Р Е Ш Е Н И Е № 284 гр. София, 07.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 494/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Я. С. К. и Р. С. И. за отмяна на влязло в сила решение № ІV-81 от 28.07.2009г. по в.гр.д.№ 69/08г. на Бургаския окръжен съд, поправено с решение от 11.02.11г. по същото дело. Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни при неговото разглеждане, щяха да променят крайните изводи на съда, че делбените имоти са придобити от част от ответниците по давност, респ. за неоснователност на предявения иск за делба, тъй като придобивната давност е била прекъсната. Иска се същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата Р. (Р.) К. С. счита същата за основателна, а ответниците Г. И. В., В. Г. В., З. Г. В., Г. Т. В., В. И. Т., В. Д. Д., А. М. В., П. Т. Н., М. С. Преславска и Д. С. У. вземат становище за нейната неоснователност. Останалите ответници не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото решение Бургаският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решение № 49 от 31.08.07г. по гр.д.№ 152/02г. на Царевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. С. И. (заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Г. И. С. и Р. К. С.), Р. С. И. и Я. С. К. против Р. К. С., Ф. И. У. (заместена от своите наследници по закон М. С. П., Д. С. У.), Г. П. В., Г. Т. В., В. Д. Д., П. Т. Н., З. Г. В., А. М. В., В. И. Д., В. С. Н., И. Т. И., К. Т. Д., В. Г. В., М. С. П., Д. С. У. и ПК”П.” иск за делба на построената в УПИ ІV-632 в кв.36 по плана на [населено място] четириетажна жилищна сграда със сутеренен, магазинен и тавански етаж. Пред въззивния съд като ответници по делото са конституирани Н. Д. П., Л. А. В., Д. С. Н., С. Д. П., Г. Д. В., С. Д. М., С. Д. В., В. Д. Ф., М. Д. В. и А. С. И.. Прието е, че жилищната сграда е построена през 1983г. по силата на договор за групов строеж по чл.292 ЗТСУ /отм./, сключен между част от собствениците на дворното място, които от тогава владеят определените им в договора обекти в сградата и са ги придобили по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС, респ. че същите са станали собственост на ответниците Р. С., Фила У., Г. В., Г. В., В. Д., П. Н. и ПК”П.”, а останалите собственици на дворното място, вкл. молителите не притежават права върху тези обекти по приращение. Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на обстоятелството, че с определение от 25.11.11г. по в.гр.д. № 1432/96г. на Бургаския окръжен съд е обявено за влязло в сила решение № 5054 от 29.12.1994г., постановено по гр.д.№ 5247/93г. на Б., с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на дворното място, върху което е построена процесната жилищна сграда по предявен през 1992г. иск от Р. С. и Фила У. против ПК”П.”, Г. В., Г. В., В. Д., П. Н., И. И., Р. И. и Я. К., като е постановено част от мястото да се ползва от последните трима ответници. Същото обаче няма никакво значение за изхода на делбеното дело, тъй като предявяването и уважаването на иск за разпределение на ползването на едно дворно място не води до прекъсване на придобивната давност относно построената в него сграда, респ. намиращите се в нея самостоятелни обекти на правото на собственост, както погрешно считат молителите, още повече, че те са били ответници по предявения иск. Ето защо представените от молителите писмени доказателства са неотносими към делото и не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна Г. И. В., В. Г. В., З. Г. В., Г. Т. В., В. И. Т., В. Д. Д., А. М. В., П. Т. Н., М. С. П. и Д. С. У. направените от тях в настоящото производство разноски в размер на 850 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Я. С. К. и Р. С. И. за отмяна на влязло в сила решение № ІV-81 от 28.07.2009г. по в.гр.д.№ 69/08г. на Бургаския окръжен съд, поправено с решение от 11.02.11г. по същото дело, с което е оставено в сила решение № 49 от 31.08.07г. по гр.д.№ 152/02г. на Царевския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. О с ъ ж д а Я. С. К. и Р. С. И. да заплатят на Г. И. В., В. Г. В., З. Г. В., Г. Т. В., В. И. Т., В. Д. Д., А. М. В., П. Т. Н., М. С. П. и Д. С. У. сумата 850 лв./осемстотин и петдесет лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: