3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98 София, 13.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 791/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12945/08.10.2015 г. на [фирма] [населено място] срещу определение № 2444 от 14.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2039/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 03.02.2015 г. по гр. д. № 4735/2014 г. на Софийския градски съд за присъждане на разноски в размер на 2 500 лева в полза на [фирма] [населено място]- ответник по прекратеното производство. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение с довод за неправилно приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, в частност за неправилна преценка относно фактическата и правна сложност на делото. Поддържа неправилност и на извода, че уговореното и присъдено възнаграждение е близко до минималния размер, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи противоречие на възприетото от апелативния съд с т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че при намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от предвиденото в пар. 2 на Наредба № 1/2014 г. ограничение и е свободен да намали размера по своя преценка до минимално предвидения в наредбата. Ответната страна не е изразила становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на 1-во г.о., като прецени данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК и по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в редакция по ДВ, бр. 50/2015 г./, съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: Първоинстанционното производство пред Софийския градски съд по гр. д. № 4735/2014 г. е образувано по искове на жалбоподателя [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на подобрения, а при условия на евентуалност - с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Поискано е обезпечение на иска, допуснато с определение от 09.04.2014 г., впоследствие отменено с определение № 1568 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2369/2014 г. на Софийския апелативен съд. Осъществена е размяна на книжата, постъпил е писмен отговор и е изготвена съдебно-техническа експертиза. В първото открито заседание по делото от 03.02.2015 г. ищецът заявил, че оттегля предявените искове. С протоколно определение от същата дата градският съд прекратил производството поради направеното оттегляне и осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, като счел за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, след преценка на фактическата и правна сложност на делото. Недоволен от размера на възложените в негова тежест разноски, ищецът подал жалба вх. № 17409/11.02.2015 г., която градският съд след администрирането й именно като жалба, изпратил на Софийския апелативен съд. Последният, с обжалваното сега определение, я приел за допустима и основателна. За да потвърди обжалваното определение за разноски, апелативният съд приел, че следва да изходи от фактическата и правна сложност на делото, както и от конкретно извършените от адвоката на насрещната страна процесуални действия по делото, като броят на заседанията е счел за факт без съществено значение. След като констатирал от фактическа страна наличието на депозиран писмен отговор по иска, както и, че определеното възнаграждение е близко до минималния размер / 2 194.85 лева/, предвиден в наредбата за такова дело, приел, че не е налице прекомерност. Мотивирал се още с това, че за съда не съществува задължение, при възражение за прекомерност, да присъди разноски в минималния размер. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание за служебно допускане до касационно обжалване съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради вероятната недопустимост на обжалваното определение с оглед нарушаване разпоредбата на чл. 248 ГПК, уреждаща условията и реда за изменение, допълване и обжалване на съдебните актове /решения и определения/ в частта им за разноските. Определение № 2444 от 14.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2039/2015 г. на Софийския апелативен съд е недопустимо. Постановено е по жалба срещу акт, който не подлежи на самостоятелно въззивно обжалване съгласно уредбата в чл. 248 ГПК на защитата срещу произнасянето на съдилищата по въпроса за отговорността за разноски. Тази уредба, в отличие от отменения ГПК, не предвижда обжалване на произнасянето за разноски отделно и самостоятелно от акта, с който приключва производството по делото и във връзка с който са присъдени разноските. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК страната, която е недоволна само от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то само ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване. Наличието на подлежащ на обжалване съдебен акт е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки в производствата по обжалване. Като се е произнесъл по жалбата срещу определението в частта за разноските, без да е обжалвано прекратяването на делото, вместо да квалифицира жалбата като искане по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, което да препрати на градския съд като компетентен, апелативният съд е постановил един недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. След обезсилване на определението частната жалба следва да се изпрати на градския съд, който да я разгледа като искане за изменение на определението от 03.02.2015 г. по гр. д. № 4735/2014 г. за присъждане на разноски в прекратеното поради оттегляне на исковете производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2444 от 14.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2039/2015 г. на Софийския апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 2444 от 14.09.2015 г. по ч. гр. д. № 2039/2015 г. на Софийския апелативен съд. ИЗПРАЩА частна жалба вх. № 17409/11.02.2015 г. по гр. д. № 4735/2014 г. по кометентност на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: