Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 68
София, 16.06.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 932 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Министерство на енергетиката срещу Решение № 313 от 16.11.2018г. по в.т.д.№ 476/2018г. на Апелативен съд Пловдив, ТК, 2 състав /допълнено с решение № 370 от 25.06.218г./ в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 257/2017г. на ОС Пловдив в отхвърлителната част. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу „Кариери 2007“АД, [населено място] искове за заплащане на концесионно възнаграждение, на лихва по чл.37,ал.1 и на неустойка по чл.37,ал.2, дължими по договор за концесия за добив на подземни богатства от 16.08.2004г., Анекс №1 от 2008г. и Допълнително споразумение от № 2 от 2008г., претендирани за периода 01.01.2015г.-31.12.2016г. Решението в частта за уважаването на исковете за сумата 32 148.56лв., от която 21 170.56лв. - дължимо концесионно възнаграждение за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г.; 5 418.43лв. - договорна лихва по чл.37,ал.1 върху главницата; и 5 560.54лв. - неустойка по чл.37,ал.2, е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер и за исковия период 2015г. и 2016г. Оспорва се правилността на извода, потвърден от въззивната инстанция, че ответникът не дължи концесионни плащания за 2015г. и 2016г., през които концесията за добив на подземни богатства е била спряна на основание чл.68 от Закона за подземните богатства. Възразява се, че апелативният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че заплащането на минималното концесионно възнаграждение е основно задължение на концесионерите по всички предоставени концесии за добив да подземни богатства, независимо дали концесията е спряна. Акцентира се, че концесионният договор не предвижда освобождаване на концесионера от задължението му за концесионно плащане в случай, че не се осъществява добив от находището. Посочва се, че в конкретния случай действието на концесията е спряно едностранно от концедента на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради неизпълнение на задължения на концесионера - нарушаване на клаузи на договора, вкл. и неплащане на концесионно възнаграждение.
В писмен отговор ответникът „Кариери 2007“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
С Определение № 497 от 04.11.2019г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на исковете при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса: При спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор, дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спирането.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се представляват.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о. след преценка на данните по делото и съобразявайки заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно установено от фактическа страна, че страните по спора са страни по договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - туфи в находище „Велика“, общ.Царево със срок от 25 години, считано от 2004г. като ответникът е встъпил изцяло в правата и задълженията на концесионер в договорното правоотношение през 2008г. За безспорно е прието, че обектът на концесията не е бил ползван от концесионера за исковия период 2014г., 2015г. и 2016г. - ответникът не е развивал дейност, не е добивал туфи и не реализирал приходи. Не е било спорно и, че действието на концесията е било спряно на основание чл.68,ал.1 ЗПБ със Заповед на министъра на икономиката и енергетиката от 16.10.2014г. поради неизпълнение на договорни задължения на „Кариери 2007“АД. Въззивната инстанция е приела, че спирането е проявило действието си от 01.01.2015г. с оглед връчването на заповедта на концесионера на 28.11.2014г. За установено е прието и неизпълнението от концесионера на задължението за плащане на концесионно възнаграждение за процесния период. Обсъдила е, че съгласно чл.6,т.1 от договора, концесионерът се е задължил да заплаща концесионно възнаграждение - да извършва концесионно плащане, чийто размер /съгласно чл.23 и чл.24 от договора и допълнително споразумение №2/ се определя въз основа на Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали - Приложение №4 към чл.11 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства, приета с ПМС № 127/99г. Посочила е, че съгласно чл.24 от договора, изменен с Допълнително споразумение № 2, размерът на възнаграждението се определя конкретно за всяка шестмесечна вноска, като седем на сто от базата за изчисляване на концесионното възнаграждение, съгласно чл.1,ал.1,т.1 и ал.2 от Методиката, се умножи по добитото количество подземно богатство за съответния отчетен период /т.3/; размерът на концесионното възнаграждение за всяко шестмесечие от срока на концесията не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 24 570 тона туфи и предвидената стойност за единица добито подземно богатство, съгласно чл.1,ал.3,т.1,б.“а“ от Методиката /т.4/; размерът на сумата, определена като минимално концесионно възнаграждение не може да бъде по-нисък от 7 371лв. /т.5/.
От правна страна въззивната инстанция е приела, че по отношение на процесния договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - туфи, са приложими специалните правила на ЗПБ и тези норми са с императивен характер. Мотивирала е, че съгласно закона, принципите и методиката за определяне на концесионното плащане, както и границите на максималния и минималния му размер за различните видове подземни богатства, се определят с акт на МС, а размерът, условията и реда за плащане - с концесионния договор като плащането се дължи независимо от крайния финансов резултат на дейността на концесионера. По тези съображения и с оглед извода, че концесионният договор не е прекратен, а уговореното в договора концесионно плащане в посочения минимален размер е определено по нормативно заложени принципи без да зависи от обстоятелството ползва ли се находището и добиват ли се туфи, е счетено, че за 2014г. концесионерът дължи концесионните вноски в размера по чл.24 /изменен със споразумение № 2/, който не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата на 24 570 туфи и предвидената стойност за единица подземно богатство, чиято стойност, съгласно експертизата, за 2014г. е 0.42лв/т. - или възнаграждението е по 12 383лв. за всяко шестмесечие на 2014г. Счетено е, че сумите се дължат ведно с претендираните на основание 37,ал.1 и ал.2 от договора лихва за забава и неустойка за забава.
По отношение на претенциите за дължими плащания по концесионния договор за 2015 и 2016г. въззивната инстанция е приела, че спирането действието на концесията, считано от началото на 2015г. следва да се отнася както до правата, така и до задълженията, породени за страните по договора за концесия; че от момента на спиране действието на концесията следва да се счита спряно и задължението на концесионера за плащане на концесионни вноски, поради което претенциите за концесионно плащане за 2015г. и 2016г., ведно с акцесорните претенции за лихви и неустойки, са неоснователни.
Положителният отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, пряко следва от разпоредбата на чл.68,ал.3 Закона за подземните богатства - концесионер, чиито дейности са спрени по ал.1 няма право да упражнява правата си по съответния договор и да търси обезщетение за пропуснати ползи за съответния период на спиране. Текстът на закона ясно очертава съдържанието и последиците на постановеното спиране на предоставената концесия: 1/спират се дейностите на концесионера; 2/той няма право да упражнява правата си по договора; 3/ няма право и да търси обезщетение за пропуснати ползи. Концесионерът обаче не е освободен от задълженията си по договора и продължава да дължи изпълнение на обвързаностите си, включително и на ангажимента си по чл.61, ал.1 ЗПБ за концесионно плащане в неговия минимален размер, уговорен в концесионния договор в съответствие с чл.6,ал.1 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗБП, издадена по силата на законовата делегация /чл.61,ал.2 ЗПБ/, приета с ПМС № 127/99г. Концесионерът не се освобождава и от другите визирани в закона - чл.35,ал.1 и в договора задължения - дължими действия или въздържане от действия /задължение за застраховка, за опазване и възстановяване на околната среда и рекултивация, за спазване на нормативните изисквания, за осигуряване на достъп за контрол, забрана за промяна предназначението на обекта на концесията, забрана обременяването на обекта с вещни тежести и др./.
Подземните богатства са изключителна държавна собственост - чл.18,ал.1 от Конституцията и чл.3,ал.1 ЗПБ. Съобразно разпоредбата на чл.5, т.3 ЗПБ и чл.5 от Закона за концесиите права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив. Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от МС - чл.5,т.3 и чл.6,ал.3 ЗПБ, който упълномощава министъра на енергетиката да сключи договора за добив. Сключването на договора за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми предвид необходимостта ползването на изключителната държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани стриктни правила. Министърът на енергетиката като орган, осъществяващ по силата на пар.106,ал.2 ПЗР на ЗПБ и пар.31 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ /ДВ бр.56/2015г./ контрол по изпълнението на сключените договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, изрично е оправомощен по силата на чл.68,ал.1 ЗПБ едностранно да спре действието на концесията, когато титулярът извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения договор.
Спирането на действието на концесията е предпоставено от виновно неизпълнение на задълженията на концесионера и има за цел да бъде отстранена нередността - причините, обусловили спирането, като на титуляра се предоставя подходящ срок за съобразяване с условията на договора. Предназначението на тази временна мярка е да бъдат отстранени причините, обусловили спирането, концесията да бъде подновена и договорът да не бъде прекратен /неотстраняването на причините по чл.68,ал.1 в определения в заповедта срок е основание за едностранно прекратяване на концесията по решение на предоставилия я е орган - чл.69,ал.1,т.1/.
Спирането на дейностите на концесионера на основание чл.68,ал.1 ЗПБ има наказателна функция и е санкция за виновно нарушение на договора. Налагането на мярката не може да има за последица лишаването на държавата - концедента от икономическия резултат - от цената на предоставеното право за добив, от концесионното възнаграждение. Обратната теза означава да бъде игнорирана изцяло стимулиращата и санкционната функция на правомощието на министъра на енергетиката по чл.68,ал.1 закона. Възприемането й би довело до недопустим правен резултат: изправната страна-концедентът да бъде лишен от възнаграждение при правомерно използван законово уреден способ за отстраняване на нарушения, допуснати от титуляра на концесията за добив на подземни богатства. Обратното становище води до недопустимо смесване на правната фигура „спиране на концесията“/чл.68,ал.1 ЗПБ/, т.е. преустановяване на дейностите на концесионера и забрана за упражняване на правата му с „прекратяването на концесията“ /чл.69 ЗПБ/ - хипотеза, в която несъмнено отпада задължението за концесионно плащане. Ако концесионерът по не-спрян договор за добив за подземни богатства не извършва дейност, не разработва находището, той продължава да дължи концесионно плащане на основание изричната разпоредба на чл.61,ал.3 ЗПБ. Налагането на мярката спиране на дейностите по добив и забраната за упражняване на правата по договора с акта по чл.68,ал.1 от закона, в хипотеза на неизвършване на добив, на практика не би рефлектирало върху имуществената и правната сфера на концесионера.
Както се посочи, разпоредбите, регламентиращи предоставянето на права за добив на подземни богатства чрез концесия са императивни. Единствените допустими и предвидени в закона възможности за освобождаване на концесионера от концесионно плащане /за период до 5 години или намаляване на концесионното плащане до 50 на сто за същия период/ са уредени изрично в чл.61,ал.6 закона като правомощие на МС единствено по отношение на находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица. Такава възможност не е уредена от закона като последица от спиране на концесията по реда на чл.68,ал.1, а конкретната концесия - в разпоредбата на чл.46 урежда способ за спиране действието на договора, но в друга хипотеза - по взаимно съгласие при наличие на обективни пречки за изпълнение на договора при условията, при които е сключен. Възможността за временно намаляване на концесионно възнаграждение е предвидена също единствено по взаимно съгласие /чл.46,т.2/ и при наличие на условията по чл.45 от договора.
Отговорът на правния въпрос следва и от аргумент от разпоредбата на чл.61,ал.5 ЗПБ, възпроизведена в текста на чл.6,ал.1 от Наредбата, приета с ПМС №127/99г. Не само съдържанието, но и систематичното място на разпоредбата на чл.61,ал.5 ЗПБ обосноват положителния отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. С разпоредбата е въведен принципът, че концесионно плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера /ал.5/; той може да бъде освободен от концесионно плащане или размерът на концесионното плащане може да бъде намален само при условията и по реда на ал.6 на чл.61 ЗПБ.
Отговорът на правният въпрос - при спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл.68,ал.1 от Закона за подземните богатства поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор концесионерът дължи концесионно плащане за периода на спирането се извежда и от разпоредбата на чл.68,ал.3, предл.последно ЗПБ - освен че не може да упражнява правата си по договора, концесионерът няма право и да търси обезщетения за пропуснати ползи за периода на спиране; Аргумент за застъпваната теза е и текстът на чл.68,ал.5 - спирането на дейностите на концесионера не удължава срока на договора за концесия. Тези разпоредби очертават ясно изразената санкционна функция на спирането на концесията по чл.68,ал.1 ЗПБ. По време на действието на мярката концесионерът няма да упражнява дейностите си и правата по договора, а за да изпълни спирането своята наказателна и стимулираща функция, титулярът ще дължи концесионното възнаграждение в неговия минимално уговорен в договора - гарантиран размер.
По касационните основания:
Отношенията между страните са уредени с договор по чл.66 ЗПБ, който не е прекратен или развален и е продължил действието си и през процесния период. Независимо от спирането на действието на концесията за добив на подземни богатства и неизпълнението на задълженията на ответното дружество в предоставения срок, процедурата по прекратяване на концесионния договор по реда на чл.69,ал.1 ЗПБ не е проведена. Кокто се посочи в отговора на правния въпрос, спирането на концесията на основание чл.68 ЗПБ не води до отпадане на задължението за плащане на концесионно възнаграждение, тъй като концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера, независимо дали е осъществяван реален добив, поради което и в закона е предвиден минимален размер на концесионно възнаграждение, който се дължи независимо от добитите количества материали. Минимално уговореният в договора размер на концесионното възнаграждение е регламентиран в чл.24,ал.1,т.4 /редакция съгласно допълнително споразумение №2/ - за всяко шестмесечие от срока на концесията той не може да бъде по-малък от сумата, определена на базата 24 570 тона туфи и предвидената единица за добито подземно богатство, съгласно чл.1,ал.3,т.1,б.“а“ от Методиката. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза установява че изчислено по посочения алгоритъм, концесионното възнаграждение за всяко шестмесечие от процесния период 2015г. и 2016г. е 12 088лв. с ДДС, или в общ размер на 48 352лв. Претендираното от ищеца концесионно възнаграждение е в размера на определеното от самия ответник по правилата на договора концесионно възнаграждение в съставените от „Кариери“АД образец-отчети по чл.23 договора за исковия период. Възнаграждението е дължимо с начислен ДДС съгласно изменението на ЗДДС ДВ 94/2010г. Няма спор, че възнаграждението за този период не е заплатено.
Както се посочи, решението на апелативния съд по отношение уважаването на иска за заплащане на концесионно възнаграждение за сумата 32 148.56лв. - дължимо концесионно плащане, законна лихва и неустойка по чл.37,ал.1 и ал.2 от договора за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. е влязло в сила. Ответникът е въвел идентични възражения срещу основателността на претенцията за заплащане на концесионно възнаграждение за целия исков период. Влизането в сила на решението по отношение на дължимото концесионно плащане за 2014г. преклудира възраженията на ответника и по отношение на дължимото възнаграждение на концедента и за остатъка от исковия период, по отношение на който спорът е висящ - за 2015г. и 2016г. Формираната СПН относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по възраженията на ответника, че договорът не е бил привеждан в изпълнение от страна на Министерство на енергетиката и насрещната престация на „Кариери 2007“АД за заплащане на концесионно възнаграждение е недължима; че концесионерът не е упражнявал правата си върху находището, не е реализирал приходи поради неизпълнение на задължението на концедента за оказване на съдействие за преодоляване на пречките за ползване на находището; че концедентът е този, който е следвало да предприеме необходимите правни и фактически действия за постигане на споразумение с трети лица, които препятстват осъществяването на концесията; че концесионно плащане не се дължи при отсъствие на реализирани приходи от дейност по добив на подземни богатства.
Договорната разпоредба на чл.37,ал.1 /при неизпълнение на задължение за плащане по концесионния договор, неизправната страна дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта/ регламентира заплащане на договорна лихва, а тази на чл.37,ал.2 /при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащане по този договор повече от тридесет дни, неизправната страна дължи освен лихвата по ал.1 и неустойка в размер на 0.5% на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за съответния период, но не повече от 30%/ - на неустойка. Тълкуването и съпоставянето на текстовете обосновава извода, че договорната лихва е дължима за първите 30 дни забава, а неустойката - за периода след изтичането на тридесетте дни до достигането на посочения максимален размер. За първия период на забавата, договорната лихва е в размер на законната лихва, а ако забавата продължи повече от 30 дни длъжникът дължи неустойка като по-тежка санкция. Конкретните разпоредби не предвиждат кумулиране на обезщетение за забава и неустойка за един и същ период, а регламентират по-тежка санкция за следващия 30-дневен период на забавата. Върху главницата ще се дължи договорната лихва в размер на законната лихва по чл.37,ал.1 за тридесетте дни забава, а след това - неустойка по чл.37,ал.2 в размер на 0.5% на ден от тридесет и първия ден до шестдесетия ден, когато неустойката достига уговорения максимум от 30%.
Съгласно разпоредбата на чл.24,ал.1 концесионното възнаграждение е дължимо като периодично парично възнаграждение на шестмесечни вноски като срокът за плащане е 30 число на месеца, следващ отчетния период; отчетните периоди се определят от 1 януари до 30 юни и от 1 юли до 31 декември за календарната година.
Следователно за първото шестмесечие на 2015г. договорната лихва по чл.37,ал.1 от договора /уговорена в размер на законната лихва/ върху главницата от 12 088.44лв. /минималното концесионно възнаграждение с включен ДДС/ е дължима за периода 31.07.2015г.- 31.08.2015г. и възлиза на 107.67лв. За това шестмесечие неустойката по чл.37,ал.2 от договора е 3 022лв.
За второто шестмесечие на 2015г. /01.07.-31.12.2015г./ върху същата главница договорната лихва в размер на законната лихва е дължима за периода 02.02.2016г.-02.03.2016г. и е в размер на 100.84лв. За това шестмесечие неустойката по чл.37,ал.2 е 3 022лв.
За първото шестмесечие на 2016г. /01.01.-30.06.2016г./ договорната лихва върху същата главница е в размер на 107.45 лв., дължима за периода 02.08.2016г.-02.09.2016г., а неустойката е 3 022лв.
За последната част от исковия период 01.07.-31.12.2016г. договорната лихва върху главницата 12 088.44лв. е дължима за периода 31.01.2017г. - 02.03.2017г. е в размер на 104.09лв. Неустойката , изчислена до датата на завеждане на исковата молба / и за 51 дни забава/ съгласно заключението на приетата експертиза е 2 568.79лв.
Договорната лихва за процесния исков период е в общ размер на 420.05 лв.
Неустойката за процесния исков период е в общ размер на 11 634.48 лв.
Върху главницата и неустойката ответникът дължи и претендираната от ищеца законна лихва от датата на завеждане на исковата молба - 27.04.2017г.
Въззивният акт в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за заплащане на договорна лихва по чл.37,ал.1 за разликата до пълния предявен размер следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото, разноски на касатора не се присъждат. Нито в касационната жалба, нито в изложението, нито в хода на настоящото производство министерството е сезирало ВКС с искане за присъждането им.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 313 от 16.11.2018г. по в.т.д.№ 476/2018г. на Апелативен съд Пловдив, ТК, 2 състав /допълнено с решение № 370 от 25.06.2018г./ в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 257/2017г. на ОС Пловдив за отхвърляне на исковете, предявени от Министерство на енергетиката срещу „Кариери 2007“АД, [населено място] за сумата 48 352лв. - концесионно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2015г. - 31.12. 2016г., на основание чл.24,ал.1,т.4 от Договор за добив на подземни богатства от 16.08.2004г., Анекс №1 от 2008г. и Допълнително споразумение от № 2 от 2008г.; за сумата 420.05лв. - договорна лихва, дължима на основание чл.37,ал.1 от същия договор; и за сумата на 11 634.48 лв. - неустойка, дължима на основание чл.37,ал.2 от същия договор, като постановява:
Осъжда „Кариери 2007“ АД, гл. Пловдив да заплати на Министерство на енергетиката: сумата 48 352лв. - концесионно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2015г. -31.12.2016г., на основание чл.24,ал.1,т.4 от Договор за добив на подземни богатства от 16.08.2004г., Анекс №1 от 2008г. и Допълнително споразумение от № 2 от 2008г., ведно със законната лихва от 27.04.2017г.; сумата 11 634.48 лв. - неустойка, дължима на основание чл.37,ал.2 от същия договор, ведно със законната лихва от 27.04.2017г.;и сумата 420.05лв. - договорна лихва, дължима на основание чл.37,ал.1 от същия договор.
Оставя в сила същото решение по отношение отхвърлянето на иска за заплащане на договорна лихва по чл.36,ал.1 за разликата до пълния предявен размер.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|