Р Е Ш Е Н И Е № 427 София, 07 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора А..ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1372/2012 година Производството е образувано на основание касационен протест на апелативна прокуратура гр.Пловдив срещу въззивно решение № 84 от 04.05.2012г. по внохд № 115/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена № 1 от 31.01.2012г. постановена по нохд № 622/2011г. от Пазарджишкия окръжен съд. В протеста се сочи,че решението е постановено при съществено нарушение на закона и на процесуалните правила. В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура,по изложените в него съображения. Подсъдимият А. П. В. и защитата му намират протеста за неоснователен. Гражданският ищец-община Велинград не се яви в съдебно заседание.Становище по протеста не се представи. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия А. П. В. за НЕВИНОВЕН в това,че умишлено на 17.09.2005г. в качеството си на длъжностно лице-временно изпълняващ длъжността кмет на Община Велинград ,не е положил достатъчни грижи за управлението,ръководенето и стопанисването на поверената му сума от 1 421 706 лева,предоставена по решение СБ-15/09.09.2005г. на ПКЗНБАК на Община Велинград,предназначена за преодоляване на последиците от интензивните валежи през юли-август 2005г. в Община Велинград,като не е изпълнил правомощията си,регламентирани в чл.44,ал.1 т.2,т.5,т.8 и т.11 от ЗМСМА и е сключил договор № 472/17.09.2005г. по начин по който не е обезпечил евентуалните вредни последици от неизпълнението му,а именно по п.3 т.2 от същия,като е задължил общината да заплати на фирма „Транков БГ” ЕООД-гр.София,авансово 95 % от договорената сума авансово в срок от 3 /три/ дни от датата на сключване на договора и от това последвали значителни щети за община Велинград в размер на 246 410,28 лева поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.219,ал.3 във вр.с ал.1 НК и във вр.с чл.2,ал.2 НК. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от община Велинград граждански иск в размер на 246 410,28 лева,ведно със законната лихва от 17.09.2005г. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН: За да потвърди присъдата,въззивният съд е приел,че по отношение на деянието по чл.219,ал.3 във вр.с ал.1 НК вече има постановена оправдателна присъда. Видно е от движението на делото,че с присъда № 21/10.06.2011г. по нохд № 644/2010г. Пазарджишкият окръжен съд е ОПРАВДАЛ подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.219,ал.3 НК и е преквалифицирал деянието по по-лек състав,по чл.220,ал.1 НК.Видно е също така,че протест срещу оправдаването на подсъдимия по чл.219,ал.3 НК не е подаван по делото.На това основание присъдата е влязла в законна сила. Присъдата в частта по чл.220,ал.1 НК ,с която на подсъдимия е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66,ал.1 НК и отложено изтърпяването на наказанието за срок от четири години е обжалвана от В..С решение № 137 от 18.10.2011г. по внохд № 369/2011г. Пловдивският апелативен съд е отменил горната присъда и ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане. За четвърти път пред Пазарджишкия окръжен съд делото е разгледано под № 622/2011г.В съдебно заседание,прокурорът е поискал изменение на обвинението-т.е. в това което е било внесено с обвинителния акт-по чл.219,ал.3 НК.Съдът е постановил оправдателна присъда , потвърдена от Апелативен съд-Пловдив,чието решение се протестира пред Върховния касационен съд. Доводите изложени в протеста са неоснователни: На първо място прокуратурата счита,че изводът на въззивния съд,за това,че присъдата по обвинението по чл.219,ал.3 НК е влязла в законна сила е необоснован.Счита,че независимо,че срещу оправдателната част на присъдата не е бил подаден протест,тя не била потвърдена от въззивния съд.Последният е отменил присъдата в осъдителната част по чл.220 НК и върнал делото за ново разглеждане.По тази причина прокуратурата е на становище,че присъдата по чл.219 НК в оправдателната й част не е влязла в сила,след като апелативният Пловдивски съд е върнал делото за ново разглеждане,без да я потвърди в отменителното си решение. На следващо място счита,че неправилно апелативният съд се е позовал в атакуваното решение на чл.24,ал.1 т.6 предл.2 НК,каквато алинея и точка няма.По този начин не бил ясен мотивът на съда-какво точно е приел, че е нарушено,дали материалният или процесуалният закон. Съгласно чл.412,ал.2 т.3 НПК присъдите,решенията,определенията и разпорежданията влизат в сила от изтичане на срока за обжалването им,когато не е подадена жалба или протест. Както се посочи,срещу оправдателната присъда по чл.219 НК прокуратурата не е подала протест.Това означава,че след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и протестиране,присъдата в тази част е влязла в законна сила. Съгласно чл.335,ал.4 НПК въззивният съд не може да отмени оправдателната присъда по ал.1 и 2 ,ако няма съответен протест от прокурора,съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. От прочита на правната норма става ясно,че въззивната инстанция няма правомощие да отмени постановен оправдателен съдебен акт,ако не сезирана за това по надлежния законов ред.Като е съобразил изложеното,въззивният съд правилно е приел искането на прокурора за отменяване на влязлата в сила оправдателна присъда за неоснователно и е потвърдил постановената присъда № 1/31.01.2012г. по нохд № 622/2011г. Мотивите на съда са ясни и кореспондиращи с фактите по делото.Позоваването на чл.24,ал.1 т.6 пр.2 НПК не е неправилно.Разпоредбата съществува в НПК и гласи,че не се образува наказателно производство,а образуваното се прекратява,когато спрямо същото лице за същото престъпление има влязла в сила присъда.След като присъдата по обвинението по чл.219 НК е влязла в сила ,неправилно по нохд № 622/2011г. прокурорът е направил изменение на обвинението по чл.219 НК/съд.зас. на 21.12.2011г./,с което е нарушил именно чл.24,ал.6 пр.2 НПК,тъй като за това обвинение вече е имало постановена влязла в сила оправдателна присъда. Окръжният съд от своя страна също неправилно е допуснал и приел това изменение въпреки,че в тази част присъдата постановена по нохд № 644/2010г. е влязла в сила и предмет на разглеждане пред него е било единствено обвинението по чл.220 НК,обжалвано от подсъдимия.Въззивният съд ясно е посочил,че с това действие,първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.Нарушен е основен принцип на наказателния процес-да не се влошава положението на подсъдимия при подадена от него жалба.При изписването на нормата на чл.24,ал.6 пр.2 е допусната техническа грешка,като вместо НПК е посочен НК.Съображенията на съда кореспондират именно на тази процесуална норма,а не на материалната такава по чл.24 НК. Доводът,че отменената присъда по нохд № 644/2010г. на Окръжен съд-Пазарджик не е била потвърдена в оправдателната й част относно обвинението по чл.219 НК,от което следва,че в тази част не е влязла в сила ,е неоснователен.За да упражни правомощието си по чл.334,т.6 НПК и потвърди присъдата в оправдателната й част,въззивната инстанция следва да бъде сезирана по надлежния ред.Този ред е указан в чл.318 ал.2 НПК,а именно-образуване на въззивното производство по протест на прокурора,когато той намери,че постановената присъда е неправилна.Оправдателната присъда по чл.219 НК по нохд № 644/2010г. не е била протестирана,поради което съдът не е бил задължен да се произнесе по реда на чл.338 вр.с чл.334,т.6 НПК.В този смисъл разбирането,че липсата на изричен потвърдителен диспозитив по отношение на оправдателната присъда/ непротестирана от прокуратурата/ води до висящност на процеса,е неправилно. По силата на чл.412,ал.2 т.3 НПК,след изтичане на срока за протестиране ,присъдата в оправдателната част е влязла в законна сила. С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата на окръжния съд,Пловдивският апелативен съд не е допуснал съществено нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 04.05.2012г. по внохд № 115/2012г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив,с което е потвърдена присъда № 1/31.01.2012г. постановена по нохд № 622/2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: