1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 91 гр.София, 22 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Марио Първанов Членове: Маргарита Георгиева Ерик Василев като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 5239 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278 ГПК, във връзка с чл.577 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 130821/17.10.2016 г. на частен съдебен изпълнител Н. П., с рег. № ....... в регистъра на КЧСИ срещу определение № 22468/30.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6137/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение № 200 от 24.03.2016 г., в който е постановен отказ на съдията по вписванията при Софийски районен съд да впише постановление за поправка на постановление от 13.03.2014 г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20128470400666 по описа на ЧСИ Н. П.. В частната касационна жалба се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд е проверявал материалноправните предпоставки на представения за вписване акт в противоречие със задължителното тълкуване в ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. ОСГТК на ВКС. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по обуславящи изхода на делото въпроси - Може ли въззивният съд да извършва контрол за наличие на материалноправните предпоставки за валидност и допустимост на вписания акт /в случая постановлението за поправка/ в производството по чл.577, ал.1 ГПК и на това основание да потвърди отказа на съдията по вписванията; Когато във вписания акт се съдържат текстове, които не са елемент от задължителното му съдържание и се иска вписване на поправка на фактическа грешка в тези текстове, следва ли да се откаже вписване на поправката единствено по съображения, че тези текстове не са задължителни, независимо че по преценка на органа, издал вписания акт са допустими да бъдат част от съдържанието му. Изложени са съображения, че първият въпрос е решен в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 461 от 05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 371/2009 на ВКС, II г.о., а вторият въпрос се решава противоречиво от съдилищата в определения на Софийски градски съд и Окръжен съд Монтана. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което същата е редовна и процесуално допустима. При осъществяване на индивидуално принудително изпълнение, ЧСИ Н. П. е съставил постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2014 г., което е надлежно вписано в книгите за вписване. С молба вх. № 15757 от 24.03.2016 г., частният съдебен изпълнител е поискал да бъде вписано постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20128470400666, по отношение на отбелязаната дата на влизане в сила - „22.05.2015 г. да се чете 29.10.2014 г.”. С обжалваното определение е потвърден отказа на съдията по вписване при Софийски районен съд, като съдът е приел, по реда на чл.577 ГПК, че представеният акт не е от кръга на подлежащите на вписване актове по смисъла на чл.4 от Правилника за вписванията /ПВ/, тъй като отбелязването на дата на влизане в сила не е част от съдържанието на постановлението за възлагане, а логически следва завършването на фактическия състав по издаването, поради което не може да се приеме, че извършената поправката подлежи на вписване. В допълнение е посочено, че съставеният акт за поправка на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане има характер на разпореждане на частния съдебен изпълнител, което не подлежи на вписване, но може да бъде изменено или отменено от постановилия го орган. Съдията по вписване е упражнил правомощията си по чл.32а ПВ, тъй като актът е неподлежащ на вписване, поради което съдът е потвърдил отказа му да впише постановлението за поправка на постановлението за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело. Първият поставен въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като по него липсва произнасяне от въззивния съд. В обжалваното определение съдът не е преценявал материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, а е изложил съображения защо възприема изводите на съдията по вписване, че отбелязването на датата на влизане в сила не е елемент от съдържанието на постановлението за възлагане, поради което отстраняването на допусната очевидна фактическа грешка от постановилия го орган има характер на разпореждане, което той може сам да изменени или отмени по реда на чл.253 ГПК. В този смисъл, първият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание да се допусне касационно обжалване по втория въпрос, тъй като същият обуславя изхода на делото и се решава противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В представената незадължителна съдебна практика по ч.гр.д. № 6136/2016 г. на Софийски градски съд и по ч.гр.д. № 6165/2016 г. на Софийски градски съд се приема, че погрешно отбелязаната в постановлението за възлагане на недвижим имот дата на влизането му в сила, подлежи на поправка от частния съдебен изпълнител, но съдържанието на поправката не е сред обстоятелствата, които съдията по вписванията може да преценява съгласно чл.32а, ал.1 ПВ, от което е направен извод, че актът обективирал поправка на датата на влизане в сила също подлежи на вписване. В обжалваното решение е дадено разрешение в противоположния смисъл, което обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно задължителна практика на Върховния касационен съд, формираната с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.6, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписване съдържание. Само ако законът изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка. Подлежащите на вписване актове трябва да имат съдържанието, предвидено в чл.6 ПВ, а допуснатите очевидни фактически грешки следва да бъдат поправени по реда и начина, по който е издаден съответния акт, аналогично на производството по чл.247 ГПК. Правомощията на съдията по вписване във връзка с това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията за съдържание означава да извърши проверка дали в същия акт са включени определените в закона обстоятелства от съдържанието, които подлежат на вписване и ако констатира, че не са налице той следва да се произнесе с определение за отказ. В този смисъл, съдията по вписване няма право да проверява материалноправните предпоставки на съдържанието на записания във входящия регистър акт, а само дали този акт отговаря на изискванията на закона за наличие на обстоятелствата, които се вписват. Съдията по вписване постановява отказ, когато представеният за вписване акт не подлежи на вписване, не е бил съставен съобразно изискванията за форма или няма необходимото съдържание, т.е. проверката се осъществява само в рамките на правомощията, които произтичат от чл.32а, ал.1 ПВ. Предвид на дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба е неоснователна. Правилно и в съответствие с материалния закон, съдът е приел в обжалваното определение, че допуснатите очевидни фактически грешки подлежат на отстраняване от органа и по реда, по който е съставен съответния акт. Също така правилно съдът е достигнал до крайния извод, че поправката на удостоверената дата на влизане в сила на вписано в Служба по вписванията постановление за възлагане на недвижим имот не се отнася до обстоятелства, които се вписват в нотариалните книги. Постановлението за поправка на вписано постановление за възлагане на недвижим имот трябва да има предвиденото в чл.6 ПВ съдържание и се представя за вписване след като е влязло в сила. Проверката, дали записаният във входящия регистър акт е влязъл в сила е в правомощията на съдията по вписване по чл.32а, ал.1 ПВ и на съда при осъществяване на съдебен контрол по реда на чл.577 ГПК, а не се извършва само от частния съдебен изпълнител. В този смисъл, съдията по вписване проверява и контролира дали представеният за вписване акт, включително и по отношение на извършените поправки във вписания вече акт е свързан с подлежащи на вписване обстоятелства или с коригирането на други обстоятелства неподлежащи на вписване, като отказът му да извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване пред окръжния съд по изричната разпоредба на закона /чл.577, ал.1 ГПК/. Предвид изложеното, съдебната практика в определение по ч.гр.д. № 6135/ 2016 г. и определение по ч.гр.д. № 6165/ 2016 г. на Софийски градски съд като неправилна следва да бъде изоставена. В случая, постановлението за поправка на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот не коригира съдържанието на вписания акт, тъй като с него обективно не се поправят обстоятелства подлежащи на вписване. В този смисъл, ревизирането на датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот от частен съдебен изпълнител не представлява акт за поправка на очевидна фактическа грешка във вписан вече акт. Ето защо, обжалваното определение на Софийски градски съд, което се основава на извода, че поправката в датата на влизане в сила на заявения за вписване акт е неподлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4, б.„и“ ПВ, независимо как е озаглавен, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22468 от 30.09.2016 г. по частно гр.д. № 6137/2016 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 22468 от 30.09.2016 г. по частно гр.д. № 6137/2016 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.