6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 гр.София, 22.06.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1981 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение №449/13.12.2021г. по гр.д.№363/2021г. на ОС Перник,с която е уважен иск с правно основание чл.127 СК относно предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, която се дължи от родител на непълнолетно дете. Жалбоподателката- К. Р. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение съдът е дал разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът Д. С. Н. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване като се излагат и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил частично първоинстанционното решение е предоставил на Д. С. упражняването на родителските права спрямо детето Д. Д., [дата на раждане], определил е местоживеенето на детето на адреса на бащата и е осъдил К. Р. да заплаща на сина си Д., чрез неговия бащата и законен представител , ежемесечна издръжка в размер на по 180 лева, считано от 12.10.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, Със същото решение е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между майката и детето, при който майката има право да взема детето при себе си с преспиване и със задължението да го върне при бащата, както следва: а). всяка първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съответния неделния ден; б). всяка трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа на съботния ден до 20:00 часа на неделния ден; г). 30 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; д). първите три дни през училищната пролетна ваканция; е). Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна година; ж). на личните празници (рожден ден и имен ден) на майката, както и на бабата и дядото по майчина линия; з). на личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година, КАТО ВМЕСТО НЕГО е постановил следния режим: Майката да взима и вижда детето както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване в дома на майката и със задължението да го върне при бащата, 30 дни през лятото, като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; първите три дни през училищната пролетна ваканция; Коледните и Новогодишните празници на всяка четна година и Великденските празници на всяка нечетна година; на личните празници (рожден ден и имен ден) на майката, на личните празници (рожден ден и имен ден) на детето всяка четна година. Въззивният съд е приел, че и в случая, родителят, който притежава необходимите възпитателски качества е бащата на детето , при когото то живее след раздялата на родителите и е предоставил на него упражняването на родителските права спрямо малолетното дете , като е определил местоживеенето на детето на адреса на бащата . Съдът е съобразил и заключението на СПЕ изслушана по делото и е счел, че в най-висша степен интересите на детето в случая ще бъдат защитени, ако то продължи да живее в семейството неговия баща и при неговите близки и роднини, където детето се чувства обичано, спокойно, щастливо и има един пълноценен семеен живот за неговата възраст. По делото е установено че бащата е този стабилен родител, който е емоционално зрял да живее в семейна среда, като оценява отговорностите си на родител, и същевременно има и стабилни и постоянни доходи с които да издържа семейството си /видно от писмените доказателства по делото същият е със заплата над средната на страната/. Съдът е взел предвид и чувствата на детето, а от показанията на свидетелите и приетите по делото експертизи се установява желанието на детето да живее при баща си, като не прекъсва връзката си и с другия родител. Прието е, с оглед непрекъсване на връзката с неговата майка, която съща разполага с родителски капацитет, макар и да е демонстрирала дефицити в поведението си спрямо същото /като съдът приема, че и преди раздялата й с бащата на детето, именно той е бил родителят полагал повече грижи за сина им, а майката е водела активен социален живот/, но предвид факта, че детето следва да общува с майка си и да балансира връзката си с нея, която е била нарушена, поради по-редките им контакти след раздялата, то на майката следва да се осигури един пълноценен максимално разширен режим на виждане с детето, за да може същата да играе своята незаменима роля на родител в живота на сина си, и да чувства и детето, че има истинска майка, която го обича и подкрепя. Съдът е приел, че майката е родител, който обича детето си и желае спрямо възможностите си да се грижи са него /като безспорно и битовите, и финансовите й възможности са по –неблагоприятни от тези на бащата/, но същата се нуждае от време, което да прекарва със сина си, за да му покаже, че може да е пълноценен родител и да присъства в неговия живот в достатъчно пълна и адекватна степен, но следва да се съобрази предстои и постъпване в първи клас, то това обстоятелство да се съобрази и родителите при комуникацията и помежду си и с детето следва да се да се ръководят от неговите интереси и да постигнат диалогичност на комуникацията с оглед доброто настояще и бъдеще на сина им. Съдът е приел, че за да се закрепи връзката майка-дете, следва да се определи един режим на виждане с майката, при който да се съобразят и тези обстоятелства, като видно от заявеното от същата в с.з.е определеният съгласно определението за привременни мерки от 01.07.2021г., същата намирала за благоприятен към момента за детето и които счита, че би осъществил основите на една пълноценна комуникация на майката и детето, без да внася допълнителен стрес в живота на детето. Въззивният съд е приел, че този режим адекватно е обслужвал нуждите на страните по него по време на делото, но що се отнася до окончателния режим на лични отношения следва да се определи друг такъв, който да е съобразен преди всичко с нуждите на детето и от който следва да отпадне възможността майката да взима детето всяка първа седмица от месеца, а именно от 07:00 часа на първия понеделник от месеца до 19:00 часа в съответния неделния ден, както и за дните свързани с лични празници на бабата и дядото по майчина линия., тъй като на детето предстои постъпване в първи клас и ще бъде затруднена организацията на неговото време за учение и почивка. Съдът е посочил, че когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В този случай режимът на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроси от значение за спора: допустимо ли е въззивният съд по жалба само на едната страна да постанови решение като стесни режима на лични отношения между майката и детето с мотив, че уважава частично жалбата й, следва ли да има нов социален доклад при определяне кой родител ще упражнява родителските права, ако е минал период от време повече от една година от първия и са настъпили промени в условията на живот при родителя, който не упражнява родителските права и за задължението на съда да обсъди всички и обстоятелства от значение за отношенията между родител и дете при определяне кой родител да упражнява родителските права. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата относими към родителските качества на майката-основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпрос и на сочените основания. По първия формулиран от жалбоподателя въпрос съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.1 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. По отношение на служебното събиране на доказателства в т.3 е посочено, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая не е налице отклонение от посочените задължителни разяснения, доколкото съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за охрана интереса на детето при определяне режим на лични отношения с бащата. По поставения процесуален въпрос от жалбоподателя въпрос за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл., 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът отново не се е отклонил от точното приложение на закона и трайната практика. Съдът е обсъдил всички доказателства и е изложил мотиви, които обуславят извода му за това какъв следва да бъде по периоди и продължителност контакта на детето с бащата, който не упражнява родителските права. Що се касае до въпроса следва ли да има нов социален доклад при определяне кой родител ще упражнява родителските права, ако е минал период от време повече от една година от първия и са настъпили промени в условията на живот при родителя, който не упражнява родителските права, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за това кой родител следва да упражнява родителските права и какъв да бъде режима на лични отношения на другия родител с детето. Не е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението не е очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика, каквото не е обжалваното решение. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.80 ГПК на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като от договора за правна помощ не се установява реално заплащане на адвокатско възнаграждение, а само неговото договаряне в размер на 600 лева. Предвид изложените съображения, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №449/13.12.2021г. по гр.д.№363/2021г. на ОС Перник. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ