отчитана по тарифа Т 3, поради невизуализирането й на дисплея на СТИ, както и че при извършената проверка са спазени изискванията на ПИКЕЕ, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че ответникът няма основание да издаде фактура за заплащане на извършената корекция и да претендира плащане, въпреки разпоредбата на чл. 56, ал.2 ПИКЕЕ. Изложил е че страни по облигационното отношение за доставка и продажба на ел. енергия са крайният снабдител и крайният битов клиент, поради което не ответникът, а дружеството „Енерго Про Продажби“ АД се явява титуляр на вземането, както за цената на ел. енергия редовно доставена и отчетена месечно, така и в случаите на преизчисляване поради неправилното й измерване, който извод се налагал от нормата на чл.98а ЗЕ. Като по-ниска по ранг нормата на чл.56 ПИККЕ, която уреждала вътрешните отношения между енергийните дружества, била в противоречие с установеното със ЗЕ, поради което и не следвало да се прилага. Действащите ПИКЕЕ уреждали само правилата, по които се извършвала корекционната процедура, но не и лицето, което трябва да претендира и получи сумите по корекцията и начинът, по който потребителят следва да бъде уведомен за нея, които били регламентирани с разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5а от ЗЕ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че са основателни оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.
Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че ищецът Т. Т. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ап.7, присъединен към обслужваната от ответното дружество електроразпределителна мрежа, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. За измерване на количествата електроенергия в този обект, на 02.12.2015 г. е монтиран електромер, с показания за нощна тарифа- 0, и дневна тарифа- 0. На 19.06.2020 г., длъжностни лица на ответното дружество са извършили проверка на средството за техническо измерване /СТИ/ в процесния имот, като при извършените замервания са установили, че в невизуализирн регистър Т 3 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано, и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология /БИМ/. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и от свидетел- внук на абоната. На 20.07.2020 г. БИМ е съставил констативен протокол, с който е установено, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Констатирано е и отсъствието на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличие на необходимите означения на табелата на електромера и на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. При софтуерно четене обаче е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на Т 3, която не е визуализирана на дисплея. Видно от приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, показанията на регистъра Т3 не се визуализират на дисплея на СТИ, защото той е настроен да се визуализират само показанията на тарифа Т1 и Т2. Размерът на неизплатената ел. енергия за исковия период е определен на база показанията на СТИ попаднали в тарифа Т3, като изчислението е съгл. ПИКЕЕ от 30.04.2019г. и при използване на одобрението от КЕВР цени на технологичните разходи НН на ел. енергия на процесните подпериоди, с начисляване и на такси задължения към обществото, достъп и пренос ВН и НН. Разпределението на подпериоди е служебно съобразено с дните на консумация на подпериодите, възникнали от смяната на цените на електроенергията. Изчисленията са математически коректни, като е възможност начислената електроенергия за бъде консумирана. Процесното СТИ е произведено през 2014г. и е монтирано на 02.12.2015г. с показания по двете тарифи- нула, като към момента на извършване на проверката е метериологично годно. След датата на демонтирането на процесното СТИ не са извършвани други проверки.
В конкретния случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./, с които са определени условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от един свидетел, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая „Електроразпределение Север“ АД, а задължено лице е и крайният клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
Настоящият състав на Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд. счита, че въззивният съд правилно е приел, че са спазени процедурата по чл.49 ПИКЕЕ, както и правилата за изчисляване на корекцията на сметката на абоната, поради което извършената корекция е законосъобразна. Неправилно е приел обаче, че разпоредби на ПИККЕ противоречат на разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество няма право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. В случая ПИККЕ уреждат реда, по който следва да се констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа енергия. Такова задължение за електроразпределителното дружество е предвидено и в разпоредбите на чл.88, ал.1, чл.89, ал.12 и чл.89а от Правила за търговия с електрическа енергия, които посочват, че независимият преносен оператор и операторите на електроразпределителни мрежи предоставят на търговските участници данни от извършени от тях измервания и документи за извършените корекции. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че крайният потребител не дължи заплащане на преизчислените по реда на ПИККЕ количества електрическа енергия потребени и незаплатени. Претенцията на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия, а не на виновно неизпълнение на негови договорни задължения. Затова е достатъчно разпределителното дружество да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство също не води до извода, че ищецът не дължи заплащането на разликата между потребената и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува.
След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа енергия е доставена в обекта за исковия период, то потребителят дължи заплащането на цената й. Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър Т 3 е разпределено за периода от монтажа на СТИ- 03.12.2015 г., до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество- 19.06.2020 г., като е остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди цени на КЕВР, изчисленията са математически коректни и начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана.
Ето защо и настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответното дружество на 19.06.2020 г. количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането й на ответното дружество.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на „Електроразпределение север“ АД направените по делото разноски в размер на общо 5068,64 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 98 от 22.07.2021г. на ОС- Габрово, постановено по в.гр.д. № 226/2021г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. М. Т. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл.24, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Т. М. Т. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 5 857,13 лв., представляваща начислена корекционна сума по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес: [населено място], [улица], вх.., ап., за периода 03.12.2015г./19.06.2020 г.

ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН: [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица]- адв. Е. П., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК:104518621, направените по делото разноски в размер на общо 5 068,64лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: