Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 04.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4854/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. Д. М. К. е обжалвала решение № 160 от 26.04.2013 г. по гр. дело № 219/2013 г. на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав. Ответникът Агенция „Митници”, [населено място] оспорва жалбата, като изразява становище, че изложените твърдения са неправилни и необосновани. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Хасковски окръжен съд е потвърдил решение № 22 от 11.02.2013 г. по гр. дело № 1066/2012 г. на Свиленградски районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от Д. М. К. срещу Агенция „Митници”, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ответника по исковете. Този резултат въззивният съд е мотивирал със съображения за законосъобразност на уволнението. Съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ – поради определяне на длъжността „главен митнически специалист” за заемане от държавен служител. В мотивите е посочено, че на основание § 9 ПЗР на НПКДА служителите, заемащи длъжността „главен митнически специалист” се преназначават на длъжността „инспектор” в Агенция „Митници” по служебно правоотношение. Прието е също така, че в щатното разписание в сила от 01.07.2012 г., в отдел „Акцизи”, Митница С.” вместо длъжността „главен митнически специалист” е утвърдена длъжност „инспектор” с изискване за висше образование, степен бакалавър, каквото ищцата не притежава, тъй като е със средно образование. В мотивите на въззивното решение е посочено, че в длъжността „инспектор” са запазени функциите от длъжността „главен митнически специалист”, но са включени и нови функции и са въведени по – големи изисквания за заемането й. Въззивният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. С определение № 1304 от 21.12.2013 г. по настоящето касационно дело е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните поставени от жалбоподателката правни въпроси: „приликите и разликите между две длъжности в администрацията от функциите им, определени в нормативен акт ли произтичат или от функциите им, описани в длъжностните характеристики; когато само част от функциите на една длъжност в администрацията се запазват при определянето й за заемане по служебно правоотношение, като към функциите на длъжността нормативно се добавят и нови такива, налице ли е съкращаване на щата на длъжността и възникване на нова длъжност при тази трансформация или не; когато една длъжност в администрацията е определена да се заема по служебно правоотношение, но липсва идентичност между функциите на длъжността, заемана по трудово правоотношение и тази, която ще се заема по служебно, съкратена ли е реално длъжността, която се заемала по трудово правоотношение или не”. ВКС по поставените въпроси приема следното: В решение № 243 от 29.09.2012 г. по гр. дело № 1429/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., е обоснован извод, че различията между две длъжности произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в наредбата. ВКС в настоящият си състав споделя този извод. В решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. дело № 1279/2010 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о. е обоснован извод, че при съкращаване на щата в случай на създаване на длъжност, включваща част от трудовите функции на закритата и нови трудови функции е налице съкращаване на щата. Това правно разрешение е приложимо при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – съкращаване на щата. В случая процесното уволнение е по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, който регламентира фактически състав за прекратяване на трудово правоотношение, различен от предвидения в чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ. Фактическият състав по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ, при което предпоставките за уволнение са налице, когато длъжността, заемана по трудово правоотношение, за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение запазва част от трудовите функции, които я характерезират, като работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции и едновременно с това да й придаде някои нови функции, като пълно припокриване на функциите, предвидени за изпълнение от работника, зает по трудово правоотношение и тези на длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение не е необходимо, а е възможно въвеждането на нови функции и отпадането на някои стари, като характерезиращите длъжността функции се запазват. Тези разрешения, утвърдени в практиката по чл. 290 ГПК /решение № 231 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 1353/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о., решение № 118 от 23.03.2015 г. по гр. дело № 281/2014 г. на състав на ВКС, ІV г.о./ се споделят и от настоящия състав на ВКС, който с оглед на изложеното тълкуване на закона приема следните съображения по съществото на касационната жалба: С оглед разясненията в Тълкувателно решение от 19.11.2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт /в случая § 9 ПЗР на НПКДА, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г./, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен (в случая оспорване законосъобразността на цитираната разпоредба от наредбата пред Върховен административен съд /ВАС/), предвид действието на подзаконовия нормативен акт занапред, не е налице преюдициалност на оспорването пред ВАС по отношение на настоящето производство. Действието на § 9 ПЗР на НПКДА се преценява към момента на процесното уволнение, поради което разпоредбата е приложима към настоящия случай и с оглед на същата следва да се преценяват релевантните за спора факти. Със заповед № ЗАМ – 450/29.06.2012 г. на директора на Агенция „Митници” е утвърдена структура на Митница С. и длъжностно разписание в сила от 01.07.2013 г., в което в Отдел „Акцизи” щатните длъжности – 8 на брой са определени за заемане по служебно правоотношение, като вместо длъжност с наименование „главен митнически специалист” е утвърдена длъжност „инспектор в Агенция „Митници”, с длъжностно ниво 11 по Класификатора на длъжностите в администрацията /К./, наименование на длъжностното ниво – Експертно ниво 7 и изискване за заемане на длъжността – висше образование, степен бакалавър. Длъжността „главен митнически специалист”, която е заемала ищцата не е само със спомагателни функции, както необосновано твърди процесуалният й представител /арг. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 47/01.03.2004 г., обн. ДВ, бр. 18/05.03.2004 г., съгласно който длъжността „главен специалист” е свързана със систематизиране на информация, осигуряване на професионални съвети на младшите специалисти/. Съпоставката на характеристиките на длъжността „главен митнически специалист” и длъжността „инспектор в Агенция „Митници”, както от цитираните нормативни актове (посочената наредба, чл. 6, чл. 7, ал. 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, приета с ПМС № 129/29.06.2012 г., обн. ДВ, бр. 49/29.06.2012 г.,), така и от длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност - „главен митнически специалист” обуславя извод за това, че трудовите функции, които характерезират длъжността „главен митнически специалист” присъстват и при експертните длъжности, включително длъжността „инспектор”. Процесната длъжност, заемана от ищцата, като съвокупност от трудови функции е трансформирана в длъжността „инспектор в Агенция „Митници” чрез промяна на част от трудовите й функции, които са с по - голям обем и по - големи изисквания. Пълно припокриване на трудовите функции на длъжността „главен митнически специалист”, заемана по трудово правоотношение и тези на длъжността „инспектор в Агенция „Митници”, предвидена за заемане по служебно правоотношение съгласно приетите по- горе от настоящия състав правни разрешения не е необходимо. Съгласно § 9 ПЗР на НПКДА е регламентирано преназначаването на служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжността „главен митнически специалист” в длъжност „инспектор в Агенция „Митници” по служебно правоотношение. В разгледания случай с оглед на приетите по - горе правни разрешения и изводи по същество на касационната жалба, съгласно които, когато длъжността, заемана по трудово правоотношение, за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение запазва част от трудовите функции, които я характерезират, като работодателят премахва част от трудовите й функции и едновременно с това й придава някои нови функции е налице фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. С оглед на изложеното следва да се приеме, че след като към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение са били налице изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ уволнението е било извършено законосъобразно, а исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни и недоказани и правилно въззивният съд е приел, че следва да бъдат отхвърлени. При постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката трябва да заплати на ответника по касация разноските, направени в касационното производство, които са в размер на сумата 465 лв. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 26.04.2013 г. по гр. дело № 219/2013 г. на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав. ОСЪЖДА Д. М. К. да заплати на Агенция „Митници”, [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 465 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: