4 Р Е Ш Е Н И Е 218 гр.София, 10.10. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 25 септември 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 850 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. и Р. И. срещу решение № 106 от 29.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 206 по описа за 2013 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 143 от 13.5.2013 г. по гр.д. № 1011 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд за прогласяване на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД нищожността на отразения в нотариален акт № 56, т. VІ, рег.№ 9517, н.д. № 981 от 5.12.2008 г. на нотариус с район на действие РС-Б. договор по силата на който [фирма] е продала на касаторите ателие, находящо се в [населено място], [улица], ет.2, в сграда № 2 и на основание чл.108 от ЗС касаторите са осъдени да предадат на дружеството владението върху ателието. Касаторите твърдят, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни/ответници по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 707 от 30.05.2014 г. по настоящото дело по следните два въпроса: 1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот, собственост на дружеството, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от управителя на дружеството? 2. Приложима ли е разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, действащо от една страна като органен представител по силата на закона на дружеството-продавач и действащо от друга страна като физическо лице-купувач по сделката? Отговорите на тези въпроси се съдържат в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което решение на Общото събрание на ООД по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества не се прилага забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Дружеството-ответник по касационната жалба застъпва схващането, че особеностите на конкретния случай водят до други отговори на въпросите. Позовава се на обстоятелството, че се касае за дружество с ограничена отговорност, състоящо се от двама съдружници с равни дялове. Изтъква, че касаторът, използвайки протокол от Общото събрание, който не е подписан от другия съдружник, е продал на себе си и на своята съпруга спорния недвижим имот на занижена цена. Той е съдружник, на когото му е известно, че няма решение на Общото събрание за разпореждане с недвижимия имот, собственост на дружеството, а не е трето добросъвестно лице. Всички тези факти обаче не могат да обосноват наличието на нищожност на сделката поради противоречие със закона. В тълкувателното решение действително се използва като аргумент в полза на възприетото разрешение необходимостта от защита интересите на третите добросъвестни лица. Мотивите на тълкувателното решение не включват единствено този аргумент, а съдържат и други принципни съображения. Основният довод е, че разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ урежда компетентността на Общото събрание на ООД и регулира само вътрешните отношения в дружеството. Затова тя не е императивна правна норма, която се отнася до лицата, договарящи с дружеството, включително и до съдружниците в качеството им на физически лица. Ето защо неспазването на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ не води до нищожност на разпореждането с недвижим имот, собственост на дружеството, а само до отговорност на управителя за вреди, нанесени на дружеството. Когато дружеството влиза във външни взаимоотношения, основният принцип, отразен в чл.141, ал.2, предложение трето от ТЗ е, че управителят няма ограничения в представителната си власт. Този общ принцип се отнася и до случаите, в които управителят извършва разпореждането с недвижим имот без решение на Общото събрание и в своя полза. Изтъкнатите от дружеството факти/използването на протокол от общото събрание без подпис на другия съдружник, продажбата на имота лично на себе си и на своята съпруга на по-ниска цена/ биха могли да обосноват пороци на сделката, но на основания, които не са въведени в исковата молба и по които няма произнасяне в обжалваното въззивно решение. Дружеството е предявило искове за нищожност на покупко-продажбата на недвижимия имот само поради противоречие с чл.38 от ЗЗД и поради липса на протокол на Общото събрание, съдържащ съгласие със сделката. При този отговор на поставените въпроси настоящата инстанция приема, че покупко-продажбата на спорния недвижим имот не е нищожна на посочените от ищеца основания. Ето защо решенията на Бургаския апелативен съд и Бургаския окръжен съд трябва да бъдат отменени поради противоречие с материалния закон и вместо тях трябва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявените искове. При този изход на спора [фирма] дължи на касаторите 4 742,26 лв. разноски по делото. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 106 от 29.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 206 по описа за 2013 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, както и решение № 143 от 13.05.2013 г. по гр.д. № 1011 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд и вместо тези решения ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], против С. И. И., ЕГН [ЕГН], и Р. Т. И., ЕГН [ЕГН], искове за прогласяване на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.38, ал.1 от ЗЗД нищожността на отразения в нотариален акт № 56, т. VІ, рег.№ 9517, н.д. № 981 от 5.12.2008 г. на нотариус с район на действие РС-Б., договор, по силата на който [фирма] е продала на С. И. И. и Р. Т. И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.240.2.9 в [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ап. десен, в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.240 и за осъждане на С. И. И. и Р. Т. Т. на основание чл.108 от ЗС да предадат на дружеството владението върху гореописания недвижим имот. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. И. И., ЕГН [ЕГН], и Р. Т. И., ЕГН [ЕГН], сумата 4 742,26/ четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: