Ключови фрази
Нищожност * нищожност-невъзможен предмет * нищожност на дарение * установяване право на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

158

 

София,08.04.2010 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година,в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска

                                                            ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

                                                                           Здравка Първанова

при участието на секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4017 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Д. и Й. Е. Д. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 04.07.2008г. по гр.д. №332/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прогласена нищожността на договор за дарение от 21.03.1995г.,сключен с н.а. №112,том V,н.д. №1428/1995г. на Русенския нотариус и е признато за установено по отношение на Т. Г. Д. и Й. Е. Д.,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание договора за дарение от 21.03.1995г. правото на собственост върху ½ ид.част от дворно място от 200кв.м.,представляващо пл. №2 по н.а.,а по скица пл. №1594-А в кв.250 по регулационния план на гр. Р. и жилищна сграда в същото дворно място на два етажа и дюкански помещения на първия етаж,със застроена площ от 109.52кв.м. и състояща се от 6 стаи,три антрета,стълбище,тераса и ниша,заедно с мазета под къщата.

С определение №102/12.02.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса кога е налице самостоятелен обект,който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка.

Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,тъй като въззивният съд не е съобразил,че съгласно константната практика на ВКС за да е налице фактически невъзможен предмет на сделката,той следва да е погинал и то преди сключването й. Поддържат,че в случая двуетажната жилищна сграда не е погинала,а след извършено надстрояване и пристрояване се е трансформирала в реален дял от етажна собственост и е представлявала годен обект на разпореждане. Молят постановеното от въззивния съд решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Българската държава,представлявана от министъра на р. р. и благуостройството по пълномощие от областния управител на О. Р. като ответник по касационна жалба,изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че въззивният съд правилно е приложил материалния закон въз основа на обоснована и цялостна преценка на доказателствата по делото. Излага съображения,че за нищожност на правна сделка за прехвърляне на недвижим имот поради невъзможен предмет може да се говори както когато имотът не представлява самостоятелен обект,респ. годен предмет на разпореждане,така и когато вещта,предмет на прехвърлителната сделка е погинала към момента на сключването й. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

Д. ,представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и по пълномощие от областния управител на О. Р. е предявила срещу Т. Г. Д. и Й. Е. Д. иск за прогласяване нищожността на договор за дарение от 21.03.1995г. /н.а. №112,том V,н.д. №1428:1995г. на Русенския нотариус/ поради липса на предмет и иск за установяване,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание този договор право на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че договорът за дарение е нищожен поради липса на обект на прехвърляне,т.е. че е налице фактически невъзможен предмет на дарението,тъй като към момента на извършване на дарението,а и много преди това,имотът,предмет на сделката,не е съществувал-след отчуждаването на сградата по реда на ЗПИНМ/отм./ още през 1967г. жилищната сграда е преустроена в седеметажна административна сграда и се явява не самостоятелен обект,а конструктивна част от новата сграда,като по същество е вградена в новата сграда и представлява неразделна част от нея.

По въпроса,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,в решение №418/2004г. по гр.д. №706/2003г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че самостоятелният обект,който може да се ползува самостоятелно и в съответствие с изискванията на ЗТСИ и СПН е годен предмет на прехвърлителна сделка. В решение №508/1998г. по гр.д. №350/1998г. на ВКС пък е прието,че при възможност за обособяване на реален дял сделката не е нищожна поради невъзможен предмет.

Настоящият състав на Второ ГО на ВКС,след преценка на застъпените становища в решението,постановено от Русенския окръжен съд и в цитираните по-горе решения на ВКС, на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решенията на ВКС,като съображенията за това са следните:

По смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет ако към момента на сключването му вещта,предмет на разпореждане,не съществува фактически или не отговаря на установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект,т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането,като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. Дори към определен минал момент вещта да не е съществувала като самостоятелна по причина,че е била вградена в друга,по-голяма вещ и е представлявала част от нея,ако към момента на извършване на сделката е приключило фактическото й отделяне като самостоятелен обект и реалното й обособяване като такъв,съответствуващ на изискванията на действуващите към този момент строителни правила и норми,следва да се приеме,че е налице годен обект на разпореждане по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:

В частта,с която е прието,че сключеният на 21.03.1995г. договор за дарение е нищожен поради невъзможен предмет обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.

Към момента на издаване на заповед №1222/17.07.1992г. на кмета на Община Р.,с която по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. е отменено отчуждаването на дворно място от 200кв.м.,пл. №2 в кв.250 и жилищна сграда на два етажа и дюкянски помещения на І етаж, отчужденият имот не е съществувал като самостоятелен-жилищната сграда е била вградена в седеметажна административна сграда,т.е. към този момент не е съществувал самостоятелен обект на разпореждане,идентичен с описания в н.а. №112,том V,н.д. №1428/21.03.1995г. Действително след издаването на заповедта е извършено преустройство,изразяващо се в зазиждане на две врати към коридора и служба “С”, подмяна на пода на трите помещения към втори етаж и отваряне на стълбището между етажите,както и отделяне на първи етаж от помещенията към ул.”Р” чрез преградни стени и врати,в резултат от което е обособен обект,който отговаря на изискванията за самостоятелен такъв,но с административно-стопанско предназначение,за който от Община Р. е издадено и разрешение за ползуване от 31.01.1994г.,предхождащо сключването на договора. Към момента на сключване на договора за дарение следователно в седеметажната сграда е съществувал самостоятелен обект,съответствуващ по обем на обекта, собствеността върху който е била възстановена със заповед №1222/17.097.1992г. на кмета на Община Р.. Така съществуващият обект обаче не е идентичен с описания в н.а. №112,том V, н.д. №1428/21.03.1995г. – предназначението на двата обекта,а оттам и тяхното описание е съвършено различно. В н.а. №112 като предмет на разпореждане е посочен жилищен имот,какъвто към момента на сключване на договора за дарение фактически не е съществувал. Воля за извършване на разпореждане със съществуващия към 21.03.1995г. обект с административно-стопанско предназначение в договора не е изразена,т.е. налице е воля за разпореждане не с обекта,който съществува реално като самостоятелно обособен,а с обект,който към момента на сключване на договора не съществува,поради което правилно въззивният съд е приел,че договорът за дарение е нищожен поради невъзможен предмет. Както вече беше отбелязано,изводът дали е налице годен предмет на разпореждане следва да се основава не само на обстоятелството дали към момента на сключване на договора в обема на разпоредените права съществува самостоятелен обект,но и дали според изразената в договора воля е налице съгласие за разпореждане с така съществуващия обект. Действителността на договора от гледна точка на изискванията за неговия предмет следва да бъде преценявана с оглед изразената от сключилите договора лица воля и ако към момента на сключване на договора описания в него имот не съществува реално,следва да се приеме,че договорът е нищожен поради невъзможен предмет,дори да се установи,че реално съществува друг недвижим имот,годен да бъде самостоятелен обект на разпореждане,за който обаче между сключилите договора лица не е било постигнато съгласие за разпореждане.

Крайният извод на въззивния съд,че сключеният на 21.03.1995г. договор за дарение е нищожен поради невъзможен предмет е правилен. При постановяване на въззивното решение по предявения по реда на чл.26,ал.2 ЗЗД иск не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон, поради което на основание чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.

В частта,с която е прието за установено,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание договора за дарение от 21.03.1995г. правото на собственост върху имота обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо.

Настъпването на вещноправния ефект на договор с предмет прехвърляне право на собственост върху недвижим имот представлява правна последица на договора,която може да се осъществи само ако договорът е действителен. Прогласяването на нищожността на договора по съдебен ред включва в себе си и отричането на правните последици на този договор,които биха настъпили в патримониума на сключилите договора лица,ако договорът беше валидно сключен. Самостоятелното предявяване на иск с предмет отричане правните последици на един нищожен договор е недопустимо,доколкото не се поставя на разглеждане въпроса за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника независимо от основанието на което е придобито. В случая след като е предявен иск за прогласяване нищожността на сключения на 21.03.1995г. договор за дарение е недопустимо едновременно с това да се предявява като самостоятелен и иск за отричане вещноправния му ефект, т.е. за признаване за установено,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание този договор право на собственост върху имота. В тази част постановеното от въззивния съд решение е недопустимо и по реда на чл.293,ал.4 ГПК следва да бъде обезсилено,а производството по делото-прекратено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.4 ГПК на Т. Г. Д. и Й. Е. Д. следва да бъде присъдена сумата 2300лв.,представляваща съответната част от направените по делото разноски съобразно предмета на делото,в частта, в която същото следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 04.07.2008г. по гр.д. №332/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прогласена нищожността на договор за дарение от 21.03.1995г.,сключен с н.а. №112,том V,н.д. №1428/1995г. на Русенския нотариус.

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 04.07.2008г. по гр.д. №332/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Т. Г. Д. и Й. Е. Д.,че Й. Е. Д. не е придобила от Т. Г. Д. на основание договора за дарение от 21.03.1995г. правото на собственост върху ½ ид.част от дворно място от 200кв.м.,представляващо пл. №2 по н.а.,а по скица пл. №1594-А в кв.250 по регулационния план на гр. Р. и жилищна сграда в същото дворно място на два етажа и дюкянски помещения на първия етаж със застроена площ от 109.52кв.м. и състояща се от 6 стаи,три антрета,стълбище,тераса и ниша,заедно с мазета под къщата и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Д. ,представлявана от министъра на р. р. и благоустройството и по пълномощие от областния управител на О. Р. да заплати на Т. Г. Д. и Й. Е. Д. сумата 2300лв. /две хиляди и триста лева/,представляваща направени по делото разноски.

Председател:

 

Членове: