Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустим съдебен акт * отказ от иск


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№52

София, 26.03.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 788 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 140320 от 23.10.2018 г. на В. Б. Д., подадена чрез адв. Д. Ц. и адв. Е. Х., против определение № 24730 от 27.09.2017 г. по ч.гр.д. № 8227 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 11752 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на недвижимия имот, описан в т. 3 от петитума на исковата молба с вх. № 4311 от 07.03.2012 г., а именно – по отношение на нива в местността „А.“ с площ от 1,5 дка, както и по отношение на обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в частта, с която се иска да се признае за установено, че К. Й. Б. и Д. Й. Б. са собственици на по 1/3 ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти към датата на образуване на ТКЗС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от ответните страни - Д. Ф. Й., И. Г. Г. и Т. Г. Н., в който е изразено становище за недопустимост на жалбата, а по същество се поддържа, че същата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, обжалваното определение попада в предметния обхват на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. За да се произнесе, Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:
Софийски градски съд е сезиран с частна жалба, подадена от В. Б. Д. – ответник по предявените искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, против определението на Софийски районен съд, с което е прекратено частично производството по исковете на Д. Ф. Й., И. Г. Г. и Т. Г. Н. поради направен от тях отказ от иск на основание чл.233 ГПК, обективиран в молба от 15.11.2016 г. Въззивният съд подробно е разгледал е характеристиките на правния институт на отказа от иск и го е отграничил от този за оттеглянето на иска. Въпреки подробните съображения, макар и завоалирано да е посочил, че за ответника не съществува правен интерес от оспорването на определението за прекратяване на делото поради направен отказ от иск, Софийски градски съд е разгледал подадената частна жалба и се е произнесъл по същество, като е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване В. Б. Д. поставя въпросът: може ли ищецът да измени основанието или петитума на иска след първото по делото заседание. Така поставеният въпрос е изцяло неотносим към данните по делото, тъй като атакуваното определение е за частично прекратяване на делото на основание чл.233 ГПК, а не за изменение на иска /искането да се признае за установено, че към момента на обобществяване на процесните земи Г. Й. е бил собственик на 1/3 ид.ч. се съдържа в исковата молба и по него делото остава висящо/.
Касационното обжалване следва да се допусне с цел преценка допустимостта на атакуваното въззивно определение.
Настоящият състав намира, че въззивното определение, постановено по частна жалба на В. Б. Д. – ответник в първоинстанционното производството, против определение, с което производството по делото частично е прекратено поради направен отказ от иск, е недопустимо поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателката да обжалва постановеното определение по чл.233 ГПК и следва да бъде обезсилено.
Не съществува съмнение в теорията и практиката, че правните последиците от направен отказ от иск по отношение на ответника са идентични с тези на отхвърлянето на иска като неоснователен. Това е така, тъй като отказът от иск непоколебимо се възприема като изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Чрез това едностранно процесуално действие ищецът се отказва окончателно от търсената с иска защита и се пресича възможността му да предяви относно същия иск срещу същия ответник. Ето защо не съществува оправдан правен интерес за ответника да обжалва постановеното определение за прекратяване на делото поради направен отказ от иск и да настоява производството по делото да продължи, при условие, че не са заявени насрещни права.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24730 от 27.09.2017 по ч.гр.д. № 8227 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 24730 от 27.09.2017 по ч.гр.д. № 8227 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.№ 5064904 от 2.05.2017 г. на В. Б. Д. против определение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 11752 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд за частично прекратяване на производството по делото на основание чл.233 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ