1 Р Е Ш Е Н И Е № 351 гр. София, 20.12. 2011г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 229/2011 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. С. Б. срещу решение № 378 от 16.11.2010г по гр.дело № 998/2010г. на Окръжен съд Велико Търново ,с което след отмяна на решение от 21.06.2010г по гр.д. № 1207/2010г на ВтРС , уволнението на ищеца Г. С. Б. е прието за законосъобразно на основание чл. 328 ал.1 т.6 от КТ. Отхвърлени са исковете на касатора по чл. 344 ал.1 т.1 ,2 от КТ и иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно ответникът работодател се е оказал освободен от задължението да докаже основанието, на което е прекратил трудовото правоотношение , а съдът неправилно е подменил и преценял основание , различно от посоченото в заповедта .По което и от коментираните в спора основания да се прецени уволнението – чл. 238ал.1 т.5 или т.6 от КТ , то е незаконосъобразно Съображения са развити в жалбата от адв.С. Б. . Ответникът по жалбата [фирма] не е заявил отговор. С определение №828от 24.06.2011г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за несъответствието на изтъкнатите фактически и посочените правни основания в заповедта за уволнение и как следва да бъдат първите мотивирани ,в тази връзка за фактическите признаци на съставите в чл. 238 ал.1 т.5 или т.6 от КТ и задължението на съда да се съобразява със заявеното от ответника относно правно основание , на което е уволнил работника ,в спора по законосъобразността на уволнението. По изведения въпрос , в досегашната си практика Върховен касационен съд принципно е подчертавал ,че само в рамките на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства , дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя , се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали то е изтъкнато надлежно при уволнението. Тази практика е обобщена в решение № 99 /2011 по гр.д. 380/2009г ІV г.о по реда на чл. 290 от ГПК. Великотърновски окръжен съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС като е приел , че при квалификация в заповедта по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ, привързана към изтъкнато фактическо основние по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ „липса на качества за ефективно изпълнение на работата” посочено преди това в предизвестие до работника , съдът може да направи извод за правомерно изтъкнато безвиновно осонование по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ предвид доказателствата по делото, че от Б. са били изискани документи за образование и квалификация,които последният не е представил в срок. Вместо от фактическото основание , посочено в предизвестието (и заповедта) , да изведе квалификацията на основанието за прекратяване , въззивният съд е въприел обратен подход - от посочената квалификация е направил извод , че са посочени фактите. Същите не са били посочени, нито по основанието на чл. 328 ал.1 т.6 от КТ,нито по това на чл. 328 ал.1 т.5 от КТ , а работодателят е изтъкнал фактите в процеса . В противоречие с константната практика на ВКС ,както и с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения №346 по гр.д. №468/2009 ІV г.о и реш. №616 от 02.11.2010г д. № 1042/2009 ІV г.о е становището на въззивния съд , че е без значение изтъкването на фактическо основание за уволнението в заповедта или предхождащото предизвестие до работника ,тъй като безвиновното основание по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ смислено обемало и това по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ. Вместо да прецени законосъобразно ли работодателят е упражнил право си в рамките на заявеното при уволнението и поддържано в спора основание, което в случая не може да бъде различно от заявеното с предизвестието , въззивният неправилно е приравнил различни по фактически признаци основания за безвиновно прекратяване на трудовия договор, без да държи сметка кое от тях определя спорния предмет .Съдилищата следва да съобразяват насоките по тълкуване и прилагане на закона , дадени в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК . Решаващ за изхода на трудовия спор в настоящия случай е въпросът за различните последици , които следват от липса или несъответно посочване на фактическо основание на уволнението от страна на работодателя към момента на упражняване на правото му и от друга страна липса или несъответно посочване на правна квалификация спрямо изтъкнатото основание . Въззивният съд в случая е приравнил тези последици, което е неправилно и противоположно на даденото с практиката на ВКС разрешение . Разгледана по същество , касационната жалба на Г. С. Б. е основателна . Основателни са оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на решението поради игнориране на факта, че по единственото фактическо твърдение на работодателя „К. ОО№ в отправено предизвестие№ 2 /23.12.2009г , връчено на ищеца на 29.12.2009г относно освобождаване от заеманата длъжност „електромонтьор, ел. апаратура” , отразено и в заповедта за уволнение като „липса на качества за ефективно изпълнение на работата” ,не са изтъкнати или установявани никакви конкретни признаци кои именно качества липсват , няма и мотиви, очертаващи конкретни обстоятелства .Твърденията на работодателя в процеса сочат на друго основание, а именно че работникът не притежава необходимото образование или квалификация да изпълнява работата ,щом не е представил изискан от ръководството документ. Безпредметно е да се изследва дали същото е доказано за случай , при който ръководството на работодателя , по повод проверка по документи, изисква от работника да удостоверява предпоставки , относими към условията за постъпването му на работа по вече съществуващо между страните трудово правоотношение. От съдържанието на предизвестието и заповедта ,а и от фактите по делото , следва единствено извод за липса на законоустановеност по отношение на посоченото безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор”липса на качества” , следва и извод ,че при така оспореното уволнение е накърнено правото на работника да знае основанието за освобождаването си от работа . Щом не е било съдържателно посочено от работодателя при упражняване на правото му на прекратяване в предизвестието , основанието за уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ няма как да бъде изтъквано и установявано ,а още по- малко подменяно в хода на съдебното разглеждане на трудовия спор. Основанието по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ , посочено в предизвестието , работодателят не е установил по същество. Въззивното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго от насоящата инстанция , с което предявените от Г. С. Б. искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени. По иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ въззивният съд се е произнесъл в частта ,в която първоинстанционното решение е обжалвано от ответника , до размера на сумата 1692,12 лв ,за времето от 29.01.2010г до 21. 06.2010г. Отхвърлянето на иска за обезщетение поради оставане без работа в обжалваното въззивно решение е обусловено от изхода на спора по законосъобразността на уволнението ,в тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено . Безспорно и видно от представеното копие от трудова книжка ,ищецът не е постъпвал на друга работа за исковия период . Видно от безспорни по съдържание писмени доказателства (разплащателна ведомост),като база за определяне на обезщетението по размер съгласно чл. 228 ал.1 от КТ следва да се има предвид полученото брутно трудово възнаграждение за м. ХІІ 2009г в размер на 355,55лева , или за времето от 29.01.2010г до 21. 06.2010г искът е основателен и доказан в размер на сумата 1692,12 лв . Вземането е лихвоносно при законните последици , т.е дължи се лихва от завеждане на исковата молба . В частта ,с която по иска за обезщетение до пълния му размер от 2352 лв и за времето след 21.06.2010г е прието преждевременно предявяване и производството е прекратено с решение от 21.06.2010г по гр.д. 1207/2010г на ВТРС , спорът не подлежи на разглеждане пред настоящата инстанция , тъй като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила . Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси общо 167 лева, от които ищецът е освободен. Ищецът, насотящ касатор ,е внесъл държавната такса във връзка с касационното обжалване, макар да е освободен.Поради това ответникът следва да заплати тези разноски на него , а не на бюджета .Други разноски касаторът не е установил Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 378 от 16.11.2010г по гр.дело № 998/2010г. на Окръжен съд Велико Търново И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА . ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г. С. Б. от [населено място] , [улица] ,ЕГН [ЕГН], настъпило на 29.01.2010г въз основа на отправено предизвестие № 2/23.12.2009г на управителя на [фирма] , [населено място] ,общ. В. Т. и констатирано със Заповед №28/29.01.2010г на последния за прекратяване трудовото правоотношение на основание „липса на качества за ефективно изпълнение на работата” ВЪЗСТАНОВЯВА Г. С. Б. ,на заеманата преди уволнението длъжност „електромонтьор, електронна апаратура ” при [фирма] , [населено място], общ. В. Т. . ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] ,общ. В. Т. да заплати на Г. С. Б. от [населено място] , [улица] , ЕГН [ЕГН] сумата 1692,12 лева обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 ал.1 от КТ , за времето от 29.01.2010г до 21. 06.2010г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 18.03.2010г до нейното окончателно изплащане , заедно със сумата 30 лева разноски по делото ,а в полза на бюджета на съда, на основание 78 ал.6 от ГПК да заплати сумата 167 лева,представляваща държавна такса по уважените искове . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: