Р Е Ш Е Н И Е № 356 Гр.София, 20.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1189/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда №210/27.02.13 г., постановена от РС-Сливен /СлРС/ по Н.О.Х.Д. 97/13 г., А. В. А., В. А. А., А. Й. Д. и С. С. Ш. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.2 и 5 НК за А. и В. А. и по чл.195,ал.1,т.2 и 5 НК за Д. и Ш.. Финалното наложено на първите двама дейци наказание във връзка с чл.58 А вр.чл.54 НК е две години лишаване от свобода, а на четвъртия- девет месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На Д. е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца във връзка с чл.55, ал.1,т.1 НК,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години,на основание чл.66,ал.1 НК. Този съдебен акт е потвърден с решение № 48/16.04.13 г.,постановено от ОС- Сливен /СлОС/ по В.Н.О.Х.Д.147/13 г. В предвидения в НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 28.05.13 г.е постъпило искане от осъдените за възобновяване на наказателното производство с оплакване за нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на постановените съдебни актове след възобновяване на производството и оправдаване на дейците. В съдебно заседание пред ВКС последните /без редовно призования, но неявил се Д./ поддържат искането с отразените в него доводи. Прокурорът намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Единственото съображение да се иска възобновяване на наказателното производство, след което пълно оправдаване на дейците, въпреки приложената по тяхно искане процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК /няма данни по изложеното от защитата в съдебно заседание те недоброволно и без съзнание за последиците да са откликнали на адвокатско приканване за активиране на цитираната процедура/, е относимо към фактология, обосноваваща престъпна деятелност по повдигнатите им обвинения, свързана по искането с липса на елемент от обективната страна на деянието- процесната вещ не е отнета от владението на собственик. Съдилищата били възприели вредната теза, че след като вещта /инкриминираните орехи от дървета с неточна според защитата собственост/ не е на осъдените, следователно те са я откраднали, без значение чия собственост е тя. В подкрепа на твърдяното е отразено, че в конкретния казус за собственик на отнетия предмет на престъпно посегателство е прието изтъкнатото в обвинителния акт кметство на с. Д, неразполагащо със самостоятелна правосубектност. Такава била общината /има се предвид Сливенската/, която от своя страна е юридическо лице. В тази връзка дори и да са признали факти по обстоятелствената част на обвинителния акт, осъдените са имали очаквания за вярно приложение на материалния закон, което не е такова поради невярно възприет собственик на вещта. Изложената позиция за наличие на нарушение на материалния закон с претенция за несъставомерност на вмененото престъпно деяние е изключително несъстоятелна. И това е така,тъй като както за теорията,така и за практиката, никога не е било проблем да идентифицират кражбата-същата представлява отнемане на чужда движима вещ от владението /тук не става дума за собственост, която има своите ясни вещноправни измерения/ на другиго без негово съгласие. Такава впрочем е безалтернативната редакция на основния състав на престъплението по чл.194, ал.1 НК. Без значение за съставомерността на деянието е кой е собственик на отнетата вещ, важно е,че последната е чужда на дееца или поне непринадлежащата във вещноправен смисъл нему част /ал.2 на чл.194 НК/. При това положение дали собственик на отнетия орехов плод е кметството на с.Д. при община Сливен /както е по обвинителен акт/ или самата община, в какъвто смисъл са разсъжденията по въззивния съдебен акт с оглед ЗМСМА, е без съществено значение за присъствие на обективните характеристики на третираното престъпно деяние. Несъмнено е установено, че осъдените са отнели ЧУЖДА движима вещ от владение на определен субект и наказателната им отговорност е ангажирана в тази връзка. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 97/13 г.по описа на РС-Сливен, В.Н.О.Х.Д.147/13 г.по описа на ОС-Сливен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/