Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 322/2020 г., стр. 3/3 РЕШЕНИЕ № 60099 София, 18.08.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 27.09.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 322 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Р. Д. и Ц. З., наследници на първоначалната ищца Н. З., срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлената част от предявения иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не изразява становище. Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд, съобразявайки, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на уважената над размера от 15 000 лв. част от иска по чл. 432 КЗ, е приел, че спорът във въззивното производство се ограничава до размера на претендираното обезщетение във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД и до наличието на съпричиняване като основание за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да намери за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 18 000 лв., съдът е приел, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди от фрактурата на дясната ключица, но не и тези, свързани с контузията на таза, доколкото последните не са претендирани с исковата молба, както и психологическите последици от произшествието (страх от автомобили) поради недоказаност. Съобразил е характера на травматичните увреждания и техните последици, а именно фрактура на дясна ключица, наложила и хирургическа интервенция, продължителността на възстановителния период, вкл. претърпените за около един месец интензивни болки, продължаващите болки в дясното рамо при движение и натоварване, но при възстановена функция на ръката. Отчел е и общите икономически условия в страната към момента на произшествието. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд във връзка с въпроса относно правомощията на въззивната инстанция за установяване на фактите при липса на съответните доводи във въззивната жалба с установената практика. Съгласно последователната практика на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК и с оглед принципите на диспозитивното начало и равенството на страните предметът на делото се определя от въведените от ищеца фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения. Така заявените от страните факти определят и предмета на доказване по делото. Съдът не може да разглежда факти, на които страните не са се позовали, нито да обсъжда доказателства за такива факти, като излиза извън очертаните от страните рамки на спора. С оглед така установената практика неоснователно е оплакването, че въззивният съд неправилно е отказал да съобрази непосочената в исковата молба контузия на таза и недоказаните психологически последици. Действително по отношение на тези обстоятелства конкретни оплаквания от страна на ответника във въззивната му жалба не са били изложени. Доколкото обаче контузията на таза не е посочена в исковата молба като увреждане, чието обезщетяване се претендира, същата, макар и последица от същото произшествие, не е въведена от ищеца в основанието на предявения иск и поради това не може да бъде съобразена при определянето на размера на обезщетението. Що се отнася до приетите за недоказани емоционални последици, следва да се посочи, че такива не са били приети за установени от първоинстанционния съд. Поради това, при липсата на конкретно оплакване в отговора на жалбата за неправилно установяване на фактите, респ. за липса на произнасяне, извън правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и установената практика по приложението на тази разпоредба остава възможността да приеме за доказани тези обстоятелства. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Действително въззивният съд е посочил, че като критерий за размера на обезщетението съобразява и конкретното място, където живеят потърпевшите лица, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване, без да мотивира съгласно изискването по ППВС № 4/68 в какво точно се изразява значението на това обстоятелство при определяне на размера на конкретното обезщетение. Независимо от това, установените в конкретния случай болки и страдания (закрито счупване на дясната ключица, наложило оперативно лечение, след което ищцата е търпяла болки в продължение на два месеца, от които интензивни през първия месец, с възстановяване като цяло на функциите на ръката при наличието на леко ограничение в крайната степен на движение на раменната става, свързани с болки при движение и натоварване, останал козметичен дефект – белег, както и психическите страдания, произтекли от необходимостта от чужда помощ в ежедневието), при съобразяване и на общите икономически условия в страната към момента на произшествието, обосновават извода, че в конкретния случай справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява определеният от въззивния съд размер на обезщетението от 18 000 лв. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С тези мотиви съдът РЕШИ: Оставя в сила решение № 2481/13.11.2019 г. по гр. д. № 1832/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: