Ключови фрази
Частна касационна жалба * процесуална правоспособност * чуждестранно юридическо лице * прекратяване на производството по делото


4



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176

София.28.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 150/2017 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Теменуга Начева Ч. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 4151/13.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 5328/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение от 21.10.2016 г. по гр.д. № 9110/2016 г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав за прекратяване на производството по делото.
Частната касаторка поддържа доводи за неправилност на определението и по съображения в жалбата се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния въпрос: Има ли пречка искова претенция да бъде заявена срещу регистриран на територията на Република България клон на чуждестранен застраховател, но да се счита предявена срещу самото чуждестранно юридическо лице. Поддържат се допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната касационна жалба, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, с който е потвърдено определението на Софийски градски съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по гр.д. № 9110/2016 г., съставът на Апелативен съд – София е приел, че ищцата не е изпълнила указанията за посочване на правосубектен ответник, а конституираният с исковата молба ответник – „Застрахователна компания О. – клон България” К. не е самостоятелен правен субект. В мотивите към определението са изложени правни доводи във връзка с нормативната уредба, съдържаща се в чл.17а и чл.20 ТЗ, както и във връзка с легалната дефиниция, дадена в § 1, т.8 от КЗ/отм./, аналогична на §1, т.13 от КЗ.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
Няма спор, че страна по делото може да бъде само правосубектно юридическо лице, с каквото качество вписаният в търговския регистър клон на търговеца не разполага, както и, че липсата на процесуална правоспособност обуславя извод за недопустимост на производството. В този смисъл е и цитираното от въззивния съд определение по ч.т.д. № 496/2009 г. на ВКС, І т.о. Същевременно, по отношение на клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон и в частност, по отношение на клон на застраховател, следва да се вземат предвид не само специалните разпоредби на чл.17а, ал.2 ТЗ и легалната дефиниция, дадена в § 1, т.8 от КЗ/отм./, но и разпоредбите на чл.10 – чл.14 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
В разпоредбата на чл.17а, ал.3, т.1 от ТЗ е предвидено, че освен данните по чл.17, ал.2 ТЗ, по отношение на клон на чуждестранно лице се вписват и съдържащите се в заявлението за вписване данни за: правната форма и наименованието на чуждестранното лице, регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, правото на държавата, което се прилага, ако това не е правото на държава-членка на ЕС и лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра. Вписването на тези данни, както и на другите данни по чл.17а, ал.3, т.2, 3 и 4 ТЗ, може да се извърши и служебно въз основа на уведомление от регистъра на друга държава – членка на ЕС, в който е вписано чуждестранното лице. В този см. е изричната регламентация по чл.17а, ал.5 ТЗ, с която, считано от 01.01.2017 г., са въведени изискванията на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Имайки предвид посочената нормативна уредба и дефиницията на клон по см. на КЗ, според която клонът е правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име, както и произтичащата от чл.13, т.2, вр. с чл.11 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. възможност за предявяване на пряк иск на увреденото трето лице по местоживеене на клона на застрахователя, следва да се изведе извод, че посочването в исковата молба клон на застраховател, имащ местоживеене в друга държава членка, в качеството му на ответник, съдържа само по себе си и посочването на самия застраховател – ЮЛ. Съобразявайки горното, в редица съдебни актове, а не само в приложените към частната касационна жалба, ВКС, различни състави на Търговска колегия, са се произнасяли по същество по предявени преки искове срещу регистрирания в България клон на [фирма], регистрирана съгласно законодателството на Република К., без да е констатирана недопустимост на съответните въззивни решения.
В посочената по-горе хипотеза, исковата молба по предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ следва да се счита предявена срещу самото ЮЛ, чрез регистрирания негов клон в Република България. В този смисъл са и уточненията, направени от ищцата, чрез нейния процесуален пълномощник, в постъпила молба вх. № 124505/04.10.2016 г., които обаче, в тази си част, неправилно не са съобразени от въззивната инстанция.
Предвид горното, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното прекратително определение, следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение



О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4151/13.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 5328/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 13 състав.
ОТМЕНЯ определение № 4151/13.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 5328/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 13 състав и потвърденото с него определение от 21.10.2016 г. по гр.д. № 9110/2016 г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Теменуга Начева Ч. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: