Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * дължимо обезщетение * неоснователно обогатяване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

С. 08.10,2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1290 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Паунова В.,П. Г. В.-двамата от [населено място] и Ф. Г. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Ч. против частта от въззивно решение № 1588 от 30.10.12г. по в.гр.д. № 2084 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1624 от 21.04.2012г. по гр.д. № 20462/2011г. на Пловдивски районен съд,в която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забавено плащане на дължимото обезщетение за периода 1.10.06г.до 19.09.11г.като неоснователен/при уважен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 11 320.90лв,ведно със законната лихва от 19.09.11г./ и са присъдени разноски.Искането е за отмяната на въззивния акт в обжалваната част и постановяване на нов с уважаване и на този иск.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 579 от 9.05.2013г.,на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставен въпрос - дали при предявен нов иск за следващ период, когато неправомерните действия по ползване на чужд имот не са прекратени, предходната искова молба,въз основа на която вече е било присъдено обезщетение за минал период, може да се счете за покана по чл.84 от ЗЗД, от датата на която да се присъди обезщетението за забава.

В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представляват от процесуален представител, чрез който поддържат жалбата си и желаят тя да бъде уважена,като развиват подробно доводите си в представени писмени бележки. Претендират направените пред настоящата инстанция разноски въз основа на приложен списък.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:

В. съд е приел,че със сила на присъдено нещо /въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 2331/06г.на ПОС/ спрямо ищците е установено,че [община] е извършила неправомерни действия /депонирала е земни маси в собствените им 2/3ид.ч. от ПИ № 2145 в кв.9 по плана на [населено място] индустриална зона –ІІ част/,чрез които се е обогатила за сметка на обедняването на ищците, които действия са преустановени на 11.08.2008г., когато земните маси са били премахнати. На базата на тези безспорно установени факти – въззивният съд е преценил,че за процесния период - от 1.10.06г./ след изтичане на периода,за който е присъдено предходното обезщетение с решението по гр.д.№ 2331/06г.на ПОС/ до преустановяване на нарушението – ответникът дължи обезщетение. Съдът обаче е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за забава, с оглед липсата на представени доказателства, установяващи,че ищците са спазили изискването на чл.84 ал.2 от ЗЗД за поставяне на длъжника в забава чрез връчване на покана.

Тезата на касатора е,че предявената искова молба,въз основа на която е уважен иска по гр.д.№ 2331/06г.на ПОС съставлява такава покана и не е необходимо връчването на нова,съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, която да постави длъжника в забава за настоящия период,във връзка с което и поставя въпроса си,по който е допуснато касационно обжалване.По последния, настоящият съдебен състав намира следното :

Паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно – „ден за ден”. Неизпълнението на това парично задължение поражда друго акцесорно задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата.Тъй като този ден на забавата няма как да бъде определен, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на поканата. Т.е. поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася занапред, това действие касае само и единствено задължението, което поражда – това за обезщетението за забава и няма никаква връзка с главното парично задължение /което в случая е с правно основание чл.59 от ЗЗД/. Съобразявайки тези предварителни обяснения – следва извода, че исковата молба, с която се претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД за минал период от време, не може да съставлява покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за ново бъдещо главно задължение, което касае следващ период. Кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго – невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът - несобственик продължи да ползва без основание чуждия имот на кредитора и което би предстояло да се претендира с последваща искова молба /какъвто е настоящия случай/.

Независимо,че вземането за обезщетение за неоснователно ползване е с едно правно основание/ по чл.59 от ЗЗД/, когато се претендира за различен период от време на ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича от различен фактически състав. Тъй като се касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни вземания възникват различни акцесорни задължения по чл.86 от ЗЗД, с различни начални моменти, които зависят от деня на изрично връчената за всяко покана.

Независимо,че че хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, установената съдебната практика относно поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето/ не намира приложение. Това е така, защото поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /за разлика от тази по чл.84 ал.2 от ЗЗД/ е елемент от фактическия състав за възникване на самото главно парично задължение, като едновременно поставя и в забава собственика-длъжник за заплащане на главното обезщетение.В този случай и главното и акцесорното задължение възникват едновременно - от момента на връчване на поканата – „ден за ден”.

Поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД е различна.Тя не поражда главно,а само акцесорно задължение, което както беше посочено по-горе има правопораждащо действие занапред. Тя не може да постави длъжника в забава за заплащане на главно задължение,което не е възникнало към момента на връчване на поканата.А. иск за лихва с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на задължение за заплащане на паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без отправена покана от ищеца до ответника. Предходната искова молба,въз основа на която е постановен акт,с който е установено със сила на присъдено нещо съществуване на главното вземане по чл.59 от ЗЗД за предходен период - не може да се счете за покана по чл.84 от ЗЗД, от датата на която да се присъди обезщетението за забава за следващ период. Поканата по смисъл на чл.84 ал.2 от ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е изрична.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение



Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част въззивно решение № 1588 от 30.10.12г. по в.гр.д. № 2084 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.