Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
София, 10 юли 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 701/2013 година.
Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения А. Е. А. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 113 от 02.11.2012 год. по внохд № 196/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда от 03.04.2012год. по нохд № 499/2011год. на РС-Тетевен и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност-намаляване на определеното наказание. В искането осъденият сочи, че не е автор на деянието квалифицирано по чл. 152, ал. 2,т.1, във вр. ал. 1, т. 2 от НК. Излага довода, че с конституираната по делото гражданска ищца е дългогодишен интимен приятел и извършеният на инкриминираната дата полов акт е бил на доброволна основа. Оспорват се приетите от съдилищата фактически положения и правни изводи, като се сочат неизпълнени от тях задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал 3 от НПК, които са съществени, тъй като с тях е нарушено правото на осъдения на защита.
Пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него основания и доводи. В представените от него писмени бележки се излага съображението, че съществуващите в делото противоречия не са преодолени от съда чрез цялостен анализ на доказателствената съвкупност и съпоставяне на оневиняващите и уличаващите подсъдимия доказателства, поради което вътрешното му убеждение за виновността на А. не е изградено на надеждна доказателствена основа.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Досъдебно производство № 244/2010год. по описа на РПУ-Т. е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК срещу А. Е. А. по повод сигнал за извършени от него спрямо непълнолетната М. А. Я. блудствени действия по чл. 150, ал. 1 от НК с употреба на сила, като първоначалното следствено действие е оглед на местопроизшествие от 15.06.2010год. на което присъствала Я. и ИДПС-М. Б. И.. В протокола е отразено изявлението й, че А. се е опитал да я изнасили.
На лист 10 и сл. от дознанието е приложен протокол за разпит на свидетелката М. А. Я. от 15.06.2010год., в който тя отново в присъствие на инспектор от „Детска педагогическа стая“- РПУ-Т.-свид. М. Б. И. е разказала на разследващия полицай за срещата си с осъдения на 14.06.2010год. и развилите се след това събития. Последователно е описала действията на осъдения в бараката, където двамата са се намирали: „Смъкна ми клина до коленете, май ми разкопча и бодито на мястото при слабините,….Чух, че А. си смъкна ципа на дънките, но не успях да погледна какво прави, но усетих, че А. ме докосна с нещо. Никога до сега не съм правила секс и се изплаших с това, което ме докосва А. по тялото, по задните ми части, че е неговият член и че ще ме изнасили. Той обаче не успя да направи нищо, понеже аз клекнах на земята и той се отдръпна. Видях го, че си закопчава ципа на дънките и се приближи отново към мен, като започна да ме почиства,…от неговата кръв от ръката му“.
На лист 13 от дознанието е приложен протокол от 16.06.2010год. за разпит на свидетелката Н. Т. Б.-акушер-гинеколог към МБАЛ-Т., която на 14.06.2010год. около 23.30часа е извършила преглед на М. Я.. Свидетелката пресъздала разговора си с освидетелстваната, при който тя заявила, че познато й момче се е опитало да я изнасили и до този момент не е имала полови контакти, но последното не отговаряло на резултатите от прегледа-отразени в издаденото медицинско свидетелство за освидетелстване /мед. свидетелство-л. 7 от д.пр. / установяващо две-три стари разкъсвания на химена с неопределена давност, означаващи, че Я. е водила полов живот.
На л.18 от дознанието е приложен протокол за проведена очна ставка между А. А. и М. Я., в присъствието на ИДПС-М.И., при който Я. поддържала, че до този момент не е имала сексуални контакти, което е било оспорено от А. с твърдението, че са били интимни приятели, което той обяснил и в показанията си от 15.06.2010год. като обвиняем.
На 18.06.2010год. разследващият полицай е провел разпит и на ИДПС М. Б. И.. Свидетелят разказал за присъствието си при извършените процесуално-следствени действия с участието на М. Я. и че след проведената очна ставка му е заявила, че е излъгала, за да „вкара А. в затвора“.
На 11.01. и 23.02.2011год. в присъствието на ИДПС М.И. и на родителите й-П. И. и А. Я. разследващият орган е провел отново разпити на непълнолетната М. Я., в които тя отново описала станалите на 14.06.2010год. събития, като обяснила, че е излъгала на проведената с А. очна ставка и е имала многократни доброволни полови контакти с обвиняемия, но през м. март 2010год. е прекъснала връзката си с него, като извършеният на 14.06.2010год. полов акт е бил нежелан от нея и за да сломи съпротивата й, обвиняемият е употребил сила. След двукратните прекратявания на досъдебното производство с постановление на районния прокурор поради липсата на извършено престъпление, отменяни от съда по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК, А. е привлечен към отговорност и по внесен обвинителен акт по чл. 152, ал. 2, т.1, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
С присъда от 03.04.2012год. по нохд № 499/2011год. на РС-Тетевен подсъдимият А. Е. А. е признат за виновен в това, че на 14.06.2010 год., около 22,00 часа в [населено място], в постройка, находяща се в двора на ПГСЕУ „Б. М.” се е съвкупил с лице от женски пол –М. А. Я., като е употребил затова сила и заплашване и изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 т.2 и чл. 54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25 ал.1, във връзка с чл.23 ал.1 от НК, съдът е групирал определеното от него наказание с наказанието по нохд №292/2011 година на Районен съд гр. Тетевен от 2 /две/ години лишаване от свобода и по нохд №256/2011 година на Районен съд гр. Тетевен от 1 /една/ година лишаване от свобода, като е наложил едно общо най-тежко наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето от 21.06.2011 година до влизане в сила на присъдата, през което А. А. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С присъдата А. Е. А. е осъден да заплати на М. А. Я., действаща лично и със съгласието на майка си П. В. И. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-14.06.2010 година до окончателното й издължаване, както и сумата от 300 /триста/ лева, а по сметка на Районен съд гр. Тетевен сумата от 400 /четиристотин/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева разноски по делото. С решение № 113 от 02.11.2012 год. по внохд № 196/2012 год. на Ловешки окръжен съд присъдата е потвърдена.
Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъденият по делото А., като посочените основания за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК се поддържат в съдебно заседание.
Искането е основателно по следните съображения:
В съдебната фаза пред първоинстанционния съд свидетелката М.Я. е била крайно лаконична по въпроса, как е осъществил с нея полов акт подсъдимият с израза: “…Имаше контакт, не знам колко време е продължил точно, но не беше много дълго, нито много кратно. Не си спомням точно този епизод много точно…“, и в какво се е изразила отправената спрямо нея заплаха. Пред съда разпитаните свидетели-М. И., Н. Б. са депозирали показания, с които са разкрили станали им известни правнозначими факти, които не са в противоречие, а в последователност и с идентичност на тези, които пресъздали и пред органа на разследването.
Първоинстанционният съд не е възприел обясненията на подсъдимия за извършен полов акт на доброволна основа с М.Я., без употреба на сила и заплашване, което отхвърлил с шаблонния израз, че защитната му теза е опровергана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и останалите доказателствени източници, които макар и да посочил и изброил, не е обсъдил поотделно и съпоставил, за да стигне до единствено възможния и установен по категоричен начин извод за авторството на подсъдимия в извършеното деяние и неговата вина. Липсата на такъв анализ на доказателствената съвкупност, с възприемане основно на уличаващите подсъдимия показания на свидетелката М.Я., но депозирани с непоследователност и противоречивост по фактите от правно значение, сочи за пороци в изграждане на вътрешно убеждение на решаващия съд, което не е изградено в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК.
При наличието на посочената противоречивост и колебливост в показанията на М.Я. от съдебното и досъдебното производство /подкрепени от показанията на родителите й/, съдът е следвало да ги констатира и използва инструментариума на чл. 281 от НПК за да ги отстрани, като посочи кои от тях кредитира като достоверни, след като ги съпостави с всички останали доказателства, а при необходимост проведе и очни ставки със свидетелите М.И. и Н.Б.. Проявената процесуална пасивност е ограничила съда в задължението му да разкрие обективната истина по делото.
Ловешкият окръжен съд е преценил, че е необходимо допълване на доказателствената съвкупност, като отново е изслушал заключението на експертите по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, провел е повторен разпит на свидетелите Н.Б., М.И., Н.С. и М.Я., както и на подсъдимия, като те са потвърдили показанията /обясненията/ си дадените пред предишната съдебна инстанция. Макар и да е направил опит да преодолее съществуващите противоречия в отделните доказателствени източници, въззивният съд не е успял да стори това, тъй като част от тях отново са игнорирани или не им е отдадено необходимото значение-показанията на незаинтересованите по делото свидетели М.И. и Н.Б., както и заключението на експертите, в частта му за психологическия профил на М.Я.- за емоционалното й състояние след събитието и за респекта от родители и познати, които биха могли да окажат влияние на показанията й.
С решението си този съд е възприел изцяло установените от първия съд фактически и правни изводи, като е отхвърлил възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъдата, като неоснователни. Въпреки, че като втора решаваща по фактите инстанция, Окръжният съд е бил длъжен с необходимата задълбоченост да отговори на наведените му от защитата съществени възражения за допуснати от Тетевенския районен съд нарушения по чл. 305, ал. 3 от НПК при анализа на събраните доказателства, той е маркирал, че е „процесуално излишно отново да приповтаря изводите му, а е достатъчно единствено и само да посочи, че споделя същите, като съобразени със събраните по делото писмени и гласни доказателства“ /стр. 12, абз. 2 от мотивите на решението/.
Този подход на въззивната инстанция е неприемлив и не съответства на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК- при потвърждаване на присъдата да отговори убедително с подробни съображения защо не възприема доводите на защитата за нейната незаконосъобразност и същевременно представлява нарушение на правото на защита на подсъдимия в частност-да разбере защо оплакванията му са неоснователни. Последното като съществено процесуално нарушение само по себе си представлява основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т. 1 от НПК.
Всичко изложено сочи, че искането на осъдения по изложените от него основания за отмяна по реда на възобновяването на решение № 113 от 02.11.2012 год. по внохд № 196/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда от 03.04.2012год. по нохд № 499/2011год. на РС-Тетевен е основателно и следва да бъде уважено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд, за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения и законосъобразното решаване на делото. С оглед изложеното, останалите основания на осъдения за възобновяване на делото не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, тъй като те следва да бъдат на вниманието на съда, който повторно ще се произнесе по същество.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 113 от 02.11.2012 год. по внохд № 196/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда от 03.04.2012год. по нохд № 499/2011год. на РС-Тетевен и връща делото за ново разглеждане на Ловешкия окръжен съд от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: